Определение № 2161 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1135/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Д. Ч., чрез адв. М. против определение №546 от 27.02.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. №3265/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, вр. чл.130 ГПК. С обжалваното определение е потвърдено определение №1219/14.10.2025 г., постановено по гр.д. №1412/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно, постановено в противоречие с практиката на СЕС /дело С-379/21 г./ и на ВКС. Поддържа становище, че исковете са допустими, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на частен правоприемник на търговеца не преклудира правата на потребителя да се позове на недействителност на договор за потребителски кредит, както и на неравноправна клауза в него. Моли да бъде отменено определението и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Допускането на определението до касационно обжалване е обосновано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът „Сити Кеш“ ООД с ЕИК[ЕИК] не подава писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима. Настоящото дело е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.146 ЗПК. Ищцата Л. Д. Ч. е предявила иск срещу „Сити Кеш“ ООД за установяване, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №323227/05.06.2019 г. /размер на отпуснатия кредит 550 лева/ е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В условията на евентуалност моли съда да установи и прогласи в отношенията между страните нищожността на основание чл.146 ЗПК на разпоредбите на чл.5 във връзка с чл.8 от Договора за потребителски кредит от 05.06.2019 г. /неустоечна клауза за сумата 505.76 лева/, като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева- за граждански дела, и до 20 000 лева- за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С оглед изложеното и като взе предвид, че предмет на делото е потребителски спор, като всяка от обективно съединените искови претенции е с цена до 5 000 лева, настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК - въззивното определение не подлежи на касационно обжалване и частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение