Определение № 210 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7113/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Т. и Р. И. Т. срещу решение №.5719/28.07.14 на Софийски градски съд, ГО, ІV Д състав, по г.д.№.1262/14 - с което е потвърдено решение на Софийски районен съд №.ІІ-69-328/29.05.13г. по г.д.№.4875/12 в обжалваната му част. С последното е признато за установено на основание чл.422 вр. с чл.124 ГПК, че К. И. Т. и Р. И. Т. дължат солидарно на [фирма] 2001,06лв. продажна цена на доставена топлинна енергия за периода м.07.08т.-м.04.2010г., ведно със законната лихва считано от 5.08.11г. до окончателното изплащане, и 521,66лв. лихви за периода 5.08.08-20.07.11г. по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по г.д.№.10809/11 по описа на СРС, 1с., като исковете са отхвърлени съответно за разликите до пълните предявени размери от 5046,60лв. и 1435,73лв. и за периоди м.11.06г.-м.06.08г. и 31.12.06г.- 4.08.08г. Ответната страна [фирма] и третото лице помагач [фирма] не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от договорни отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди със съдържание по общи условия. В същите се съдържат параметрите за качество на предоставяната услуга /изисквания относно температурния режим/ - във връзка с които не се твърди и не е установено да са били подавани рекламации. Клаузата за рекламации в общите условия не е неравноправна по смисъла на З. и не е нищожна, а е съобразена с обстоятелството, че при уважена рекламация е необходимо да се преизчислят разпределенията на всички потребители в сградата – етажна собственост. При установените количества топлинна енергия, извършения реален отчет на топлоразпределителите и водомера в имота на ответниците и заключението на СТЕ, че дяловото разпределение е правилно извършено, съдът е заключил, че ищецът е доказал количеството доставена им топлинна енергия, чиято стойност се определя съобразно установените от ДКЕВР цени. Намерил е и, че липсва нарушение на изискванията на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергийната ефективност – пар.3 ДР ЗЕЕ. Отчитайки заключението на ССЕ за конкретния размер на непогасената главница и лихви в рамките на периода, за който претенциите не са погасени по давност предвид чл.111 б.”в” ЗЗД, е приел, че се дължат сумите в уважения от първоинстанционния съд размер и за посочените в решението му периоди. Предвид това го е потвърдил в обжалваната му част – с която е призната дължимостта им. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. К. се позовава на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. За да е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение - на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, по същия правен въпрос. В случая изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК; не се представя и противоречива практика с доказателства, че същата е влязла в сила. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението на касатора не се съдържат ясно формулирани въпроси. Вместо такива той препраща към свои възражения; излага твърдения и оценки за съдебни актове; прави оплаквания за материална незаконосъобразност, процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт – които съставляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело съдържание, което е различно от това, което ще изведе съдът. Същевременно непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,