Определение № 3543 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 274/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 263066 от 03.10.2022 г. по в.гр. д. № 1409/2021 г. на СГС, с което предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е уважен. Жалбоподателят- Агенция по заетостта, чрез процесуалния си представител, в писмено изложение излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване, както и съображения за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Ответникът- ЕТ „А. К. – А. - С.“, чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на касационната жалба. С определение от 25.05.2023г. по гр.д.№274/2023г. ВКС е спрял производството по гр. д. № 274/2023 г. по описа на IV г. о. на ВКС до постановяване на тълкувателно решение по ТД № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав констатира, че по т.д.№2/2023г. е прието тълкувателно решение, поради което производството по делото следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първинстанционното решение, е признал за установено че ЕТ “А. К.-А. С.“ не дължи на Агенция по заетостта на основание чл.439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК суми, предмет на изпълнително дело № 20167420400258 по описа на ЧСИ В.А., рег. № КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителн лист, издаден на 18.12.2009 г. по гр.д. № 2318/2009 г. по описа на РС Д., поради погасяването им по давност, както следва: 1/ сумата от 6446,02 лв., главница; 2/ сумата от 4419,69 лв., лихва върху главницата, начислена от 23.11.2009 г. до датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение – 27.06.2016 г.; 3/ сумата от 6,04 лв. – мораторна лихва за периода от 30.10.2009 г. до 17.11.2009 г.; 4/ сумата от 140 лв. разноски по гр. д. № 2318/2009 г. по описа на Районен съд – Дупница; 5/ сумата от 210 лв. – разноски по изпълнителното дело; 6/ сумата от 1705 лв. – пропорционална такса по чл. 26 по ТТР към ЗЧСИ. Съдебното исково производство е образувано по искова молба на ЕТ „А. К. – А. - С.“ от 14-07.2016г., с която е предявен отрицателен установителен иск, с което отрича вземането на ответното дружество по издаден изпълнителен лист по гр. д. №2318/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по първоначално образуваното изпълнително дело № 107/2010 г. при ЧСИ М. Д. за следните суми: 1/ 6446,02 лв., представляваща главница, както и лихва върху главницата, начислена от 23.11.2009 г. до датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение – 27.06.2016 г. в размер на 4419,69 лв.; сумата в размер на 6,04 лв. представляваша мораторна лихва за периода от 30.10.2009 г. до 17.11.2009 г. и сумата в размер на 140 лв. представляваща разноски по гр. д. № 2318/2009 г. по описа на Районен съд – Дупница; сумата в размер на 210 лв. – разноски по изпълнителното дело; 6/ 1705 лв. – пропорционална такса по чл. 26 по ТТР към ЗЧСИ. В исковата молба се посочва, че на 15.03.2016 г., след прекратяване на изпълнително дело № 107/2010 г. при ЧСИ М. Д. поради перемция, по искане на ответника Агенция по заетостта на 26.05.2016 г. е образувано второ изпълнително дел № 20167420400258 по описа на ЧСИ В. А.. Поддържа се, че към този момент вземането е погасена по давност, тъй като последното изпълнително действие до датата на образуване на новото изпълнително дело е извършено на 08.09.2010г. Въззивният съд е приел, от представените по делото преписи от образуваните изпълнителни производства, че след прекратяване на изп.д. № 107/2010 г. по описа на ЧСИ М. Д. с рег. № на КЧСИ с Постановление от 15.03.2016г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, Агенция по заетостта на 20.05.2016 г. е образувала изп. д. № 20167420400258 по описа на ЧСИ В. А.. Прието е, че последното изпълнително действие по образуваното от ответника изп. д. № 20167420400258 по описа на ЧСИ В. А., което е от категорията да прекъсне давността, предвид дадените с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания за органите на съдебна власт, датира от 28.06.2016г. - е налагане на запор със запорно съобщение до „Райфайзенбанк“ ЕАД върху банковите сметки на длъжника А. Б. К., действаща като ЕТ с фирма „А. К. – А. -С.“. Установено е, че след 20.05.2016 г. в продължение на две години не са искани от взискателя или предприемани от ЧСИ други изпълнителни действия от категорията, които да могат да прекъсват погасителната давност посочени в т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като от представеното Удостоверение изх. № 03418 от 09.04.2019 г., издадено от ЧСИ В. А. е констатирано, че до датата на издаване на същото по изпълнителното дело няма постъпили суми. Предвид констатираното и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, т.е. считано от 28.06.2018г. Въззивният съд е посочил, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемция на 28.06.2018 г., а след това липсват данни да са извършвани изпълнителните действия от категорията да прекъснат давността, поради което към момента на устните състезания пред въззивната инстанция – 29.04.2022 г. вземането по на ответника по процесния изпълнителен лист вече е било погасено по давност - на 28.06.2021 г., като е без значение обстоятелството, че в исковата молба, постъпила в съда на 14.07.2016г., се съдържат твърдения, че последното изпълнително действие е извършено на 08.09.2010г. и към момента на повторно образуваното изпълнително производство през юни 2016г. давността е изтекла. Въззивният съд посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК следва да вземе предвид фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Прието е, че в случая давността не е спряла да тече на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД с предявяването на иска по чл.439 ГПК от ищеца през 2016г., тъй производство не е съдебен процес относно вземането след като ищецът не отрича правото на ответника, доколкото същото е съдебно удостоверено, а само възможността същото да бъде удовлетворено принудително. Прието е, че ответникът по иска е разполагал с възможността докато трае процесът пред въззивният съд да извършва изпълнителни действия по изпълнителния лист от 09.12.2009 г., които да са от категорията, които да прекъснат давността, но не представил доказателства за това. Въззивният съд е приел, че по тези съображения предявеният иск е основателен и го е уважил. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Агенция по заетостта, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли съда при определяне на давностния срок да приложи и да вземе предвид разпоредбите на Закона за мерките за действие по време на извънредното положение, с оглед настъпилото и обявено в периода на процеса извънредно положение в страната, следва ли искът по чл. 439 ГПК да бъде определен като недопустим, когато е предявен преди да е настъпил факта на който се основава, а именно изтекла давност, как би следвало да се тълкува разпоредбата на чл. 439 ГПК, в която е визирано, че длъжникът може да се основава само на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Настоящият състав намира, че след като в решението по ТД №2/2023г. ОСГТК на ВКС - т.3 се прие, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, по който въззивният съд е дал отговор в същия смисъл, е налице основание да се допусне касационно обжалване по въпроса как би следвало да се тълкува разпоредбата на чл. 439 ГПК, в която е визирано, че длъжникът може да се основава само на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпросите следва ли съдът при определяне на давностния срок да приложи и да вземе предвид разпоредбите на Закона за мерките за действие по време на извънредното положение, с оглед настъпилото и обявено в периода на процеса извънредно положение в страната, следва ли искът по чл. 439 ГПК да бъде определен като недопустим, когато е предявен преди да е настъпил факта на който се основава, а именно изтекла давност, настоящият състав намира, че не е налице общо основание по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на съда за основателност на предявения иск. При тези съображения, съдът