Определение № 465 от 10.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 989/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от членовете на управителния съвет П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. Н. Б., против решение № 1480 от 11 декември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1746/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е потвърдено решение № 3265 от 16 юли 2019 г., постановено по гр.д. № 6374/2019 г. по описа на районния съд в гр. Варна, с което е признато за установено по отношение на „Енерго-Про продажби“ АД, че Г. И. Г., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 6736,75 лева, представляваща дължима по извършена корекция стойност на електрическа енергия за периода 05.01.2017 г.-04.01.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място],[жк], [жилищен адрес]. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на окръжния съд, че поради отмяна на чл. 1-47 и на чл. 52-56 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) с решение № 1500 по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС към датата на проверката е липсавала нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора на електроразпределителната мрежа да извършва проверка на средствата за измерване и едностранно да коригира, респективно да фактурира, допълнително начислени количества електрическа енергия. Поддържа се, че доставчикът не е бил лишен от правно основание за извършване на проверка на средствата за измерване и за преизчисляване на потребеното от абонатите количество електрическа енергия, тъй като към момента на проверката са действали разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ, отменени по-късно с решение № 2315 по адм. д. № 3879/2017 г. на Върховния административен съд (ВАС), обн. ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Отмяната на текстовете на ПИКЕЕ не лишавала оператора и от право да подменя средствата за измерване (негова собственост съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ) и да изисква от Българския институт по метрология (БИМ) извършване на метрологична проверка на средството за измерване с оглед установяване на техническото му състояние. Сочи се, че дори да е налице непълнота на правната уредба, в случая се приложими общите правила на ЗЗД (чл. 183 ЗЗД), доколкото се касае за договорно правоотношение за продажба на електрическа енергия, по което купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Оспорва се и изводът, че по делото не е доказано електрическата енергия да е била реално доставена на абоната и потребена от него, доколкото от доказателствения материал е установено, че средството за търговско измерване (СТИ) е било монтирано на адреса на абоната ново, с нулеви показания; че е било метрологично годно; че е налице софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред, настроен да отчита преминаващата през него електрическа енергия само по тарифа 1.8.1 и тарифа 1.8.2, а в случая потребената енергия се е разпределяла и върху невизуализирания регистър 1.8.3. Поддържа се, че при метрологично годен електромер, какъвто бил процесният, не е възможно показанията за натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия да се променят. Затова не бил правилен изводът, че по делото не е установено количеството електрическа енергия, записано в регистъра 1.8.3, да е реално доставено до обекта на ищеца и потребено от него. Въпреки че технически не може да бъде определен началният момент, от който е започнало отчитането на потребената от абоната електрическа енергия в неактивния регистър, записите в него безспорно установявали, че част от потреблението на абоната се е измервало и записвало именно от този регистър. Неотносими към предмета на делото били изводите за недоказаност на която и да е от хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на решението. В срока за отговор на касационната жалба ответникът в касационното производство Г. И. Г. не взема становище. Въззивният съд приема за установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът Г. има качеството потребител на електрическа енергия, с открита партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление – [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Установено е, че на 04.01.2018 г. е била извършена техническа проверка на СТИ, вследствие на която то било демонтирано и заменено с друго. Съставен бил констативен протокол № 1104315 от същата дата, в който били вписани следните показания на демонтирания електромер: в регистър 1.8.1 са отчетени 1828 кВт/ч, в регистър 1.8.2 – 5929 кВт/ч, в скрития регистър 1.8.3 - 40024 кВт/ч, в регистър 1.8.4 – 000000 кВт/ч, а в сумарния регистър 1.8.0. - 47782 кВт/ч. Демонтираният електромер бил изпратен за експертиза в БИМ, при която било установено, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и изискванията на точност при измерване на електрическа енергия, но е констатирана външна намеса в тарифната му схема – установено е наличие на преминала електрическа енергия на тарифа Т3 (1.8.3) – 40024,6 кВт/ч, която не е визуализирана на дисплея. Вследствие на установените несъответствия било формирано задължение за заплащане на допълнително начислено количество електрическа енергия за реално потребление за периода 05.01.2017 г.-04.01.2018 г. на стойност 6736,75 лева, определено изцяло по показанията от регистър 1.8.3. За стойността на горното количество електрическа енергия е издадена фактура № [ЕГН] от 16.04.2019 г. От протокол за монтаж № 1016338 от 19.08.2015 г. е установено, че при монтажа на СТИ видимите тарифи (1.8.1 и 1.8.2) са били с нулеви показатели. Въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че към датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност; че е бил параметризиран да отчита консумираната от обекта електрическа енергия по два визуализиращи се на екрана регистъра (1.8.1 и 1.8.2); че регистър 1.8.3 не се изписва на дисплея при редовните месечни отчети, т.е. не е активиран за търговски отчет, като наличието на показания в този регистър сочи за неправомерно софтуерно въздействие върху електромера чрез „претарифиране“ на показанията по отделните регистри. Вещото лице е посочило, че доколкото електрическата енергията, натрупана в регистър 1.8.3, е отчетена от процесното СТИ, то тя е била доставена от доставчика и потребена от абоната, тъй като софтуерното въздействие е извършено с цел пренасочване на показанията вследствие консумация на електрическа енергия от видимите тарифи на дисплея към скрития регистър 1.8.3. Въззивният съд приема, че служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия е извършено по реда на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г., издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране в съответствие с чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ; доколкото разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52-56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени с решение № 1500 по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС (обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), същите са неприложими към настоящия случай, тъй като техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена след тяхната отмяна; тъй като решението на ВАС имало действие занапред, окръжният съд приема, че до приемане на нови ПИКЕЕ доставчикът на електрическа енергия не може да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката е липсвал нормативен ред, като дори да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ, и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество електрическа енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление. Прието е, че не са налице предпоставките на чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ - неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по реда на чл. 47 ПИКЕЕ, нито хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, доколкото не е установено, че при монтажа на електромера регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания; дори да се приемело, че при монтажа СТИ е било с нулеви показания, по делото не е бил установен точният момент, от който електромерът е започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.3. Касационният съд приема, че поставеният от касатора въпрос при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД, е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 150 по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о., и решение № 21 по гр.д. № 5017/2016 г., I г.о. При отговора на този въпрос ще се съобрази и дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребител при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., и при действието само на чл. 48-51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., каквото е второто питане на касатора. Не се установява хипотезата на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като подобна квалифицирана форма на неправилност не се констатира непосредствено от мотивите на въззивния съд, без да има нужда от преценка на събраните доказателства и доводите на страните. За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 134,74 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,