Определение № 144 от 13.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 955/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. Ч. срещу определение №.1026/8.11.21 по ч.г.д.№.660/21 на ОС Велико Търново – с което, след отмяна на определение №.1456/12.08.21 по г.д.№.2228/21 на РС Велико Търново - с което е прогласено, че РС Велико Търново не е компетентен да разгледа и реши спора по г.д.№.2228/21 и производството е прекратено, делото е върнато на РС Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответните страни В. М. Ч. и Ц. М. Ч. не вземат становище. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.3 т.2 пр.1 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/10, в сила от 21.12.10г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.2 пр.1 ГПК, са решенията по въззивни дела по искове за издръжка. Именно по такива искове е образувано първоинстанционното производство. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ ГО,