Определение № 86 от 02.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 474/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 143/21.10.13г., постановено по в.т.д.№ 270/13г. от Шуменския окръжен съд в частта за потвърждаване на решение № 163/01.03.13г. по гр.д.№ 507/13г. на Шуменския районен съд за осъждане на касатора да заплати на И. Кръстева В. и на А. И. В., [населено място] на суми от по 16000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответниците оспорват жалбата. С определение № 414/09.12.14г. ВКС спря производството по т.д.№ 474//14г. по описа на ВКС, ТК, І отделение до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС. Тълкувателно решение № 1/14г. на ОСТК на ВКС е постановено на 23.12.15г., поради което на основание чл.230, ал.1 ГПК ВКС възобнови производството по делото. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищците неимуществени вреди, вследствие на смъртта на дъщеря им С. А. М. при настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетенията е приел, че решението по предявения иск срещу делинквента, с което на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди, няма сила на пресъдено нещо в отношенията между застрахователя и увредените лица, поради което обемът на отговорността на застрахователя не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по предявения граждански иск срещу причинителя на увреждането. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. Касаторът поставя следните въпроси: „При предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ, допустимо ли е преразглеждане на въпроса за размера на обезщетението, присъдено с влязъл в сила съдебен акт на основание чл.45 ЗЗД срещу застрахования, отговорен за деликта водач?” и „В хипотезата на предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ при влязъл в сила съдебен акт срещу виновния водач, с който са определени окончателно по вид и размер претърпените от ищеца вреди, и е доказан за първи път в хода на производството по чл.226, ал.1 КЗ принос на пострадалото лице за настъпване на деликта и/или за увеличаване на размера на вредите, следва ли приносът да бъде отчетен към размера, определен от съда по реда на чл.52 ЗЗД или следва да бъде към този момент вече определен с влезлия в сила съдебен акт?”. Сочи основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Първият от поставените въпроси е от значение за спора и е обсъждан от въззивния съд, като по този въпрос е уеднаквена практиката на съдилищата с приетото разрешение в т.1 на ТР №1/14г. от 23.12.15г. ОСТК на ВКС, според което в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размер на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил възражението за допринасяне на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и е намалил обезщетението, поради което поставеният втория въпрос не от значение за крайния извод от делото. По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „При предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ, допустимо ли е преразглеждане на въпроса за размера на обезщетението, присъдено с влязъл в сила съдебен акт на основание чл.45 ЗЗД срещу застрахования, отговорен за деликта водач?”. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 640 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд