Определение № 81 от 29.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 764/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. С. и Д. У. Р., представлявани от адв.Й. Н., [населено място] срещу решение № 2068/13.11.14г., постановено по гр.д.№ 2224/14г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 27.02.14г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 14.04.14г. по гр.д.№ 1104/12г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касаторите против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 75000 евро, представляваща незаплатено възнаграждение в общ размер от 2400000 евро по договор за инвеститор – брокер от 09.01.09г., изменен с анекс от 10.03.09г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните не е доказано наличието на облигационно отношение, възникнало по силата на договор за инвеститор – брокер от 09.01.09г., въз основа на който за ищците по иска – настоящи касатори е възникнало право на възнаграждение. С оглед на направено оспорване на подписа на лицето Г. Т., положен на документа като управител на [фирма], въззивният съд е коментирал, че подписът не е положен от това лице, а от М. Д., който е другият управител на дружеството. Оригиналът на документа не бил изискван по делото и не бил ползван от вещите лица, изготвили графологичната експертиза; нотариалната заверка на подписите била направена само на първата и последната страница на договора, а в самото копие на документа по делото имало празни места, които не са зачертани. В анекса към договора имало неясно изписване на датата, което създавало възможност за приемане на две дати за сключване на договора. Извън тези съображения решаващият състав е приел и, че е не доказано от ищците изпълнение по поетите от тях задължения по договора. Съдът се е аргументирал с оспорването на електронната кореспонденция, представена по делото, и с липсата на връзка между договор, сключен от [фирма] и [фирма] за продажба на имоти и твърденията на ищците за привличане на ответника в качеството му на изпълнител на СМР, представляващо изпълнение на договора за инвеститор – брокер. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторите поставят множество въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК, обединени в групи като въпроси по приложението на чл.370 ГПК, по приложението на чл.269 ГПК и за задължението на въззивния съд за осъждане на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им. С оглед и на въведените в касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение, основните въпроси, които са от значение за спора, са: „Как следва да процедира съдът, и в частност как да съобразява (или не) писмени доказателства, приложени към исковата молба и приети по делото, които са оспорени от ответната страна след изтичане на преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК?” и „Може ли въззивният съд да се произнася по основания за неправилност на обжалваното решение, извън посочените във въззивната жалба, извън случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните?”. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по ТР №1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2933.75 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд