Определение № 717 от 05.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 106/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Р. Т. Д., действащ като [фирма] срещу Решение № 17108 от 30.09.2014 год. по гр.д.№ 1359/2014 год. на Софийски градски съд. С него е обезсилено решението от 07.11.2013 год. по гр.д.№ 32962/2012 год. на Софийски районен съд, 124-ти с-в и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на предявения от С. община срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 13946.93 лв. – обезщетение за ползване на общински недвижим имот за периода 17.02.2009 – 31.12.2010 год. Въззивното решение е постановено по жалбата на С. О. срещу решението на Софийски районен съд с което е бил отхвърлен предявеният иск с посочено правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД - обезщетение за държането на общински недвижим имот. За да отхвърли иска, съдът се е позовал на това, че липсва предходно наемно правоотношение между Общината и Едноличния търговец, поради което иск по чл.236 ал.2 ЗЗД на собственик, нямащ качеството на наемодател е неоснователен. Последователно подържаната теза на [фирма] е, че не е държал спорното помещение през процесния период и го е освободил след приключване на наемното правоотношение с предходния собственик и наемодател [фирма]. За да обезсили първоинстанционния акт, съставът на СГС се е позовал на обстоятелството, че СРС се е произнесъл по непредявен иск, доколкото още в исковата молба С. община сочи липсата на наемно правоотношение т.е. обезщетението за ползване произтича от държането на чужд имот без основание и спорът е на плоскостта на чл.59 ЗЗД. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма], чрез процесуалния си представител се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 1/09.12.2013 год. по въпроса: Неправилната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, представлява ли основание за недопустимост на съдебното решение или е аргумент за неговата неправилност? Какви са правомощията на въззивния съд в тази хипотеза и следва ли да се произнесе по същество на материалния спор?”. Становището на настоящия съдебен състав е, че по отношение на посочения правен въпрос, основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК е налице. На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП касаторът ще следва да внесе държавна такса в размер на 278.94 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.