Определение № 3620 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2506/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Д. срещу определение № 696/19.12.2025 г. по в.ч.гр.д. № 571/2025 г. на Окръжен съд- Враца. С атакуваното определение е потвърдено определение от 08.06.2015 г. по гр. № 45181/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 129 ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото и е върната исковата молба подадена от „Голдмън Мениджмънт“ ООД срещу „Кофраж - 6“ ЕООД, [населено място] и С. Г. Р.. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е постановено от незаконен състав, тъй като съдиите Е. С. и Б. Д., съответно председател и член на състава, са си давали самоотвод по десетки негови дела, а по настоящото отказали да сторят това, като допускали груби нарушения на закона и на европейското право. Счита, че са били налице основания за самоотвод на съдебния състав. Според жалбоподателя, написаното в атакувания акт не отговаря на истината. В изложението към частната касационна жалба се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с твърдения за нарушение на чл.6 ЕКПЧ относно изискването за справедлив процес от безпристрастен съд, както и Конституцията на Република България. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Относно предпоставките за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е приел, че пред Софийски районен съд е било образувано гр. № 45181/2014 г. по искова молба на „Голдмън Мениджмънт“ ООД, дружество регистрирано в САЩ, щата Делауер, представлявано от управителя М. Д. против „Кофраж - 6“ ЕООД, [населено място] и С. Г. Р. от [населено място], с което е бил предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. С разпореждане от 19.02.2015 г. съдът оставил без движение исковата молба, като дал указания на ищеца, в едноседмичен срок от да уточни: дали ответникът С. Г. Р. е бил в граждански брак към момента на извършване на процесната сделка за покупко-продажба на недвижим имот и дали се твърди, че придобитият имот е в режим на съпружеска имуществена общност; да посочи цена на иска; да представи актуална данъчна оценка на имот, предмет на прехвърлителната сделка между ответниците по делото; да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Софийски районен съд в размер на 1% от данъчната оценка на процесния имот. Ищецът бил предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната. Разпореждането с указанията било връчено лично на управителя на ищцовото дружество на 25.03.2015 г. В определения от съда срок, ищецът подал молба от 01.04.2015 г. в която посочил, че няма информация дали втория ответник е сключил граждански брак, и направил искане да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с информация за посочения факт. Заявил също, че цената на иска е била уточнена. Направил искане за получаване на съдебно удостоверение, с което да се снабди с данъчна оценка на имота и искане за продължаване срока за предоставяне на данъчна оценка с 35 дни, както и за удължаване срока за представяне на доказателства за внесена държавна такса с 40 дни. С разпореждане от 09.04.2015 г. първоинстанционният съд уважил искането за издаване на съдебно удостоверение по т. 1 от молбата и разпоредил издаването на удостоверението, като продължил срока за представяне на данъчна оценка на имота и на доказателство за внесена държавна такса с 40 дни, считано от изтичането на първоначално определения срок. С оглед неизпълнение на указанията в посочения от съда срок първоинстнционният съд, с определение от 08.06.2015 г. на основание чл. 129 ал. 3 ГПК, върнал исковата молба и прекратил производството по делото. За да постанови обжалваното определение, за потвърждаване първоинстнционния акт, въззивният съд е посочил, че с оглед правната квалификация на предявения иск, указанията за събиране на доказателства за гражданското състояние на ответника Р. са били правилни и законосъобразни. Приел е, че ищецът не е положил усилия да изпълни указанията за конкретизиране на исковата молба в частта относно наличието или липсата на съпружеска имуществена общност, а оттам и кръга на ответниците по делото, като дори не получил издаденото му съдебно удостоверение за снабдяване с необходимата информация от [община]. Посочено е, че той е бил предупреден за последиците от неизпълнението на указанията, и тъй като удължения срок за изпълнението им изтекъл, неизпълнението на това указание обуславяло връщане на исковата молба. Прието е за неоснователно, твърдението на жалбоподател, че не бил уведомен за удължаването на срока за изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК, според която продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщението до страната за определението на съда по молбата по чл. 63 ГПК, и е приел, че законът не предвижда изрично връчване на съобщение на страната. Така мотивиран, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за това е липсата на поставен въпрос, по отношение на който да бъде преценявано наличието на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, формулирането на конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е задължение на самия касатор, като същият не може да бъде извеждан служебно от ВКС от изложените в жалбата или в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обстоятелства. Обжалваното определение е валидно и допустимо. По отношение на твърдението, че обжалваният акт е постановен от незаконен състав поради неотвеждането на членове на въззивния състав, следва да се посочи, че същото не обосновава нищожност или недопустимост на атакуваното определение. Постановяването на съдебен акт при наличие на основания за отвод на един или повече членове от съдебния състав, каквито са твърденията на жалбоподателя, би било нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилност и то само в случай, ако поради предубедеността на съдебния състав, е постановен и крайния резултат по делото. Следователно, касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение