Определение № 50189 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3307/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивното решение № 581/21.4.2022 г, постановено по в.гр.дело № 1837/21 г на САС, ГО, 10 състав в частта, с която са уважени предявените от Д. В. К. и П. П. Ц. срещу касатора искове по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ са уважени в размер на по 10 000 лв за всеки от тях, както и в частта, с която предявения от П. Ц. Ф. иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е уважен за сумата 15 000 лв. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което присъденото на тримата ищци обезщетение бъде намалено, тъй като е неоправдано завишено. Ответниците по касационната жалба Д. В. К., П. П. Ц. и П. Ц. Ф. не вземат становище по касационната жалба. по въпросите, свързан с определяне по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. От данните по делото се установява следното: Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ.По делото е установено, че през 2011 г тримата ищци-ответници по касация са били привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по чл.270 ал.1 НК.Задържани са за период от 24 часа, а в досъдебното и съдебното производство са били с мярка за неотклонение „подписка“.Ищците са били обвинени в извършване на престъпление по чл.270 ал.1 НК, за което им е наложена полицейска регистрация.С присъда № 270240/16.11.2017 г по НОХД № 23156/12 г на СРС, НО, 20 състав тримата ищци са признати за невиновни в това, че на 14.4.2011 г около 00, 40 ч в [населено място], на кръстовището на [улица]и ул.Фритьоф Нансен“ противозаконно са пречили на орган на власт- да изпълни задълженията си по опазване на обществения ред като е осуетил полицейска проверка на лицето Р. Б., извършвана от служители на 01 РПУ-СДВР, изпълняващи се от служители, участващи в специализирана полицейска операция и са се опитали да освободят задържано лице при извършването на полицейската проверка-престъпление по чл.270 ал.1 НК.Присъдата е влязла в сила на 2.12.2017 г.При определяне на размера на обезщетението на ищеца П. П. Ц. съдът е отчел възрастта му, тежестта на престъплението в което е бил обвинен-умишлено престъпление от общ характер по чл.270 ал.1 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода за срок от три години“ или „глоба“ от петстотин до 2000 лв, продължителността на наказателното производство-6 г и 6 месеца, през които ищецът редовно се е явявал за извършване на следствени действия в досъдебната и съдебната фаза на процеса и обстоятелството.По отношение на него е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и е извършена полицейска регистрация, която е продължила през периода 2.6.2011 г-15.5.2018 г.Ищецът не е осъждан.Спрямо него е имало наложено административно наказание „глоба“ от 250 лв за престъпление по чл.343 б ал.1 НК за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2/1000.Ц. тежко е изживял воденото срещу него наказателно производство, тревожел се за бъдещето си, не можел да спи нормално, бил е силно изнервен преди и след съдебните заседания, страдал е срещу несправедливото отношение към него, процесът е бил медийно отразен, поради което ищецът многократно е обяснявал на близки и познати, че е невинен.Поради това на този ищец е определено обезщетение в размер на 10 000 лв.При определяне на обезщетението на ищеца Д. В. К. в размер на 10 000 лв, съдът е отчел възрастта на пострадалия, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение-умишлено престъпление от общ характер по чл.270 ал.1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години или „глоба“ от петстотин до 2000 лв,, продължителността на наказателното производство 6 г и 6 м, през който ищецът редовно се е явявал за извършване на следствени действия в досъдебната и съдебна фаза на процеса.Взета е най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и е извършена полицейска регистрация, която е продължила през периода 2.6.11 г-28.5.18 г.Отчетено е обстоятелството, че ищецът не е осъждан и тежко е преживял проведения срещу него наказателен процес, тревожел се е за бъдещето си, страдал е заради несправедливото отношение към него, обяснявал е на близките си приятели, че не е виновен, следил е медийните публикации, изпратил е интервю с пострадалия Б. до приятеля си, част от приятелите му се отдръпнали от него, той самият също се затворил в себе си и е ограничил социалните си контакти.Едва след постановяване на оправдателната присъда е започнал отново пълноценно да общува с приятелския си кръг.При определяне размера на обезщетението на ищеца П. Ц. Ф. на 15000 лв е взета предвид възрастта на пострадалия, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение-умишлено престъпление от общ характер по чл.270 ал.1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години или „глоба“ от петстотин до 2000 лв, продължителността на наказателното производство 6 г и 6 м, през който ищецът редовно се е явявал за извършване на следствени действия в досъдебната и съдебна фаза на процеса.Взета е най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и е извършена полицейска регистрация, която е продължила през периода 2.6.11 г-15.5.18 г.Отчетено е обстоятелството, че ищецът не е осъждан и тежко е преживял воденото срещу него наказателно производство.Същото е възпрепятствало приемането на работа като компютърен специалист, което е успял да се реализира в желаната от него професия и дори са му били възложени ръководни функции.Исковете са отхвърлени за разликата над присъдените до пълните предявени размери като неоснователни и решението е влязло в сила. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК приложено към касационната жалба на Прокуратурата на РБ се подържа касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Прокуратурата на РБ е формулирала правните въпроси относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, за точното прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД.Подържа се противоречие с т.2 на ППВС № 4/23.12.68 г, както и решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК № 111/17.3.2014 г по гр.дело № 4207/13 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО. Настоящият състав на ВКС, Трето ГО намира, че поставените въпроси имат отношение към предмета на спора и са обусловили неговия изход.Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по така формулираните въпроси за проверка относно евентуалното им противоречие с посочената от касатора съдебна практика. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО