Определение № 1041 от 02.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 542/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Х. В. К. от гр.Ст.З. против решение № 477/18.01.2010 год. по гр.дело № 594/2009 год. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 67/02.06.2009 год. по гр.дело № 810/2008 год. на Старозагорски районен съд и искът по чл.67 ЗС е уважен срещу ответниците. Срещу същото решение е постъпила касационна жалба и от К. К. Т. от[населено място]. Касаторите поддържат основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които се регламентират от процесуалната норма на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, защото считат, че съдебният акт противоречи на решение на касационния съд № 124 по гр.дело № 15/1990 год. и решение № 1334 по гр.дело № 5321/2007 год./чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ и защото съдът не е дал еднозначен отговор на въпроса – от кой начален момент възниква фактическата възможност за осъществяването на правото на строеж /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Ответниците по касационната жалба К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В., всички от гр.Ст.З., изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и като констатира, че по посочения от касаторите материалноправен въпрос, касаещ началният момент на погасителната давност за упражняване на право на строеж на отделен самостоятелен обект в сграда, в режим на етажна собственост има постановени касационни решения, по реда на чл.290 ГПК, а именно: решение № 250 по гр.дело № 724/2009 год. на ВКС ІІ-ро г.о., решение № 57 по гр.дело № 17/2009 год. на ВКС І-во г.о., решение от 16.06.2010 год. по гр.дело № 442/2009 год. на ВКС І-во г.о., с които съдебни актове идентичният материалноправен въпрос противоречиво е разрешен от касационния съд, налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и постановяване на касационно решение по чл.290 ГПК. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, по касационните жалби на Х. В. К. и на К. К. Т., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание, след внасяне на държавна такса по касационното производство, в размер на 346 лева по сметка на ВКС, в едноседмичен срок от съобщението до касаторите, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.