Определение № 400 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 325/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. С. Ю. от [населено място], обл. Х., подадена чрез процесуалния му представител-адвокат Н. М. срещу определение № 41 от 27.02.2012 г. по ч. гр. д. № 116/2012 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 19.01.2012 г. на Хасковския районен съд, постановено по гр.д. № 3190/2011 г., с което е върната подадената от Ю. частна жалба вх. № 328 от 9.01.2012 г. срещу определение № 2892 от 14.12.2011 г. постановено по същото дело. Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и допустима. С определение № 2892 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 3190/2011 г. Хасковският районен съд е прекратил производството по делото, поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности на подадената от жалбоподателя искова молба. С разпореждане от 19.01.2012 г. районният съд е върнал подадената срещу прекратителното определение частна жалба, като просрочена. С обжалваното определение Хасковският окръжен съд е потвърдил разпореждането за връщане на частната жалба, като е приел, че същата като подадена извън срока по чл.275, ал.1 ГПК е процесуално недопустима. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че съобщението с препис от прекратителното определение на районния съд му е връчено на 3.01.2012 г., а не на 30.12.2011 г. и спрямо тази дата подадената на 9.01.2012 г. частна жалба е в законоустановения срок. Изложил е съображения, че на приложената разписка е отбелязана датата на връчване на съобщението и препис от определението лично на жалбоподателя и това е 30.12.2011 г., а заверката с печат и подпис на секретаря на кметството отразява поправката на датата на изходящия номер от регистъра на кметството, която е ирелевантна спрямо извършеното удостоверяване на връчването. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалният представител на жалбоподателя е посочил, че релевира основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3 ГПК и допустимостта на касационно обжалване се определя от въведените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В из ложението не е поставен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение, като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на частната касационна жалба. Съгласно дадените в ТР №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСГТК разяснения касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, като може само да го уточни и конкретизира. В случая формалното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с цитиране на нейното съдържание, при липса на поставен правен въпрос не дава основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Водим от горното, Върховния касационен съд, ІІІ г. о.