Определение № 147 от 10.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 908/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. В. Мачиков, чрез адв.П. и К. срещу решение №123 от 20.11.2019г. по в.т.д.№252/2019г. на Апелативен съд- Бургас, с което е потвърдено решение №215 от 13.06.2019г., постановено по т.д.№452/2018г. на Окръжен съд- Бургас. С първоинстанционното решение са прогласени за нищожни поради накърняване на добрите нрави сключените между „С. Й. Ризорт“ ЕООД, [населено място] и М. В. Мачиков от [населено място] договори за покупко - продажба на недвижими имоти, както следва: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.10.726.3.5, с административен адрес: [населено място], област Бургас, п.с.8130, м. Ачмалъци, блок F, ет.1, ап.F105 - апартамент F105, разположен на първи етаж на сградата, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, на площ 59,63 кв.м, ведно с прилежаща тераса с площ от 16,65 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори на същия етаж - 67800.10.726.3.4, под обекта - няма и над обекта 67800.10.726.3.13, 067800.10.726.3.14, ведно с 1,566 %, равняващи се на 10,81 кв.м идеални части от правото на строеж върху терена или общата площ на апартамента – 87,09 кв.м, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, коридор, две спални, две бани и тераса, при продажна цена 4800 лева с ДДС, и 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.10.726.1.13, с административен адрес: [населено място], област Бургас, п.с.8130, м. Ачмалъци, блок D, ет.2, ап. D207 - апартамент D207, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.10.726.1.13, разположен на втори етаж на сградата, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, на площ от 60,25 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - 67800.10.726.1.12 и 67800.10.726.1.14; под обекта-67800.10.726.1.5 и 67800.10.726.1.4, над обекта 67800.10.726.1.22, ведно с 1,746 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12,06 кв.м и ведно със съответните идеални части от правото на строеж; обща площ на апартамента- 72,31кв.м, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани, балкон, при продажна цена от 4800 лева с ДДС, сключени с Нотариален акт №89, том ІІ,, рег. №6020, дело №233/2018г. и Нотариален акт №90, том ІІ, рег. №6021, дело №234/2018г. по описа на нотариус Ц. А., рег. №458 на НК, район на действие – Районен съд - Бургас.

В касационната жалба се твърди, че при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до неправилност на акта. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, нарушил е правото на справедлив процес и е достигнал до необоснован извод за основателност на исковете. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново решение за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Твърди, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Следва ли неадекватността на престацията да се преценява спрямо обичайната цена на такава стока или същата трябва да се преценява спрямо пазарната практика/ политика на конкретния търговец?;

2. Доколко установената търговска политика на дружеството влияе върху преценката за неадекватност на престацията и доколко тя излиза от границите на свободното договаряне?;

3. Следва ли направените договорки и подписаните договори и анекси между купувач и търговец преди сключването на окончателния договор за продажба да се преценяват при отчитането на адекватността на престациите при покупко-продажбата на имотите?;

4. Следва ли явно установени практики по нередовно счетоводство на търговеца /виновно поведение/ да се тълкуват в негова полза и да се игнорират с оглед преценка на пазарната реализация на имотите и цената, на която същите са продадени?;

5. Следва ли съдът да обсъжда неизправното поведение на търговеца изразяващо се в нередовно счетоводство, забава при престиране се отразява на цената на продукта на търговеца и доколко това поведение на търговеца провокира престация, различна от обичайната за такъв тип стока на изправен търговец?;

6. Следва ли обстоятелствата, свързани с действия по органно представителство на законно вписан управител да се преценяват във вреда на добросъвестен купувач?“. Счита, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практика на ВКС, обективирана в цитираните тълкувателно и решения по чл.290 ГПК, като поддържа и основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът „С. Й. Ризорт“ ЕООД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, въззивният съд излага мотиви, че при сключване на процесните сделки са накърнени добрите нрави поради значителната нееквивалентност на насрещните престации. Решаващият съдебен състав приема за безспорно сключването между страните /ответното дружество, представлявано от управителя П. С., в качеството на продавач и ищеца- купувач/ на 13.06.2018г. на двата договора за покупко-продажба, при цена от 4800 лева с ДДС за всеки от продаваните имоти, както и обстоятелството, че П. С. е заличен в ТР като управител на дружеството на 15.06.2018г., по заявление, подадено на 11.06.2018г., придружено с решение на едноличния собственик на капитала относно освобождаването на управителя с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 07.06.2018г. Съдът констатира, че между страните има сключен договор за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.11.2014г., в който е договорена цена за двата процесни апартамента в размер от 54 000 евро, като е доказано плащането с три разписки на суми от по 1000 евро /на датите 27.11.2014г., 27.12.2014г. и 20.03.2015г./. С анекс от 28.05.2018г. страните са договорили цените на имотите да бъдат променени на 4800 лв. с ДДС, като в продажната цена не се включват платените до момента суми и същите не подлежат на връщане. Въззивният съд приема за установено, че пазарната стойност на двата продавани имота възлиза на 143 467 лева без ДДС, като при оценката са взети предвид местоположението на имотите, развитието на района, неговата привлекателност и поддържане, вида и качеството на изпълненото строителство, състоянието на имотите и общите части, пазарното търсене и предлагане на сходни имоти и вещото лице е приложило корекционни коефициенти за офертност на цените, липсата на акт образец 16 за сградата и наличие на тежести върху имотите. В този смисъл като неоснователно е отхвърлено възражението на въззивника, че при оценката не са съобразени учредените ипотеки върху имотите и степента на завършеност на обекта.

Решаващият съдебен състав стига до извод, че договорените цени, на които имотите са прехвърлени са повече от девет пъти по – ниски от пазарните, към момента на сделките, и повече от три пъти по-ниски от данъчните оценки на имотите. Като се позовава на трайната съдебна практика, въззивният съд излага мотиви, че липсата на еквивалентност на разменените престации по двустранен договор може да доведе до извод за надхвърляне пределите за нравствена допустимост, в случай, че несъразмерността е значителна, при съобразяване със специфичните особености на конкретното договаряне и преследваната от страните цел. Съдебният състав отчита, че в конкретния случай управителят се е разпоредил в полза на лице, за което има доказателства, че е в приятелски отношения с него, с вещ от имуществото на управляваното дружество, непосредствено след освобождаването си като управител с решението на собственика на капитала на дружеството. Съобразява, че при договарянето, страните са се отклонили от първоначално уговорената цена по предварителния договор и продажбата се е осъществила на цени повече от девет пъти по-ниски от действителните пазарни такива. Съобразява и липсата на доказателства за плащане на издадените по договора фактури. Намира за неоснователно възражението в жалбата, че към платената цена следва да се прибавят направените по предварителния договор вноски, като счита, че клаузата на чл.2.1. от анекса към предварителния договор е неясна и не може да се тълкува в смисъл, че платените суми формират част от продажната цена, а подобна уговорка липсва и в нотариалния акт. Решаващият съдебен състав намира за неоснователно и възражението относно несъобразяване на търговската практика в дружеството за изповядване на сделки на различни цени, като излага доводи, че неравностойността на цените по процесните два договора спрямо нормалните за типа вещи е драстична и не може да бъде оправдана с различия в пазарната ситуация, а също така условията по други правоотношения не рефлектират върху конкретните оспорени в настоящото производство договорености. Намира, че в поканата за плащане от новия управител на дружеството- продавач от 06.12.2018г. не се съдържа имплицитно признание на валидността на сделките, а също така искане за прогласяване нищожност може да се отправя без ограничения във времето и независимо от предходни изявления на страната. С оглед изложеното въззивният съд стига до извода, че в случая не се касае за удовлетворяване на значим за съдоговорителите и допустим от правото интерес, който да е довел до необходимост да се продава на цена под обичайната на пазара, а е налице дисбаланс, водещ до накърняване на добрите нрави, поради значителната нееквивалентност на насрещните престации.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното

дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първите два въпроса инкорпорират защитната теза на ответника, че преценката за нееквивалентност на престациите следва да се прави при съобразяване с практиката на самия търговец, като са свързани с преценка на доводите на страните и доказателствата по делото. Дори да се приеме, че имат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не е налице допълнителната предпоставка за допускане до касация пот.1 на чл.280, ал.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Цитираните от касатора решения /решение №1/24.07.2012г., гр.д.№777/2010г., І г.о.; решение №119/22.03.2011г., гр.д.№485/2011г., І г.о.; решение №452/25.06.2020г., гр.д.№4277/2008г., ІV г.о.; решение №65/21.03.2017г., гр.д.№639/2016г., ІV г.о./ не дават отговор на поставените въпроси, като първото се отнася до тълкуване на разпоредбата на чл.20 ЗЗД, а останалите касаят различни хипотези от процесната- недействителност по чл.40 ЗЗД, както и необходимостта при преценка дали нееквивалентността по атакуваната сделка е значителна да се тълкува договора и да се съобрази преследваната от страните цел.

Касаторът сочи като основание за допускане до касация чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не излага никакви доводи относно значимостта на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В настоящия случай правните норми са ясни, като липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия. Въззивният съд е съобразил решението си с трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС по приложението на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, която е цитирал коректно.

Настоящият състав на ВКС намира, че останалите поставени от касатора въпроси не отговарят на изискването за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Третият въпрос е теоретичен и хипотетичен, като отговорът не е еднозначен. Обстоятелството, че отговорът на въпроса изисква преценка на конкретните факти и доказателства по всеки отделен спор, изключва характеристиката му на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.

Четвъртият и шестият въпрос не са поставени коректно, тъй като предполагат фактическа обстановка, различна от установената по делото. Въззивният съд не е формирал извод за нередовно водено счетоводство от страна на ответника, нито е стигнал до решаващия извод за съществена нееквивалентност на престациите по процесните договори за продажба на недвижим имоти въз основа на счетоводните записвания на дружеството-продавач. Съдът е коментирал липсата на доказателства за реално внасяне на платените от ищеца суми в касата на дружеството, както за липсата на плащане по издадените и редовно осчетоводени фактури. Съдът не е преценявал действия по органно представителство във вреда на добросъвестен купувач, а при изясняване на специфичните особености на конкретното договаряне, на обстоятелствата при сключване на оспорените сделки и целта на договорите е анализирал всички факти и обстоятелства по делото, вкл. приятелските отношения между законния представител на дружеството продавач и купувача, както и обстоятелството, че договорите за продажба на процесните имоти на цени значително под пазарните са сключени след вземането на решение от едноличния собственик на капитала на дружеството-продавач за освобождаване на управителя.

Петият въпрос не е прецизно формулиран и е неясен, но дори да се приеме, че касае значението на неизправността на търговеца при преценката на престациите и тяхната еквивалентност, то той не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по делото, т.е. не е значим за изхода му.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд