Определение № 1225 от 02.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 533/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. К. действащ лично и със съгласието на майка си Надежда С. К. против въззивно решение № 634 от 01.02.2012 г. по гр. дело № 12122/2011 г. на Софийски градски съд, с което като е отменено първоинстанционното решение, В. Д. К. е осъден да заплаща на непълнолетния Д. В. К., [дата на раждане], със съгласието на неговата майка Надежда С. К. месечна издръжка в размер на 1/4 идеална част от размера на минималната работна заплата за страната, считано от 13.12.2010 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване и отхвърлил иска по чл. 143, ал. 2 СК за разликата от постановения размер до пълния претендиран размер 400 лв., както и да заплати на основание чл. 149 СК месечна издръжка за минало време в размер на 1/4 идеална част от размера на минималната работна заплата за страната за периода 13.12.2009 г. - 12.12.2010 г. и отхвърлил иска за разликата от постановения размер до пълния претендиран размер 400 лв. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения - отказ на съда да приеме за общоизвестен факта, че минималната работна заплата за Кралство Б., където ответникът живее и работи е 1200 евро, а ако не приеме този факт, да задължи ответникът да се яви лично пред съда и да отговори на въпроса, какъв е средномесечния му доход. Твърди, че това е довело до необоснованост на крайните изводи на съда за размера на дължимата от ответника издръжка. Жалбоподателят се е позовал на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът В. Д. К. чрез назначения особен представител адвокат П. оспорва касационната жалба по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 143 СК и чл. 149 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос като общо изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Наведени са доводи за неправилност на решението, поради допуснати процесуални нарушения, посочени конкретно, които са основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложените процесуални нарушения могат да се конкретизират в смисъл, че в едната част касаят въпроса за разпределяне на доказателствената тежест по предявения от жалбоподателя иск, а в другата част призоваването на ответника да се яви лично, за да отговори на определени въпроси от съществено значение за делото по чл. 176 ГПК. Каква е минималната работна заплата в Кралство Б. е факт подлежат на доказване от ищеца. Той не носи характеристиката на общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 ГПК. Такива са големи политически, културни, спортни или природни събития, които са известни на неопределен кръг от лица в населеното място, където е седалището на съда. За тези факти се изхожда от предположението, че това, което е известно всекиму, е известно и на съда, т. е. в случая не се намираме пред използване частичното знание на съда. Въпрос за приложението на чл. 176 ГПК по настоящето дело не стои, тъй като ответникът е бил призован по реда на чл. 47 ГПК - връчване, чрез залепване на уведомление от посочен в исковата молба адрес, на когото е бил назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Данни за друга, различна адресна регистрация за ответника извън пределите на страната по делото не са били представени, поради което съдът не е имал основание да приложи чл. 176 ГПК. Предвид изложеното, не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Направено е искане от особения представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК, другата страна да внесе определената от съда сума за възнаграждение в размер на 80 лв. С разпореждане от 28.04.2011 г. първоинстанционният съд е определил възнаграждение на особения представил в размер на 80 лв., който съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК е за сметка на ищцовата страна. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.