Определение № 78 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 633/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на И. П. Г. и А. Д. Г. чрез адв. Ст. С. срещу определение № 1864 от 13.06.2012г по ч. гр.дело № 1678/2012г на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на касаторите срещу определение от 15.03.2012 на РС Първомай за прекратяване на производството по гр.д. 601/2011г /2008г Искова молба е върната изцяло поради това, ,че в дадения от съда срок ищците не са посочили адреси на двама ответници, срещу които допълнително са заявили насочване на иска. Районният съдия е изтъкнал като основание за прекратяване на делото в обжалваната част дезинтересиране на ищеца от повдигнатия спор, срещу първоначално посочените с исковата молба ответници включително. Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение с други мотиви като е приел ,че в случая от изложената фактическа обстановка следва да се направи извод за необходимо другарство .Затова неизпълнението на указание по отношение на който и да било от ответниците води да оспорваната последица. В изложението по допускането на касационно обжалване се поставя въпрос, когато съдът прецени,че при ответниците е налице необходимо другарство и когато един от ответниците не е посочен като страна ,длъжен ли е да даде указания ,като предупреди ищеца за последиците, че непосочването на този ответник ще представлява нередовност на исковата молба. В случая производството е прекратено срущу всички ответници, тъй като не е било изпълнено в срок указание да се посочи адрес на допълнително поискани двама ответници, без на ищците да са давани указания, нито са предупреждавани за последиците. В касационната жалба се посочва ,че съдилищата неправилно са застъпили изискване за необходимо другарство в процеса, при положение че е предявен иск за собственост ,срещу множество ответници. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с т.2 от Тълкувателно решение №1 /2001г ОСГК, евентуално по същия въпрос се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,предвид противоречие с реш.от 26.04.2007г по гр.д № 3902/1995г ІV г.о на ВКС. Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения въпрос, при произтичаща от обстоятелствата по изложението негова конкретнизация - исковата молба е била оставена без движение с указания, които нямат връзка с необходимост от посочване на всички необходими другари като процесуално условие за допустимост на иска, без ищецът да смята ,че процесът е при необходимо другарство и без да е предупреждаван за процесуални последици в тази връзка. Поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на частното гражданско производство и е решаващо произнесен ,но няма връзка с цитираното Тълкувателно решение №1 /2001г ОСГК, което коментира положението на необходимите другари при въззивно обжалване и не съдържа указания, свързани с връщане на нередовна искова молба. С оглед посоченото от касатора основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК следва да се изтъкне, че поставеният въпрос - необходимо ли е недостатъкът на исковата молба да се укаже конкретно, ако се касае за необходимо другарство, вече е намерил разрешение в практика по чл. чл.274 ал.3 и чл. 290 ГПК в положителен смисъл, изразен също и в приложеното реш.от 26.04.2007г по гр.д № 3902/1995г ІV г.о на ВКС Обжалваното определение е в противоречие с тази практика и поради това изложението се явява обосновано по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Служебната преценка, която съдът прави по въпроси на пасивната процесуална легитимация в хипотезата на необходимо другарство включително се обективира по реда на чл.129 ГПК и е обусловена от изискването за редовност на исковата молба. (опр. по ч. гр.д№176-2011 ІІІ г.о, опр 357/2009 ч.д№393/2009 І г.о ) Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В случая конкретно указание е липсвало .От мотивите на въззивното определение не става ясно кое е мотивирало Пловдивски окръжен съд да приеме ,че е налице необходимо другарство - обстоятелства по чл. 53 ал.2 ЗКИР ищците са изложили непълно ,неясно и същите не кореспондират с петитума им. Предметът на този иск е указан в реш.1022/2010г д.552/2009 І г.о (практика по чл. 290 и сл. ГПК), по него действително всички заинтересовани страни следва да участват по делото .Следвало е, преди да формира извод с какъв иск е сезиран, съдът да укаже на необходимите съдържателни уточнения по исковата молба По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.