Определение № 551 от 11.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 337/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Аосиа „ЕООД / в несъстоятелност / против определение № 665/25.10.2023 г. по ч.т.д.№ 670/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 261250/21.06.2023 г. по т.д.№ 1707/2020 г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение, в производство по чл.701 ТЗ, не е допуснат до разглеждане внесения от несъстоятелния длъжник оздравителен план. Основният довод на касатора се основава на съждението му, че въззивното производство е следвало да се осъществи с призоваване на страните и провеждане на открито заседание, като постановяването на въззивното определение в закрито заседание, в разрив с принципа за публичност и непосредственост, е препятствало защитата на страната. На това основание страната се твърди недопустимост на въззивното определение. В евентуалност се оспорва правилността му. Неправилен страната намира извода на съда, за несъответствие между размера на приетите вземания на кредитора „Ай Би Ем България„ ЕООД, съгласно одобрения списък на приети вземания, и посочения за удовлетворяване размер на същите в оздвравителния план. Разликата жалбоподателят обосновава с предвиденото отстрочване плащането им, за период до 01.05.2026 г. и за който период върху вземанията е начислима законна лихва, включена с прогнозна стойност. Неправилни се сочат и изводите на съда за неяснота в плана, относно точния срок за погасяване вземанията на кредиторите и неяснота относно начина за разплащане от предвидената особена сметка. Страната се позовава на т.6.3 от допълнението към оздравителния план, видно от която определения за удовлетворяване вземанията на синдика срок, с предвидено еднократно плащане - е едномесечен, считано от 01.05.2026 г., определяемия за удовлетворяване кредитора НАП срок, с еднократно плащане, е едномесечен от утвърждаване на оздравителния план и е предвиден погасителен план, за изплащане чрез отделни погасителни вноски, вземанията на кредитора „Ай Би ЕМ България„ ЕООД, в качеството му на необезпечен, в периода 01.05.2026 г. – 01.12.2027 г.. Частната касационната жалба е постъпила на 15.11.2023г., след изменението на процесуалната норма на чл. 701, ал. 3 ТЗ, в сила от 01.08.2023 г., поради което преписи на ответни страни не се връчват и производството е едностранно. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 2 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: С атакуваното определение е потвърдено определение, постановено по реда на чл. 701, ал. 2 ТЗ, с което, след дадени указания за отстраняване констатирани нередовности, в предложен от несъстоятелния длъжник оздравителен план, съдът по несъстоятелността е отказал да го допусне за разглеждане. Съгласно изричната разпоредба на чл. 701, ал. 3 пр. първо и второ ТЗ, определението на съда по несъстоятелността и потвърждаващото го въззивно определение подлежат на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от обявяването им в търговския регистър. С въззивното определение съдът е потвърдил отказа за допускане оздравителния план до разглеждане, като съображенията му за това са: Съгласно чл. 700, ал.1, т. 1 ТЗ - предвид изискването планът да съдържа степента на удовлетворяване на вземанията, включени в одобрените от съда списъци към момента на внасянето на плана – предвиждането с плана удовлетворяването на вземания, невключени в тези списъци, вкл. вземания с размер, различен от този в списъците на приети вземания на съответния кредитор, е изключено. Съдът визира вземането на кредитора „Ай Би Ем България „ ЕООД, посочено в оздравителния план с размер 1 956 400,61 лева, а в списъка на прети вземания – с размер 137 853,52 лева, като счита че само на това основание оздравителният план не следва да се допусне до разглеждане от Събранието на кредиторите. По идентични съображения е прието за нередовност предвидено за удовлетворяване, несъществуващо към момента на внасянето на оздравителния план, вземане на синдика по чл. 661, ал. 3 ТЗ. Отделно въззивният съд е споделил, като възприето в съдебната практика виждане, че вземанията от текущо възнаграждение на синдика не подлежат на предявяване по реда на Глава 43 ТЗ и включване в списъците на приети вземания, от което следвало, че не са обект на оздравителния план. В изложението по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд, при обжалване на решение по чл. 710, предл. първо ТЗ, да насрочи открито съдебно заседание с призоваване на страните ?; 2/С какъв акт следва да се произнесе въззивният съд при обжалване на решение по чл. 710, пр. първо - решение или определение ? и 3/ Законосъобразно ли е въззивният съд да разгледа спор пред себе си, в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с цитирана задължителна практика на ВКС и решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК, а по третия въпрос – в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК – с мотивите към т. 3 на Решение на Конституционния съд на Република България № 5/19.04.2019г. по конст. дело № 21/2018 г. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното определение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Както се посочи по-горе, с тук атакуваното въззивно определение е потвърдено определение, постановено по реда на чл. 701 ТЗ, който изрично предвижда произнасянето на съда в закрито заседание / ал.1 / и обжалваемостта на всяко от определенията – на съда по несъстоятелността и на въззивна инстанция, недопускащи разглеждането на предложения оздравителен план – с частна жалба, за чието разглеждане не са предвидени специални разпоредби, изключващи общите на Глава ХХІ на ГПК – в частност чл. 278 ГПК, субсидиарно приложими съгласно чл. 621 ТЗ. Проведеното производство няма нищо общо с производството по чл. 710 ТЗ, на което основава съображенията си за недопустимост жалбоподателя и към който му довод се отнася всеки от въпросите, макар съдът да следи служебно за недопустимост на съдебния акт и без формулирането на такива и обосноваването им с допълнителен селективен критерий. Решение по чл. 710 ТЗ съдът дължи едва след стабилизиране на определението по чл. 701 ТЗ – за недопуснато разглеждане на оздравителния план, с приключване на настоящото производство. Не се обосновава очевидна неправилност, доколкото същата следва да е изводима единствено от мотивите на въззивното определение, независимо от действителното съдържание на доказателствата / вкл. оздравителния план / и осъществените от съда и страните процесуални действия. По начало, спрямо решаващия мотив на въззивния съд, основан на включени в оздравителния план вземания на кредитори, съответно с размер на вземането - несъответен на размера, в списъка за приети вземания / на кредитора „Ай Би Ем България„ ЕООД/ или с несъществуващо вземане / на синдика на несъстоятелното дружество /, към момента на внасяне на плана, жалбоподателят се позовава на обстоятелства, несъобразени от въззивния съд, обективно необсъдени в мотивите му. При това, очевидната неправилност се обосновава в аспект на доводи за неправилност, касаещи решаващи мотиви на първоинстанционното, не и на въззивното определение, доколкото съдът по несъстоятелността е приел неяснота относно точния срок за погасяване на сумите и начина на извършване разплащането по предвидената – като гаранция за изпълнение на плана – особена сметка, по която несъстоятелният длъжник следва да заделя средства и която да служи единствено за удовлетворяване на кредиторите му. Въззивният съд не е споделил такива мотиви. От същите е видно единствено, че оздравителният план предвижда отсрочено и/ или разсрочено погасяване вземанията на отделни кредитори, вкл. на синдика от дължимо възнаграждение и предвидено, като гаранция по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, за всички класове крадитори - откриване на специална сметка, постъпленията по която, чрез „заделяне суми“ от длъжника, да служат единствено за удовлетворяване на кредиторите. От това съдържание на плана, възпроизведено в мотивите, е неизводима преценка за неправилност на въззивното определение, доколкото с това му съдържание оздравителният план обективно не отговаря на всички изисквания на чл. 700 ТЗ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение