Определение № 1943 от 19.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2023 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК, образувано по подадените в срок касационни жалби от Б. Е. М. от [населено място], чрез пълномощника й адв. С. В. от АК – П. и от М. И. Т., З. П. М., А. Н. П. и К. Н. П., чрез пълномощника им адв. Ст. Д. от АК – П., срещу въззивното решение № 352 от 2.11.2022 год. по гр. д. № 16/2022 год. на Пернишкия окръжен съд. С него, след частична отмяна на първоинстанционното решение от 29.10.2021 год. по гр. д. № 9273/2018 год. на Пернишкия районен съд, е признато за установено по отношение на ответниците М. И. Т., А. Н. П., З. П. М., К. Н. П. и Б. Е. М., че ищците Г. С. Р., С. П. М. и Б. П. М. са съсобственици въз основа на наследствено правоприемство и реституция на реална част от 435 кв. м. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място],[жк], м. „М.“, заключен в защрихованата с единична щриховка между буквите А, Б, В, Г, Д и А част по скицата на вещото лице, приподписана от съда и неразделна част от решението /л. 198 от първоинстанционното производство/, частично идентичен с УПИ *-* в кв. 13 по регулационния план на [населено място], възстановен с решение № 2128 от 23.10.2009 год. на ОбСЗ-Перник на М. И. М. от бившия негов имот, представляващ част от нива от 1.270 дка в землището на [населено място], махала „М.“, при посочените граници. Със същото въззивно решение е отменен на основание чл. 573, ал. 2 ГПК нотариален акт № 25/2005 год., издаден на част от ответниците, праводатели на касаторката М., по разпоредителната сделка между тях по нот. акт № 16 от 7.02.2006 год. Въззивният съд приел възражението на последната за придобиване на спорния имот по давност на основание добросъвестно владение от 7.02.2006 год. за неоснователно по съображения, че давността започва да тече от възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ с решението от 23.10.2009 год., като се е позовал и на забраната да се придобива по давност реална част от УПИ, съгласно чл. 200 ЗУТ. В останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено. Касаторката Б. М. поддържа становище за недопустимост на въззивното решение по съображения за произнасянето на съда по непредявено основание за собственост на процесния имот – ищците изрично твърдят, че процедурата по възстановяване по ЗСПЗЗ не е завършена. Поддържат становище и за неправилност и необоснованост на въззивното решение поради допуснати нарушения при преценката на събраните по делото доказателства относно възстановяване на собствеността върху част от бившия имот на наследодателя на ищците, различен от спорния парцел, както и относно неправилния извод на въззивния съд по възражението на касаторката за придобивна давност. Поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК се иска отмяната на въззивното решение и вместо това предявените искове се отхвърлят с присъждане на касаторката на направените разноски по делото. Оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост се поддържат и в жалбата на първоначалните ответници с искане същото да бъде отменено и вместо това предявените искове се отхвърлят или делото се върне за ново разглеждане. Наследниците на починалия К. Н. П. –И. Б. П., Н. К. П. и И. К. П. поддържат жалбата с искане за обезсилване на решенията по делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Б. М. поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като се позовава на противоречие с ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС по въпроса относно индивидуализацията на възстановен с решение на ОбСЗ земеделски имот и допустимостта при такава индивидуализация на имота в решението и въз основа на удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, респ. скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, съдът да се позовава на експертиза. Касаторката сочи и решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, като поддържа произнасянето на въззивния съд да противоречи и на тях: решение № 219 от 20.05.2011 год. по гр. д. № 807/2010 год., І г. о., решение № 206 по гр. д. № 2303/2016 год., І г. о., решение № 70 от 1.06.2021 год. по гр. д. № 3626/2020 год., ІІ г. о. Същото основание се поддържа и по въпрос относно задължението на съда да изложи мотиви защо кредитира заключението на тройната експертиза при противоречието й с единичната, възприета от районният съд, когато вещите лица се позовават на кадастрални планове отпреди влизане в сила на ЗСПЗЗ, като се сочи противоречие с решение № 10 от 9.02.2022 год. по гр. д. № 1921/2021 год., ІІІ г. о. Релевирано е и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, обосновано с уважаването на иска за собственост и на основание земеделска реституция при липса на представено влязло в сила позитивно решение за възстановяване. По поставените в изложението на останалите касатори процесуални въпроси относно задължението на съда да обсъди събраните доказателства и да изложи съображения във връзка с поддържаните доводи и възражения се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасянето на въззивния съд противоречи на цитираната задължителна практика на ВКС и на ВС /цитираните тълкувателни решения и постановления/, както и на практиката на ВКС /посочените решения по чл. 290 ГПК/. Поддържа се и очевидна неправилност на решението. Ищците Г. С. Р., С. П. М. и Б. П. М., чрез пълномощника им адв. Бл. Б., в представените писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. считат жалбите на ответниците за неоснователни. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното: За да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е бил отхвърлен иска за собственост на част от имот с идентификатор № ***, частично идентичен с УПИ *-*, въззивният съд приел, че спорът е за собствеността на имота към настоящия момент, като и двете страни се позовават на възстановяването му по ЗСПЗЗ. Приел, че наследниците на М. М. – ищците в производството, се легитимират за собственици на спорния имот, описан като № 303 по кадастралния план от 1983 год. /стр. 11 от мотивите/ с оглед на издаденото в тяхна полза позитивно решение на ПК/ОбСЗ. Въз основа на нотариалния акт от 1947 год. е приел, че наследодателят е бил собственик. Ответниците се легитимират като собственици на възстановения в тяхна полза като наследници на П. Т. имот само от 0.135 дка, част от имоти * и * по кадастралния план от 1956 год., а за разликата до заявения размер на притежавания от наследодателя земеделски имот е постановен отказ. Съдът се е обосновал със заключението на тройната експертиза при направения извод за идентичността между процесния имот – незастроен **, кв. 13 с площ 463 кв. м. и нивата от 1.270 дка, представляваща имот * по плана от 1983 год., от който са образувани два парцела * – * и *- *. Приел, че показаната на скицата към това заключение защрихована с кръстосана щриховка част отразява възстановения с решението № 755 от 8.08.2003 год. на наследниците на П. Т. имот, а с единична щриховка е отразена възстановената с решението от 23.10.2009 год. нива от 0.435 дка, имот * по кад. план от 1983 год., при опасаните граници, между които е и имот *. Тези съображения на съда за идентичност между възстановения на ищците имот с представеното от тях решение на ОбСЗ и поддържаните от същите твърдения, че спорният имот не им е възстановен, обосновават извод за наличие на несъответствие между заявените от ищцовата страна и обсъжданите от въззивния съд обстоятелства. В исковата молба и последващите й уточнения ищците са поддържали, че спорният УПИ *-* с площ 463 кв. м., за който първоначалните ответници са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност, е бил на техния /на ищците/ наследодател, като част от неговата нива, подробно описана, като „не е спазена реституционната процедура за възстановяване право на собственост върху земеделска земя, включена в регулация“. Представеното решение от 2009 год. установява възстановяване на друг имот пл. № *, съседен на спорния пл. № *, а и в съдебно заседание от 18.12.2020 год. ищците, чрез пълномощника им адв. Б. се позовават на основание наследствено правоприемство от М. М. и присъединено давностно владение. Така се поддържа и в писмената защита на ищците, приложена на л. 300 /гръб, долу/, в този смисъл са се позовали и на удостоверение № 8/ТР 11541-5 от 23.10.2009 год., издадено от общината. По делото е установено обстоятелството, че спорният имот е земеделска земя, за част от която е постановен отказ за възстановяване, което поставя и въпрос за основанието, на което е предявен иска за собственост на същия и неговата правна квалификация – чл. 124, ал. 1 ГПК, както е приел въззивният съд или чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Отричането от ищците на правата на наследодателя на ответниците към миналия момент на коопериране на земята в стопанството върху спорния парцел сочи на спор именно към този минал момент, което обуславя отговор и на въпроса за процесуалната допустимост на същия /ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС/. Горните съображения обосновават извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение с оглед произнасянето по вероятната негова недопустимост. Това изключва произнасянето по останалите релевирани от касаторите основания. Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение