Определение № 50374 от 12.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1923/2022 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Еврострой инвест 2016“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. Ч. срещу решение № 186 от 11.04.2022 г. по в. т. дело № 514/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, 2 търговски състав, с което е потвърдено решение № 90 от 17.02.2020 г. и допълнително решение № 235 от 04.06.2020 г. по т. дело № 662/2020 г. С потвърдените решения е отхвърлен като неоснователен искът на „Еврострой инвест 2016“ ЕООД против „Сиенит строителна група“ АД за заплащане на сумата 25 081,54 лв. с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/, сключен между страните на 10.09.2018 г., по проформа фактури № 2/28.02.2019 г. и № 4/09.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.07.2019 г. до окончателното плащане, ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски в размер 1 450 лв. и е отхвърлена молбата на „Еврострой инвест 2016“ ЕООД за допълване на решение № 90 от 17.02.2020 г. относно искане за заплащане на сумата 5 110 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнителни строително-монтажни работи, за които се претендира, че са изпълнени от ищеца по възлагане от ответника, включени в акт обр. 19 № 10/04.04.2019 г. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище, че ответникът не е направил възражение за намаляване на възнаграждението със стойността на необходимите за отстраняване на недостатъците разходи, нито възражение, че разходите за отстраняване на недостатъците са необходими и задължителни с оглед ползването на строежа по предназначение, неговата здравина и цялост. Излага и съображения, че съдът не е съобразил, че разходи за отстраняване на твърдените от ответника недостатъци нито са правени, нито се предвижда да бъдат правени, защото строежът е изпълнен и голяма част от недостатъците са закрити, както и че подобни разходи не са необходими, защото недостатъците не влияят на ползването и здравината на конструкцията. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 и ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, както и че противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 187/13.01.2020 г. по т. д. № 3093/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 186/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 99/11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. Ответникът „Сиенит строителна група“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. Е. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съдебен акт не е в противоречие с решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., а останалите посочени от касатора решения на ВКС са неотносими. Поддържа становище за правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, изложени в писмен отговор: ответникът е упражнил правото си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД за намаление на възнаграждението поради неточно изпълнение на договора за строителство; твърдението на касатора, че не се предвижда да бъдат направени разходи по отстраняване на недостатъците, е произволно и не е подкрепено с доказателства; за да се намали възнаграждението поради недостатъци, не е необходимо същите да са отстранени. Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 и ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното: Въз основа на представените по делото писмени доказателства /договор от 10.09.2018 г., приложение № 1 - описание на видовете строителни дейности, приложение № 2 – количествено-стойностна сметка /КСС/ за част Конструкции/ въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за изпълнение на СМР на обект - Ново жилищно строителство с Н до 10 м. и допълващо застрояване в УПИ три-85, кв. 54, ЦГЧ по плана на [населено място]. Ответникът е възложил, а ищецът е приел да извърши грубия строеж на описаната в договора сграда в срок до 15.04.2019 г. срещу заплащане на уговореното възнаграждение За установяване на изпълнените СМР и тяхното качество съдебният състав е взел предвид двустранно подписаните между страните актове образец 19 №№ 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9, количествено-стойностни сметки /КСС/ №№ 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9, обсъдил е неподписания от ответника акт образец 19 № 10, фактурите за авансово плащане към първите 6 бр. КСС, проформа фактурите към последните 2 бр. КСС, представените от ответника констативен протокол от 17.04.2019 г., неподписан от ищеца, резултат от замерване на 19.04.2019 г., писмо до ищеца, пълномощно, покана за оглед на извършени СМР, констативен протокол от 13.05.2019 г., неподписан от ищеца, показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели З. З., Г. А. и Н. Н. и заключенията на съдебно-техническите експертизи, изготвени от вещо лице Г. Д. и вещо лице С. Ж.. Кредитирал е свидетелските показания като непосредствени, допълващи се и без противоречия, включително между показанията на ищцовия свидетел и свидетелите на ответника. Приел е, че измерванията, обективирани в констативните протоколи от 17.04.2019 г. и 13.05.2019 г., са извършени в присъствие на всички страни - инвеститор, възложител и изпълнител, но изпълнителят /ищецът/ отказал да подпише констативните протоколи, въпреки че измерването на 19.04.2019 г. било извършено от геодезист, осигурен от ищеца. След декофриране на плочата на кота +3,35 м. ищецът престанал да изпълнява СМР и срокът на договора изтекъл. Въззивната инстанция е кредитирала заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице Г. Д., и е приела, че ищецът е извършил на обекта СМР от кота -3,35 м. до достигане на кота +3,35 м., като част от тях са скрити от изпълняваните по-късно, а именно: армировъчните работи, фундирането, топло и хидро-изолацията под бетоновата настилка и отвън на стоманобетоновте стени под кота 0,00 м., канализационния тръбопровод и канализационните шахти, за които не са представени протоколи за скрити работи. Констатирала е, че част от изпълнените СМР са с недостатъци и отклонения, а именно: хоризонтални отклонения в местоположение на шайби и колони, несъосие на колони и шайби спрямо прилежащи към тях греди, отклонение на ръбове на колони по вертикала, отклонение в хоризонтални размери от сечението на колони, денивелация и провисване на греди и плочи, голямо отклонение от вертикална равнинност на стени, шайби и страници на греди, голямо отклонение в дебелината на плоча при кота +3,35 м., отклонения в ръба в двата края на еркерите, отклонения в дебелината на плочата в двата края на еркерите, отклонения в размерите на стълбищните рамена, площадки и стъпала, които са в резултат на неспазване на технологичните правила и норми. В резултат на некачественото изпълнение на кофражните работи се получили отклонения в разположението и размерите на голяма част от стоманобетоновите конструктивни елементи - греди, колони и плоча, които отклонения са по-големи от допустимите в правилата за изпълнение и приемане на този вид СМР. Въззивният съд е установил, че допуснатите недостатъци и отклонения са съществени от направения проект и по смисъла на закона, недопустими са съгласно приложения стандарт и могат да доведат до компрометиране на строежа. Съдебният състав е кредитирал и заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице С. Ж. във въззивното производство, и въз основа на него е приел, че част от констатираните от вещо лице Г. Д. отклонения впоследствие са закрити от конструкцията от последващи изпълнителни действия, но са останали видими некачествени работи на вътрешното стоманобетоново стълбище към изба и към първи етаж - разлика в ширини, височини на отделните стъпала, в дебелината на стълбищното рамо, отклонение от местоположението на отделни стоманобетонови елементи в сутеренния етаж, отклонения от вертикала на някои изпълнени стоманобетонови елементи в сутерена, независимо от положената изравнителна мазилка. Прието е за установено, че за привеждане на допуснатите отклонения и недостатъци към действащите норми ще следва да се изпълнят редица мерки, а именно: нови изчисления и становище от инженер-конструктор, изготвяне на конструктивно становище и промяна на проекта в част конструктивна с предписани мерки за отстраняване на съществените отклонения, извършване на допълнителни като обем СМР, отразяването им в изискващата се екзекутивна документация. Необходимите допълнителни работи ще доведат до промяна на част от заложените характеристики на строежа и влошаване на показателите му - намаляване на светли височини и светли размери на отделни помещения с оглед направата на допълнителни изравнителни замазки и мазилки по стени, тавани и колони. Вещо лице С. Ж. е остойностило по средни цени необходимите разходи за отстраняване на отклоненията и недостатъците, включително за труд, материали и механизация, но без логистиката, при отчитане, че се отнася за ремонтни дейности в размер общо 21 777,44 лв. с ДДС. Според вещото лице би следвало да се отчете по-висок % логистика, предвид обстоятелството, че обектът е много специфичен и малък. Въззивният съд е посочил предвидените в разпоредбата на чл. 265 ЗЗД възможности на възложителя при констатиране на недостатъци на изпълнената работа - да иска поправяне на работата в подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, или да иска намаление на възнаграждението. Изложил е съображения, че установените недостатъци при изпълнението на СМР не погасяват задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение, а пораждат за него права, които следва да бъдат упражнени по надлежния ред чрез възражение за неточно изпълнение. Съобразно установената фактическа обстановка съдебният състав е приел за основателно възражението за неточно изпълнение по чл. 265 ЗЗД. Предвид допуснатите от ищеца отклонения и недостатъци при извършване на възложените СМР, обстоятелството, че не са премахнати некачествено изпълнените от ищеца стоманобетонови елементи, част от носещата конструкция на сградата до кота +3,35 м., и че са изпълнени последващи елементи, въззивната инстанция е направила извод, че възнаграждението, което ответникът като възложител следва да заплати на ищеца като изпълнител за извършената работа, подлежи на намаление с разходите за отстраняване на недостатъците и със стойността на допълнителните СМР, които общо надвишават исковата претенция 25 081,54 лв. За да приеме, че тези разходи надвишават исковата претенция, съдебният състав е съобразил, че посочените от вещо лице С. Ж. необходими разходи за отстраняване на отклоненията и недостатъците по средни пазарни цени в размер общо 21 777,44 лв. с ДДС не включват необходимата логистика, която според вещото лице би следвало да е в по-висок процент, предвид обстоятелството, че обектът е много специфичен и малък. По отношение на описаните в неподписания акт образец 19 № 10 от 04.04.2019 г. допълнителни работи - борд 0,60 м., арматура за борд, канализационна шахта, дренаж, канализация, хидроизолация в основа на стени и фундаменти, топлоизолационни стени с фибрант, къртене на отвори, обратен насип на фундаменти, въззивният съд е приел, че не са предмет на договора, сключен между страните, няма уговорени единични цени за тяхното изпълнение, същите не е било необходимо и задължително да бъдат извършени на този етап на строителството, тъй като изпълнението на конструктивните елементи на сградата не зависи от тези допълнителни СМР, същите са оспорени от ответника и не са приети от него. Предвид изложените съображения съдебният състав е направил извод, че ищецът не може да търси заплащане на тези СМР на обща стойност 5 110 лв. с ДДС въз основа на сключения между страните договор. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантните правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Развитите оплаквания в касационната жалба и изложението към нея представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт, и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от въззивния съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Касаторът обвързва твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение с оплакването, че липсва възражение от страна на ответника, че разходите за отстраняване на недостатъците са необходими и задължителни с оглед ползването на строежа по предназначение, неговата здравина и цялост, а е противопоставено единствено възражение, че заплащане на процесните СМР не се дължи, което е възприето от въззивния съд като възражение за намаляване на възнаграждението със стойността на необходимите за отстраняване на недостатъците разходи. Едно от релевираните от ответника в отговора на исковата молба възражения е за неточно изпълнение на възложената работа и недължимост на претендираното възнаграждение предвид множеството недостатъци съгласно чл. 265 ЗЗД. В допълнителния отговор ответникът се е позовал и на разпоредбата на чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предвид необходимостта от отстраняване на допуснатите от ищеца недостатъци и отклонения. Правната квалификация на въведеното от ответника възражение се определя от съда въз основа на изложените във връзка с възражението факти и обстоятелства. Предвид направеното от ответника възражение за неточно изпълнение на процесните СМР по чл. 265 ЗЗД и за неотстраняване на недостатъците и отклоненията от ищеца, правилно съдебният състав е приел, че се касае до упражнено право за намаляване на възнаграждението със стойността на необходимите за отстраняване на недостатъците разходи. Касаторът поддържа също, че разходите са нереални и не са необходими, защото строежът е завършен и недостатъците не влияят на ползването и здравината на конструкцията. Преценката дали разходите са нереални и не са необходими зависи от конкретните доказателства, включително заключенията на съдебно-техническите експертизи, които са обсъдени от съдебния състав съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На ответника не се присъждат разноски, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение