Определение № 17 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2312/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 306163/23.12.2020 г. на Д. Л. П. и Р. Б. П., [населено място], чрез адвокат М. Й., и касационна жалба вх. № 287812/05.03.2021 г. на Д. Й. П. и Г. Й. П., [населено място], чрез адвокат Р. Л., срещу въззивно решение № 261143/09.11.2020 г. по гр. д. № 12829/2019 г. по описа на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания, че решението е недопустимо, както и че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Д. Л. П. и Р. Б. П. се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предложения второ и трето, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. Представлява ли промяната в пазарните цени на делбените недвижими имоти обективно новонастъпил в хода на делото факт и длъжна ли е възивната инстанция да съобрази тази настъпила в хода на делото промяна, като събере и цени доказателствата за нея, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с наведени доводи за неправилност; 2. Длъжен ли е съдът да поиска служебно назначаване на нова експертиза във въззивното производство, когато са изминали повече от две години от приетата и приложена по делото съдебно-техническа експертиза в производството по делба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите Д. Й. П. и Г. Й. П., се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по идентични въпроси. Ответниците по касация – Я. Л. П. и А. Т. С., чрез пълномощника си адвокат Н. Н., са подали писмени отгoвори, в които твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбите и по същество. Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски. В писмен отговор Д. Л. П. и Р. Б. П. твърдят, че подадената от Д. Й. П. и Г. Й. П. касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК във фазата по извършване на делбата. С обжалваното решение е потвърдено решение № 47741/21.02.2019 г. по гр. д. № 75786/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което са изнесени на публична продан следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор .....по КККР, находящ се в [населено място],[жк], [улица], с площ от 1117 кв. м., при квоти: 5/8 ид. ч. за А. С., 1/8 ид. ч. за Я. П., 1/8 ид. ч. за Д. П., 1/24 ид. ч. за Р. П., 1/24 ид. ч. за Д. П. и 1/24 ид. ч. за Г. П.; 2. поземлен имот с идентификатор .....по КККР, находящ се в [населено място], район П., в. з. Е. № 40, с площ от 967 кв. м., при квоти: 1/4 ид. ч. за А. С., 1/4 ид. ч. за Я. П., 1/4 ид. ч. за Д. П., 1/12 ид. ч. за Р. П., 1/12 ид. ч. за Д. П. и 1/12 ид. ч. за Г. П.. Въззивният съд е приел, че хипотезата на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК е неприложима в настоящото делбено производство, тъй като в случая се касае за два поземлени имота, а не до жилищни такива. Тези имоти са допуснати до делба с решение № 346486/23.02.2018 г., по гр. д. №75786/2016 г. на Софийски районен съд без построените в тях сгради, поради което оплакванията на въззивниците, че в изготвената във втора фаза на делбата СТЕ не е била извършена оценка на построени в процесните имоти сгради се явяват неоснователни. И двата имота са неподеляеми, съгласно изискванията на ЗУТ и не могат да бъдат разделени на нови имоти. Искането на четирима ответници за поставяне в общ дял е неоснователно. Единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасянето на поземлените имоти на публична продан. От съдебната експертиза е установено, че имотът в [населено място] е нанесен като самостоятелен такъв в кадастралната карта, поради което неоснователно във въззивната жалба се твърди, че вещото лице не е отчело, че имотът е част от по-голям поземлен имот. Конституирането на сочените от въззивниците трети лица е недопустимо предвид установена с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК съществуваща съсобственост между страните по настоящото дело. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставените от касаторите въпроси не съдържат общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, въззивният съд трябва да събере доказателства за настъпилата в хода на делото промяна в пазарните цени на делбените имоти ако в подадената въззивна жалба са наведени доводи в тази насока /в този смисъл - определение № 309/26.05.2017 г. по гр. д. № 289/2017 г. на ВКС, І г.о. и решение № 266/17.10.2014 г. по гр. д. № 3333/2014 г. на ВКС, І г.о./. Ако предмет на въззивното обжалване е първоинстанционното решение с доводи за неправилност при определяне на дължимо уравнение на дяловете, въззивната инстанция следва да съобрази настъпили в хода на производството промени в пазарните цени на имотите. В случая обаче доводи, касаещи пазарната цена на имотите, предмет на делбата, в подадената въззивна жалба не се съдържат. Липсват оплаквания и по отношение на неправилно определено уравнение на дялове. При това положение следва да се приеме, че въззивното решение не противоречи на установената съдебна практика. Не е налице нито едно от сочените в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При проверката, която касационната инстанция прави в производството по чл. 288 ГПК не се констатират предпоставки за нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Неоснователно се твърди, че постановеното във втората фаза на делбеното производство решение по извършване на делбата на поземлените имоти е недопустимо след като съдът не се е произнесъл по искане в исковата молба за делба на построени в имота сгради. Втората фаза на делбата има за предмет имотите, които са допуснати до делба с влязлото в първата фаза на делбата съдебно решение. Не е налице и основанието очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на решението. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационните жалби искане, касаторите Д. Л. П., Р. Б. П., Д. Й. П. и Г. Й. П. следва да заплатят разноски на ответниците по жалбите Я. Л. П. и А. Т. С. в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ - възнаграждение за адвокат, съгласно приложените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.