Определение № 50243 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2644/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител П. П. - гл. инспектор в ТД – Велико Търново на Комисията срещу решение № 29/02.03.2021 г. по гр. д. № 270/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

От ответницата по жалба Е. А. А., чрез адв. Е. Е. е постъпил отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за нейната неоснователност. Претендира разноски. Ответникът В. И. Г. не е подал отговор и не е изразил становище.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 180/30.07.2020 г. по гр. д. № 74/2018 г. на Окръжен съд – Габрово за отхвърляне на предявения от Комисията против В. И. Г. и Е. А. А. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ - отм.) за отнемане в полза на държавата на имущество под формата на парични суми (равностойност на дружествени дялове от капитала на търговски дружества, вноски по разплащателни сметки, както и получена от трето лице сума по такава сметка).

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че Окръжен съд – Габрово е бил сезиран с искане, вх. № ЗЗ48/ 01.10.2018 г., от ищцовата Комисия срещу ответниците В. И. Г. и Е. А. А., с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), във връзка с § 5, ал. 1 ПЗР на ЗПКОНПИ и с цена от 40 713. 25 лева. Искането е основано на прието от Комисията решение № 756/26.09.2018 г. за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – [населено място] от 11.07.2016 г. за внесен обвинителен акт във Окръжен съд – Варна срещу първия ответник за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ (отм.). Констатирано е, че с присъда № 83/05.10.2016 г., постановена по НОХД № 772/2016 г. на Окръжен съд - Варна, влязла в сила на 21.10.2016 г., проверяваното лице е било осъдено за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Решаващият състав е посочил, че след извършена проверка, образувана на 19.07.2016 г., с период от 19.07.2006 г. до датата на образуване – 19.07.2016 г., Комисията е установила значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице в размер на 1 068 650. 50 лева, по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.). Предмет на отнемане в полза на държавата от В. И. Г., на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) са подробно посочени парични суми, представляващи равностойността на дружествени дялове от капитала на търговски дружества, суми, представляващи вноски по разплащателни банкови сметки, както и получена от трето лице сума по такава сметка. На основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) пък се иска да бъде отнета от бившата съпруга на проверяваното лице – Е. А. А., парична сума, представляваща вноска по разплащателна сметка. При тези фактически данни решаващият състав е намерил, че спорните въпроси са от правно естество – дали подлежи на отнемане паричната равностойност на дружествени дялове, за които е установено, че принадлежат на първия ответник към момента на подаване на искането и дали подлежат на отнемане парични суми по банкови сметки на двамата ответници, които не са налични към момента на предявяване на искането. Приел е, че по тези въпроси е налице константна съдебна практика, съгласно която по отношение отнемането паричната равностойност на дружествен дял се приема, че това е допустимо само когато ответникът се е разпоредил с него. Констатирано е, че такова твърдение липсва в искането на Комисията, като от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да се е разпоредил с процесните дружествени дялове, чиято парична равностойност се претендира за отнемане. Доколкото в производството по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), на отнемане подлежи дружествения дял на ответника, тъй като по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗОПДНПИ (отм.) представлява имущество, а не неговата парична равностойност, но такова искане не е било направено, втората съдебна инстанция е намерила, че искът в тази му част е неоснователен и следва да се отхвърли. По отношение отнемането на суми по банкови сметки на ответниците, неналични към момента на предявяване на искането е прието, че тези суми не попадат в обхвата на подлежащото на отнемане незаконно придобито имущество, тъй като такава възможност не е предвидена в закона и предвид санкционния характер на нормите на закона, касаещи предметния обхват на отнемането, те не могат да се тълкуват разширително. С оглед на тези съображения въззивният съд е стигнал до извода, че искът и в тази му част е неоснователен и следва да се отхвърли.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставени въпросите (първият – уточнен и конкретизиран от касационния съд съгласно правомощията, очертани с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) са със следното съдържание:

1. „Допустимо ли е да се отнема в полза на държавата по реда на ЗОПДНПИ (отм.) движимо имущество и в частност внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законен източник, но неналични в края на проверявания период?“;

2. „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата в производства по реда на ЗОПДНПИ (отм.) паричната равностойност на дружествен дял?“;

3. „Следва ли съдът по свой почин с оглед определяне на точната правна квалификация на искането за отнемане в полза на държавата на парична равностойност на дружествен дял, да го тълкува като искане за отнемане в полза на държавата на притежавани дружествени дялове в търговски дружества?“

