Определение № 1568 от 22.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 563/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ГО-ФОР-КАТ“ ООД, [населено място] срещу решение № 322 от 04.12.2024 г. по в. т. д. № 424/2024 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо решение № 242 от 26.05.2024 г. по т. д. № 34/2023 г. на Варненски окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на Й. Г. У. от [населено място], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, общо сумата 139 780 лв., включваща недължимо преведени по банковата сметка на дружеството суми, съответно: сумата 10 000 лв. – преведена на 10.07.2018 г.; сумата 10 000 лв., преведена на 12.07.2018г.; сумата 10 000 лв. – преведена на 03. 09. 2018 г.; сумата 8 000 лв., преведена на 03. 09. 2018 г.; сумата 4000 лв., преведена на 01.10.2018 г.; сумата 10 000 лв., преведена на 05. 11.2018 г.; сумата 10000 лв., преведена на 06. 11.2018 г.; сумата 10 000 лв., преведена на 27.12.2018 г.; сумата 8 000 лв., преведена на 17.01.2019 г.; сумата 10000лв., преведена на 11.02.2019г.; сумата 10 000 лв., преведена на 20. 03. 2019г.; сумата 10000 лв., преведена на 21.03.2019г.; - на 13. 05. 2019г. сума от 10 000 лв.; сумата 10 000 лв., преведена на 07. 06. 2019 г. и сумата 9780 лв., преведена на 13.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба (17.01.2023г.) до окончателното им изплащане. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение и за допускането му до касационен контрол. Ответникът по касация – Й. Г. У. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 14.03.2025 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит – 20 000 лв., като търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че негов предмет са вземания, възникнали между търговско дружество и съдружник в него във връзка с осъществяване основната дейност на дружеството – събиране, транспортиране, преработка и търговия с отпадъци от черни и цветни метали. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение