Определение № 9032 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адв. В. Симитчийски, като пълномощник на В. В. Г., против определение № 822/15.06.2026 г., постановено по адм. дело № 591/2026 г. по описа на Административен съд – София област, IX състав. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. В. Г. срещу твърдяно бездействие на председателя на Общински съвет – Самоков, изразяващо се в неизвършване на действие по внасяне за разглеждане и постановяване на решение от Общински съвет – Самоков на мотивирано искане изх. № ПО-21-1288-4/03.12.2025 г. на началника на Общинска служба „Земеделие“ – Самоков, и е прекратил производството на основание чл. 159, т. 1 АПК. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Твърди се, че въпреки внасянето на доклада на кмета на община Самоков в Общинския съвет, към момента на постановяване на обжалваното определение не е било извършено дължимото действие по включването му за разглеждане на първото заседание на Общинския съвет след постъпването му. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по искането по чл. 256 АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че с решение № 197/17.02.2026 г. по адм. дело № 69/2026 г. по описа на Административен съд – София област кметът на община Самоков е бил осъден да внесе в Общински съвет – Самоков мотивираното искане на началника на Общинска служба „Земеделие“ – Самоков. В изпълнение на това съдебно решение кметът на община Самоков е внесъл в Общински съвет – Самоков доклада с вх. № ОС2207/16.03.2026 г. Първоинстанционният съд е приел, че с това действие претенцията на жалбоподателката е изпълнена и поради това към момента на произнасянето му липсва годен предмет на оспорване. Този извод е неправилен. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината, а въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет. Съгласно чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Следователно нормативно установената процедура съдържа отделни задължения на различни административни субекти. Внасянето на преписката от кмета на общината в общинския съвет представлява отделно действие от последващото задължение на общинския съвет да се произнесе на първото си заседание. Поради обстоятелството, че кметът на община Самоков е изпълнил възложеното му с предходното съдебно решение задължение и е внесъл преписката в Общинския съвет, не води само по себе си до отпадане на предмета на производството по чл. 256 АПК. Съществено в случая е, че самият първоинстанционен съд е установил, че след постъпването на преписката в Общинския съвет са проведени заседания, но докладът на кмета не е бил включен в дневния ред за разглеждане и постановяване на решение на първото заседание след постъпването му. При това положение не може да се приеме, че с внасянето на преписката на 16.03.2026 г. е било извършено именно действието, неизвършването на което се сочи като бездействие. Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК бездействието на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да бъде оспорено безсрочно. Нормата има предвид неизпълнение на конкретно нормативно установено задължение на административен орган. В случая първоинстанционният съд е следвало да разграничи отделните действия, предвидени в чл. 45ж ППЗСПЗЗ, и да установи кое от тях се твърди като неизпълнено. Отделно от това, съдът е следвало да изясни и въпроса относно надлежния административен орган – ответник по жалбата на В. В. Г.. В жалбата до първоинстанционния съд, като ответник е посочен председателят на Общински съвет – Самоков. Същевременно от изложените фактически твърдения и от приложимата нормативна уредба се установява, че задължението за произнасяне с решение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ е възложено на Общинския съвет като колективен административен орган. Практиката по приложението на тази разпоредба също приема, че именно Общинският съвет се произнася с решение по постъпилото мотивирано искане. При наличие на несъответствие между посочения в жалбата ответник и органа, на който нормативната уредба възлага произнасянето, първоинстанционният съд не е следвало да прекратява производството поради липса на предмет, без преди това да изясни действителната воля на жалбоподателката и конкретното действие, чието извършване се претендира. Съдът е следвало да даде възможност на жалбоподателката да уточни срещу кой административен орган насочва искането си по чл. 256 АПК и какво конкретно фактическо действие претендира да бъде извършено. Това задължение произтича и от необходимостта предметът на производството по чл. 256 АПК да бъде определен по начин, позволяващ да се установи дали съществува пряко нормативно установено задължение за извършване на конкретно фактическо действие и кой е неговият носител. Вместо да изясни тези въпроси, първоинстанционният съд е приел, че предметът на производството е отпаднал единствено поради факта, че кметът е внесъл преписката в Общинския съвет. Този извод е необоснован, доколкото самият съд е установил, че след постъпването на преписката Общинският съвет не я е включил за разглеждане на първото си заседание и не е постановил решение. Следователно към момента на постановяване на обжалваното определение е съществувал спор относно неизпълнението на последващото нормативно установено задължение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Дали това задължение представлява задължение за извършване на конкретно фактическо действие по смисъла на чл. 256 АПК, кой е неговият носител и налице ли е фактическо бездействие, представляват въпроси по съществото на спора, които не могат да бъдат разрешени чрез прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 1 АПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение е постановено при неправилно приложение на закона и при неизяснен предмет на производството, поради което следва да бъде отменено, а делото — върнато на Административен съд – София област за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по искането по чл. 256 АПК. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да даде възможност на жалбоподателката да уточни предмета на искането си и надлежния ответник, след което да прецени наличието на останалите предпоставки за допустимост и основателност на производството по чл. 256 АПК, като съобрази приложимите разпоредби на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, чл. 45ж ППЗСПЗЗ и относимите разпоредби на ЗМСМА. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд с крайния си съдебен акт съобразно изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. чл. 236, Върховният административен съд, четвърто отделение,