Касаторът поддържа, че въззивното решение не е съобразено с практиката, обективирана в решение № 38 от 27.07.2016 г. по гр. д. № 4353/2013 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г. на III г.о. на ВКС (по първото питане), решение № 6 от 22.02.2011 г. по в. гр. д. № 108/2010 г. на Апелативен съд – Бургас, решение № 28 от 15.06.2018 г. по в. гр. д. № 100/2018 г. на Апелативен съд – Бургас и решение № 404 от 02.03.2017 г. по гр. д. № 874/2013 г. на Окръжен съд – Бургас (по второто и трето питане). Във връзка с третия въпрос се поддържа и наличието на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че отговорът по него ще доведе до точното прилагане на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и ще допринесе за развитие на правото.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

По поставения от касатора и уточнен от касационния съд първи въпрос е постановено тълкувателно решение № 4/2021 от 28.03.2023г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ОСГК на ВКС. С тълкувателното решение на първо място е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В цитирания тълкувателен акт е прието още, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

В процесния случай решаващият състав е съобразил съдебна практика, съгласно която по отношение на отнемането на суми по банкови сметки на ответниците, неналични към момента на предявяването на искането, се приема, че тези суми не попадат в обхвата на подлежащото на отнемане незаконно придобито имущество, тъй като такава възможност не е предвидена в закона и предвид санкционния характер на нормите на закона, касаещи предметния обхват на отнемането, те не могат да се тълкуват разширително. При тези съображения, обжалваното решение е постановено в съответствие с даденото разрешение в горепосочения тълкувателен акт, поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване.

Предвид формулировката на втория поставен въпрос, той не реализира основание за достъп до касация. В обжалваното решение въззивният съд не е отрекъл възможността за отнемане в полза на държавата на парична равностойност на дружествен дял в производства по реда на ЗОПДНПИ (отм.) каквито твърдения навежда жалбоподателят. Напротив, решаващият състав е приел, че това е допустимо само когато ответникът се е разпоредил с дружествения си дял, като е констатирано, че Комисията не е навела такова твърдение в искането, а от събраните по делото доказателства също не е установено ответникът Г. да се е разпоредил с процесните дружествени дялове. Ето защо, непоставянето на релевантен правен въпрос с обуславящо изхода по делото значение, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Въпреки това за пълнота следва да се посочи, че отговор на въпроса кога може да се присъди отнемане равностойността на дружествени дялове, собственост на ответника, а не самите дялове от капитала на търговското дружество, е даден от законодателя и се извежда от задължителната съдебна практика. Същевременно, отговорът не е винаги еднозначен, доколкото по начало отнемането на конкретно имущество по реда на ЗОПДНПИ (отм.) е обусловено не само от наличността му в патримониума на ответника, но и от редица други условия, които законът предвижда и трябва да са налице. По принцип правилото за присъждане равностойността на имущество, притежавано от ответника, е уредено с нормата на чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.) - тази равностойност се присъжда, когато съответният актив е отчужден или липсва и от ищеца е заявено искане на това основание. Тези постановки са съобразени и от въззивния съд в обжалваното решение.

Третият повдигнат въпрос също не може да осъществи предпоставки за достъп до касация. Питането е привързано към оплакванията на жалбоподателя, че въззивният съд е следвал да квалифицира отправеното от Комисията искане за отнемане в полза на държавата на парична равностойност на дружествени дялове, като такова за отнемане на притежавани дружествени дялове в търговски дружества. В обжалваното решение в съответствие с принципа за диспозитивното начало, решаващият състав се е произнесъл съобразно фактическите обстоятелства и заявения петитум на отправеното от Комисията до съда искане, а то е било именно за отнемане от ответниците на паричната равностойност на дружествени дялове в търговски дружества. Тази хипотеза е допустима само когато ответникът се е разпоредил с дружествения си дял и се различава от хипотезата на отнемане на самия дружествен дял. Производствата на гражданския процес се образуват само по молба или жалба на носителя на правото на защита, т.е. страните по производството, неговият предмет и обсегът на дължимата защита и съдействие, се определят от търсещия защита – чл. 6, ал. 2 ГПК. Само търсещият защита, но не и съдът може да измени основанието и предмета на делото. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска, поради което той не може да уважи иска на основание, непосочено от ищеца или пък въз основа на незаявен петитум, в който смисъл е трайната съдебна практика на ВКС. При тези съображения, доколкото въззивният състав с обжалваното решение се е произнесъл по предмета на делото, то и тук отсъства основание за допустимост на обжалването.

За пълнота на мотивите следва да се посочи също така, че касаторът не е обосновал и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по повдигнатия въпрос. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са изложени и мотиви с какво отговорът на ВКС по въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на постановките, дадени с т. 4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

В заключение, липсват предпоставки в приложно поле на сочените селективни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол.

При този изход на делото касаторът дължи на ответника по жалба Е. А. заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция. Те възлизат на 800 лв. и се установяват с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.