Определение № 5419 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №11515/18.12.2023г. на Етажната собственост на бл. 75 в [жк], [населено място], управлявана и представлявана от „ХАУС ПРО БГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез адв. Д. А. срещу решение №159/14.11.2023г. по в. гр. д. №2022000500406/2022г. на Апелативен съд – Б., с което първоинстанционното решение е отменено изцяло, като вместо него е постановено друго, с което на осн. чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС вр. с чл. 284 ЗЗД Д. В. Б. е осъдена да върне на Етажната собственост на сграда, намираща се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 3 124.61 лева, представляваща установената по делото неотчетена от ответницата касова наличност в касата на Етажната собственост към 01.01.2019г., ведно със законната лихва от 14.07.2020г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като за разликата над 3 1261 лв. до претендирания размер от 23 542,35 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Според касатора, решението в отхвърлителната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и при неправилен анализ на доказателствата. Изразява несъгласието си с извода на въззивния съд, че ответницата следва да върне само сумата, установена като действителна касова наличност въз основа на представените по делото приходни и разходно-оправдателни документи. Твърди, че непредставянето на документацията в пълен обем от Б. е наложило доказването на касовата наличност с всички доказателствени средства, включително посредством назначената СИЕ. Счита, че въззивният съд не е извършил обективен и правилен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешния извод, че претенциите за периодите 2015, 2016 и 2017г. са неоснователни. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като според касатора при постановяване на обжалвания акт, съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практика на Върховния касационен съд, и които са от значение за точното прилагане на закона:

1. Следва ли да се приемат за доказани, като събрани в пълен размер приходите от месечни вноски /за управление и поддръжка, събрани от обитателите на етажната собственост /ЕС//, когато домоуправителят-касиер не издава документ за извършеното плащане, не представя по делото приходните документи в пълнота, представя Касова книга с липсващи страници и размера на приходите се установява чрез съдебно- счетоводна експертиза?

2. Следва ли да се приеме за действително установена касова наличност, изчислената от вещото лице /по приетата съдебно- счетоводна експертиза/ сума, формирана от приходи, изчислени като сбор от наеми и месечни вноски /на база брой обитатели и доказани размери на месечната вноска за всеки обитател/, и намалена с доказаните разходи на ЕС?

Тези два въпроса се поставят във връзка с твърдението на касатора, че ответницата -като домоуправител и касиер на ЕС, при събиране на месечните вноски от обитателите на ЕС, не е издавала приходни документи, а вписването в Касовата книга на сбора от приходните вноски е било нередовно и непълно. Излага се, че представените по делото от В. приходни и разходно-оправдателни документи са несистематизирани и непълни. Според касатора съдът неправилно не е кредитирал допълнителното заключение по допуснатата ССчЕ, което съобразявайки броя на обитателите, размера на месечните вноски /за поддръжка и от наемните вноски/, изчислява неотчетена касова наличност в размер от 23 542.35 лв., представляваща разлика между събраните приходи в процесния период, намалена с доказаните разходи. Счита, че изводът на въззивния съд, че така изчислената от СИЕ касова наличност се основава на предположения относно събраните суми и предполагаеми размери на разходите, е в противоречие с трайната практика на ВКС по чл.161 и чл.162 от ГПК, обективирана в Решение № 119 от 4.03.2020г. по т.д. № 2734/2015г. на ВКС и многобройните цитирани в него решения на ВКС.

Следващите три въпроса се поставят във връзка с извода за неоснователност на претенциите за 2015г., 2016г. и 2017г.:

3. Протокол за извършена проверка/ ревизия на касата на ЕС от контрольора, респ. Контролния съвет, следва ли да съдържа размера на приходите и разходите в ревизирания период, начално и крайно салдо, размер на дължими, но незаплатени от обитателите вноски?

4. При приемане на годишния отчет на управителя на ЕС, отчетът следва ли да съдържа размера на приходите и разходите в отчетния период? Отчетът следва ли да бъде приобщен или възпроизведен в Протокола от общото събрание /ОС/ на ЕС, на което е приет?

5. Ако в Протокол от ОС на ЕС е отразено, че годишният отчет е приет, но не се съдържат данни за редовността на проведеното ОС /присъствалите лица, респ. представените ид.части на ОС и необходимия кворум/, и не са индивидуализирани отчетите, счита ли се, че отчетите на управителя и на контролния съвет действително са приети от ОС?

Кредитирането от съда на протоколи от ОС на ЕС, които според касатора не са съставени по предвидения от закона ред, и следователно не доказват изложеното в тях, е в противоречие на трайната практика на ВКС, обективирана в Решение №176 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1968/2009г. на ВКС, 1-во г.о.; Решение № 12 от 19.02.2015г. по гр.д. № 5368/2014г. на ВКС, 1-во г.о.; Решение № 78 от 13.05.2015г. по гр.д. № 6829/2014г. на ВКС, 1-во г.о. По изложените съображения моли да бъде допуснато касационно обжалване, а във фазата по същество - атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, и бъдат присъдени разноски.

Чрез депозирания писмен отговор, ответната страна – Д. Б., чрез адв. Г. Я. от БАК оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване. Моли касационната жалба да не бъде допусната до обжалване, като независимо от горното излага и становище за нейната неоснователност. Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено, но да бъде изменено в частта, с която е осъдена да заплати сумата от 3124.61лв, като се приеме, че не дължи същата. Претендира присъждането разноски за производството по чл. 288 от ГПК.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по иск на Етажната собственост на блок 75 вх.1[жк], [населено място], чрез новоизбрания управител срещу бившия управител на ЕС- Д. В. Б.. Ищецът твърди, че на ответницата Б. в качеството и на председател на УС през процесния период /2015-2019г./ е било възложено да събира от етажните собственици ежемесечно такси за поддръжка и управление на общите части в определените от ОС размери, като освен тях, ответницата периодично е събирала суми за ремонтни дейности на общите части, за които не е имало взети решения на ОСЕС. Посочва също, че ответницата е сключила договор за монтиране на антена без да има решение на ОСЕС, а също и авансово е поискала заплащането на наеми за м.май и юни 2018г. от фирма „Унакс“, с която ЕС има договорни отношения за поставена покривна антена, без да има основание за това. На ответницата е било възложено разплащането на ежемесечните и инцидентно възникващите разходи по поддръжка и управление на общите части. Ищецът твърди, че при освобождаването от заеманата длъжност „управител на ЕС“, ответницата не предала на новия управител нито счетоводната документация- касова книга и приходно-разходни документи, нито касовата наличност. Излага, че според неговите изчисления на приходи и разходи, се губят около 5 000 лева годишно, които ответницата би следвало да върне, но не е предала на новия управител на етажната собственост. Предвид което ищецът моли ответницата Б. да бъде осъдена да върне на Етажната собственост сумата от 25 980 лева, събрана от живущите, неизразходвана и неотчетена касова наличност за периода от 01.01.2015г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва от 14.07.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане.

В отговора си, ответницата Б. оспорва предявения иск, като навежда възражения за нищожност на решенията на ОС на ЕС за сключване на договор с професионален управител и избора на „Дзен 33“ЕООД, тъй като не било изпълнено изискването за кворум от 67% ид.части, а били допуснати и множество други нарушения. Посочва, че било обективно невъзможно да предаде документацията на новия управител, тъй като по жалби на етажни собственици срещу нея били инициирани проверки, завършили със становища, че не са установени престъпления и нарушения, но документите били изискани от прокуратурата и от НАП. Ответницата представя множество приходни и разходо-оправдателни документи за периода 2014г.-2020г. и касови книги за 2016г., 2017г. и 2018г. Твърди, че ежегодно са били извършвани ревизии от Контролния съвет на ЕС, приключвали със становище, че не се установяват липси и с констатации за касовата наличност в края на отчетния едногодишен период. Ежегодно ответницата е давала отчети за дейността си, които ОС на ЕС е приемало без възражения и забележки. Посочва, че от м.октомври 2019г. таксите вече не се събират от нея, а от друг етажен собственик и, че от този момент била изоставена утвърдената практика таксите на всеки етаж да се събират от етажни касиери и да се отчитат на нея. Заявява, че етажните касиери са имали тетрадки, в които са отразявали плащанията, като тя е получавала общо събраните суми от етажните касиери, а не лично от етажните собственици. Оспорва основателността на предявения иск, като твърди, че никога в касата на ЕС не е имало твърдяните от ищеца наличности, тъй като някои собственици са били освободени от такси, други са забавяли плащанията или са отказвали да платят; имало много необитаеми апартаменти, за които се плащани минимални и трудно събираеми месечни такси. Твърди, че допълнително са били събирани суми само за неотложни ремонти, които впоследствие са били одобрявани от ОСЕС, както и че всички събрани суми са били изразходвани по предназначението им- за управление и поддръжка на общите части.

Въззивният съд, след като е съобразил, че в исковата молба се твърди неизпълнение на задължението на ответницата Б. след прекратяването на мандата ѝ като Председател на Управителния съвет на ЕС да се отчете пред ОС и да върне на ЕС чрез новия управител документацията и неизразходваната касова наличност в размер на претендираната сума, е счел, че предявеният иск е с правно основание чл.23 ал.6 ЗУЕС /ред. ДВ бр.26/2016г./ вр.с чл.284 ЗЗД, а не както е приел първоинстанционният съд- по чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД/или чл.59 ЗЗД/. При наведените от ищеца твърдения за неизпълнение на вменени и изпълнявани само от ответницата задължения да съхранява събраните парични средства, да ги разходва за нужди на етажната собственост, да дава ежегоден отчет и след прекратяването на мандата да предаде касовата наличност на новия управител, е счел, че искът е допустимо предявен само срещу Д. Б..

Въззивният съд е посочил, че възраженията на ответницата Б. за нищожност на решения на ОСЕС, обективирани в протоколи от 03.12.2019г./за избор на професионален управител/ и от 21.05.2020г./за търсене на съдебна отговорност на стария домоуправител/ не могат да се разглеждат в настоящото производство, а следва да се предявят в специалното производство по чл.40 ЗУЕС, като се е позовал на практиката на ВКС по чл.290 ГПК /Решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II г. о., ГК/, според която могат да бъдат заявени и извън тридесетдневния срок, но в самостоятелно исково производство по установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, а не под формата на възражения.

Съобразявайки относимите разпоредби на чл.23 ал.1 т.3 и т.13 от ЗУЕС/ред.ДВ бр.26/2016г./, чл.23 ал.2 и чл.24 ал.5 ЗУЕС, въззивният съд е посочил, че при установено изпълнение на задълженията на управителя /УС/ и контрольора, и приемане на докладите им от ОС на ЕС без забележки и възражения, следва да се счете, че възложителят на мандата на УС/управителя и контрольора – Общото събрание на ЕС- е приело изпълнението на възложената работа за конкретната година без възражения. Посочено е, че по делото са представени протоколи от проведени в периода 2014г.- 2018г. Общи събрания на ЕС, на които са представяни доклади и резултати от извършени ревизии на касата и работата на ответницата Б.. Всички извършени разходи са били одобрени, не е имало спорове и относно резултатите от ревизиите, никой не е обжалвал и решенията на ОС пред съда, предвид което е направен извод, че за отчетните периоди 2015г., 2016г. и 2017г. Общото събрание на ЕС е приело без забележки извършените от ответницата дейности /в това число и ремонти/ и резултатите от ревизията на касата, в която не са били установени липси.

Въззивният съд е съобразил, че след като се претендира ответницата да изпълни задължението си по чл.23 ал.6 ЗУЕС да върне на ЕС чрез новия управител наличните в касата на ЕС пари към момента на прекратяване на мандата ѝ, то релевантно е установяването на размера на касовата наличност към 01.01.2019г./началото на последната година от мандата на Б./ и към 03.12.2019г.- когато е взето решението за прекратяване на мандата. Посочено е, че твърдението на ищеца за ежегодно неизразходван остатък в размер на около 5 000 лева през процесния петгодишен период подлежи на установяване чрез проследяване на водената счетоводна документация /приходни и разходни първични счетоводни документи, касови книги и др./. Изложено е, че задължението на ответницата да върне на ищеца неизразходваната касова наличност обхваща само действително установимата касова наличност въз основа на представените по делото приходни и разходнооправдателни документи.

Според въззивния съд, първоинстанционният съд неправилно е приел, че размерът на касовата наличност се установява от двете допълнителни заключения, като е осъдил ответницата да върне на ищеца сумата 23 542.35 лева/ посочена във второто допълнително заключение, след прибавяне на суми от наеми/. Изложил е, че претенцията за връщане на неизразходваната касова наличност следва да се основава на документи, а не на предположения, прогнозни и усреднени изчисления. Посочил е, че размерът на приходите съобразно първото допълнително заключение е изчислен не с оглед наличните данни за реални плащания, а въз основа на предположения - таксите са изчислени според броя собственици и размера на месечната такса, като вещото лице е определило какви суми би следвало да бъдат събрани от етажните собственици, а не какви действително са били събрани въз основа на представените по делото документи. Приел е, че размерът на приходите по допълнителното заключение не е действителният, установен от първични счетоводни документи и решения на ОС на ЕС, а е предполагаем. Размерът на разходите за 2015г.и 2019г. също са определени по предположение, т.е. е дадена не действителна, а усреднена стойност. Според въззивния съд, БОС неправилно е приел, че посочената от вещото лице разлика между приходи и разходи в размер на 23 542.35 лева представлява неизразходваната касова наличност, тъй като тя е формирана въз основа на предположения и усреднени изчисления за 2015г.и 2019г. Наред с това е посочил, че тази стойност е получена като от общия размер на условно въведените приходи за процесния период е извадена само сумата за режийните разходи, но не и сумите за инцидентните разходи –реални за 2016г., 2017г.и 2018г. и усреднени за 2015г.и 2019г.

Съдът е кредитирал основното заключение на ССчЕ, и отговорите, дадени по трети въпрос по първото допълнително заключение и втората допълнителна ССчЕ, тъй като вещото лице е работило с представените и приети като доказателства по делото първични счетоводни документи /приходни и разходни/, касови книги, тетрадки за събиране на такси и др., представени от ответницата Б.. Предвид липсата на всички документи, вещото лице е заявило, че не може да се ангажира със заключение относно касовата наличност в края на 2015г. и към 03.12.2019г. Дадено е заключение относно касовата наличност за 2016г., 2017г. и 2018г., за които е налична пълна документация и касови книги, а по отношение началото на периода -01.01.2016г. е прието, че касовата наличност е 0.00 лева, поради липса на документи, установяващи нейния действителен размер, както и касова книга за 2015г. Според вещото лице, в края на 2018г. /началото на 2019г./ се установява касова наличност - неизразходвани парични средства в размер на 1398.10 лева, от която е приспаднат още един разход от 271.40 лева/23.08.2016г./, в резултат на което касовата наличност към края на 2018г. е намалена до размера от 1205.68 лева.

В заключение, въззивният съд е счел, че касовата наличност към 31.12.2018г., установена по делото въз основа на приходни и разходни документи, касови книги и заключение на ССчЕ, е в размер на 3 124.61 лева. За тази сума съдът е посочил, че ответницата не е ангажирала доказателства за правомерното и разходване през 2019г. за управлението и поддръжката на общите части на ЕС. Тя представлява и началното салдо на касата към 01.01.2019г., което със сигурност, съобразно представените приходни и разходни документи по делото, е следвало да е налично в касата на ЕС.

Коментирайки подробно и останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е достигнал до извод, че предявеният иск с правно основание чл.23 ал.6 ЗУЕС вр.с чл.284 ЗЗД е основателен и доказан до размера от 3 124.61 лева, която сума представлява установената по делото касова наличност към 31.12.2018г., респективно- към 01.01.2019г., и за липсват документи да е изразходвана до края на мандата ѝ- 03.12.2019г., поради което дължи връщането ѝ на Етажната собственост.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането до такова на въззивното решение е обусловено от посочване от касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по дело №1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да се обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По първите два въпроса, поставени от касатора във връзка с установяване на действителната касова наличност, не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Според разпоредбата на чл. 23, ал.6 ЗУЕС, каквато е дадената от въззивния съд и неоспорена от касатора правна квалификация на предявения иск, при избор на нов управителен съвет /управител/, съхраняваните документи, както и наличните парични средства и др. се предават с протокол, който се подписва от членовете на предишния управителен съвет /управител/, от членовете на новоизбрания управителен съвет /управител/, от председателя на контролния съвет /контрольора/ и от касиера. Предвид което изводът на въззивния съд, че ответницата – в качеството си на бивш управител следва да предаде на новоизбрания такъв наличните в касата средства, съответства на приложимата правна норма, уреждаща процесните правоотношения.

В цитираното от касатора решение №119/04.03.2020г. по т. д.№2734/2015г., се посочва, че за да задължи съдът противната страна да представи конкретен документ, е необходимо страната, която иска да се ползва от него не само да обясни значението му за спора, но и да го индивидуализира, както и да наведе оправдани съображения, които при необходимост да са подкрепени и със съответни доказателства, че такъв документ е бил издаден и той се намира у противната страна. Посочено е, че релевантно за приложението на чл. 161 ГПК /чл. 128, ал. 2 ГПК - отм./ е само целенасоченото неправомерно процесуално поведение на задължената страна към създаването на пречки за събиране на допуснато от съда и необходимо за спора доказателство и то винаги подлежи на пряко доказване в процеса. Прието е, че наред с доказаното поведение на задължената страна, като насочено към създаване пречки за събиране на допуснатото от съда доказателство, за да намери приложение правилото на чл. 161 ГПК /чл. 128, ал. 2 ГПК отм./ е задължително необходимо същата да е била изрично уведомена за приложимата санкция в нейната конкретика. Само при кумулативното наличие на тези две предпоставки ако задължената страна, без основателна причина, не представи документа, по отношение на който е доказано, че се намира при нея, съдът преценявайки това й поведение и останалите доказателства по делото, може да приеме за доказано твърдението на ищеца, че се е осъществил съответният релевантен за изхода на делото факт, който е подлежал на евентуално установяване с непредставеното доказателство.

Така даденото разрешение не може да намери приложение по настоящото дело, доколкото ищецът не е доказал, че първичните документи, които е поискал да бъдат представени от ответницата действително са били съставени и са се намирали в нейно държане, поради което и не се констатира произнасяне на въззивния съд в противоречие с тази практика, мотивиращо наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Следващите три въпроса, касаещи протоколите за извършени ревизии на касата на ЕС, и решения на ОС на ЕС, с които годишните отчети на управителя на ЕС са били приемани, са поставени във връзка с приобщените по делото протоколи от проведени в периода 2014г.- 2018г. Общи събрания на ЕС, на които са представяни доклади и резултати от извършени ревизии на касата и работата на ответницата Б., като извършените разходи са били одобрени и не е имало спорове и относно резултатите от ревизиите.

Доколкото по делото липсват наведени твърдения, както и представени доказателства тези решения на ОС на ЕС да са били оспорени по специалния ред по чл.40 от ЗУЕС като незаконосъобразни в 30-дневен срок от получаването им, то изводът на въззивния съд, че за отчетните периоди 2015г., 2016г.и 2017г. Общото събрание на ЕС е приело без забележки извършените от ответницата дейности /в това число и ремонти/, резултатите от ревизията на касата, в която не са били установени липси, съответства на събраните по делото доказателства в контекста на цитираната от касатора практика.

Посочените от касатора Решение №176 от 16.05.2011г. на ВКС по гр. д. № 1968/2009г., Решение №12 от 19.02.2015г. на ВКС по гр. д. №5368/2014г. и Решение №78 от 13.05.2015г. на ВКС по гр. д. № 6829/2014г. са постановени при обжалване на решения, взети на проведено ОС на ЕС. Както вече се посочи по-горе, настоящото производство не е за отмяна на решение на ОС на ЕС по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което и възприетото в тези решения не може да бъде съобразено по настоящото дело.

Следва да се посочи, че разрешението на въззивния съд е в съответствие с решение №50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022г., в което се приема, че след влизането им в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Посочено е, че е специфичен и контролът за спазването им, който, ограничен със срок за предявяване на иска, като процесуален, е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения и за тях е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. В този смисъл изводът на въззивния съд относно началното салдо на касата в размер на 0.00 лева към 01.01.2016г. съответства на съдебната практика, доколкото е обоснован с посоченото в касовата книга за 2016г. начално салдо, и на представените протоколи от проведени ОС на ЕС от 2016г., от които се установява, че дейността на ответницата през 2015г., в това число и касата е била ревизирана от контрольора, а Общото събрание е приело доклада без възражения, и тези решения не са били предмет на обжалване. Съобразени са и показанията на свидетелката Р. П., която е извършвала ежегодни ревизии на касата на етажната собственост като контрольор и не е установявала нарушения при събирането и изразходването на средствата в касата на етажната собственост.

В обобщение, настоящият състав счита, че липсват предпоставките, съдържащи се в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно в изложението да е формулиран въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, и отговорът му да е обусловил правните изводи на съда /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС/.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не страда от такъв порок: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Искането на Д. Б., обективирано в нейния отговор на касационната жалба, а именно решението в обжалваната част да бъде потвърдено, но да бъде изменено в частта, с която е осъдена да заплати сумата от 3124.61лв., не може да бъде разгледано доколкото с настоящото определение не се допуска касационно обжалване на решението.

При този изход на производството пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да се възложат направените от ответника по касация разноски за защита от адвокат в уговорения и заплатен в брой размер от 1500 лв., удостоверен с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.03.2024 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,