Определение № 259 от 02.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 951/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Х. от Б. против въззивно решение по гр.д. № 2178/2010 г. на Бургаски ОС, с което се потвърждава решение по гр.д. № 2869/2010 г. на Бургаски РС, с което на основание чл.422 ГПК се приема за установено, че касаторът дължи на Д. клуб България АД-С. сумата 5 000 евро главница по запис на заповед от 22.04.2007 г. ведно със законната лихва, които вземания са част от предмета на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28/2010 г. на Бургаски РС, като са присъдени разноски. Ответното по касация АД е подало отговор, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане на основание чл.280,ал.2 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Сделката от която произтича вземането е търговска, по смисъла на чл.286 във вр. с чл.1 ТЗ, което определя и характера на образуваното съдебно производство, в рамките на което е постановено въззивно решение по търговско дело по повод спор за парично вземане с цена на иска по-ниска от 10 000 лв. Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложи изменението на чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.