Определение № 692 от 16.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3625/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Фондация ”Социална защита” - [населено място] срещу Определение № 2711 от 17.12.2012 г. по ч.гр.д. № 4229/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 12.04.2012 г. по гр.д.№ 1040/2009 г. на СГС, с което е върната подадената въззивна жалба поради невнасяне на държавна такса. В Допълнение към касационна жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - счита, че уредбата на таксите в ГПК създава предпоставки за нарушения на правото на юридическите лица с нестопанска цел, неформиращи печалба, на достъп до съд поради невъзможността да искат освобождаване от държавна такса, поради което е препоръчително да се преразгледа уредбата на държавните такси в ГПК, като се предвиди възможност за освобождаване или намаляване на държавните такси, дължими от юридически лица. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за връщане на въззивна жалба поради невнесена държавна такса, намира, че частната касационна жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди разпореждането за връщане на въззивната жалба, по която не е внесена държавна такса, въззивният съд е приел, че Фондация ”Социална защита” - [населено място] не може да иска да бъде освободена от внасяне на държавна такса по реда на чл. 83 ал. 2 ГПК и не е освободена по силата на закона - чл. 83 ал. 1 и чл. 84 ГПК, поради което правилно въззивната жалба е върната като нередовна. С оглед изложеното, доколкото жалбоподателят сочи решен по делото процесуалноправен въпрос, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно. Жалбоподателят не оспорва, че не може да бъде освободен от държавна такса по чл. 83 ал. 2 ГПК, нито е освободен по чл. 83 ал. 1 и по чл. 84 ГПК, но изразява несъгласие, тъй като се нарушава правото му на достъп до съд и препоръчва да се преразгледа уредбата на държавните такси в ГПК, като се предвиди възможност за освобождаване или намаляване на юридически лица от внасяне на държавна такса. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. от тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена. В случая тези условия не са налице - законодателната уредба, посочена по-горе, е ясна и не се нуждае от тълкуване, а жалбоподателят предлага същата да се промени, за да се осигури достъп до правосъдие на фондациите, неформиращи печалба. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение