Определение № 2571 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 230/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на М. Г. Й. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 818 от 04.10.2024 г. по гр.д.№ 1009/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Царевски районен съд по гр.д.№ 149/ 2023 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Д. И. Т. и М. И. Т., чрез своята майка и законен представител Я. Н. Г., искове за заплащане на сумата 10 000 лева, всеки от двамата ответници по 5 000 лева, представляващи частичен иск от общо 28 600 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.02.2023 г. до окончателното изплащане и е разпределена отговорността за разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката формулира правните въпроси „Следва ли подобрителят на имот, собствен на лице, с което живее на съпружески начала, да доказва с писмени документи размера на вложените средства?“ и „За да отпадне или бъде намалена стойността на извършените подобрения, когато същите са незаконни, достатъчно ли е само изявление от ползващите се лица, че не желаят същите или е необходимо предприемане на фактически действия по тяхното премахване?“. Според жалбоподателката първият от въпросите е разрешен в несъответствие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а по втория няма съдебна практика. Ответните страни правят възражение срещу допустимостта на жалбата като сочат, че срещу всеки от тях е заявена претенция в размер по 5 000 лв, поради което касационният контрол върху въззивното решение е изключен. Евентуално поддържат, че във връзка с поставените правни въпроси жалбоподателката не е обосновала никое от допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК и че това не може да бъде сторено служебно. Също при условията на евентуалност излагат съображения за правилност на обжалваното решение. Съдът намира за основателни доводите на ответните страни, че жалбата е недопустима. Делото е образувано по искова молба, в която цената на предявените искове, е посочена от ищцата в размер 5 000 лв срещу всеки от ответниците. До приключване на първото съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд въпрос за цената на иска не е повдигнат нито от ответника, нито служебно от съда /чл.70 ал.1 ГПК/. В доклада по делото е посочено, че съдът е сезиран с два субективно съединени осъдителни иска в размер по 5 000 лв срещу всеки от ответниците и по тази част от доклада никоя от страните не е възразила. Произнасянето на първата инстанция е в рамките на заявеното искане – разгледани са субективно съединени искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца по 5 000 лв всеки от тях. Следователно с въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по осъдителни искове с размер на цената на всеки от тях 5 000 лева. Въззивните решения по граждански дела, образувани по искове с цена до 5 000 лева, не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК, а исковете с цена точно в размер 5 000 лв се обхващат от правилото. Затова обжалваното решение е окончателно, макар в него неправилно да е посочено, че подлежи на касационно обжалване. Погрешното указание до страните не прави жалбата допустима и тя не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения съдът