Определение № 18 от 09.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. В., подадена чрез адв.М. Л. Н. - назначен за негов особен представител на основание чл.48 ал.1 и ал.2 ГПК вр. с чл.47 ал.6 ГПК, срещу решение №.1163/22.02.18 по г.д.№.8731/17 на Софийски градски съд, I-ви бр.с. - с което, след отмяна на решение №.62095/141.03.17 по г.д.№.50392/15 на СРС, 91с., в частта за определяне на режим на лични контакти на касатора с малолетното дете Г. С. В., е определен следния нов такъв: бащата Д.В. има право да вижда детето Г.В. всяка трета събота и неделя на месеца за времето от 10.00ч. до 16.00ч., без преспиване, в присъствието на майката А. В. или на посочено от нея пълнолетно лице. Ответната страна А. В. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Производството е образувано по подадена на 24.08.15г. искова молба от А. Ж. В. срещу Д. С. В. с искане за прекратяване на сключения между страните /в К., щат Н., Съединени американски щати (САЩ)/ граждански брак, предоставяне на родителските права върху роденото от брака /в Е. Г. В., щат И., САЩ/ дете Г. С. В. на майката, лишаване на бащата от родителски права /впоследствие тази претенция е отделена за разглеждане в друго производство/, присъждане на издръжка и промяна на фамилното име на съпругата с предбрачната й фамилия. По делото е безспорно, че до 5.05.15 страните и малолетното им дете са живели в САЩ /първоначално заедно, а впоследствие отделно (през 2014г. съпругата и детето са напуснали семейното жилище), а на посочената дата майката и детето са се прибрали в България, където са се установили трайно и живеят и понастоящем. С обжалваното решение - имащо за предмет определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти с бащата /предвид предоставянето след постановения от СРС развод на родителските права на майката/ - въззивният съд, като е съобразил, че контактите на Д.В. с детето са прекъснати поради отношението, което е имал към него и майка му, и във връзка с което у детето се е появила силна тревожност (със симптоми от повече от 5г. назад) и нежелание за контакти - поради физическото, пихическото и вербално насилие, което бащата е упражнявал над него, е определил по-рестриктивен режим съобразно посоченото по-горе. Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона, като решението е и очевидно неправилно: 1.1.“Допустимо ли е определяне на режим на лични контакти с другия родител с изключване на периодите на ваканция на детето, респективно прекарване на това време само с родителя, упражняващ родителските права?”; 1.2.”Следва ли да се даде равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка /годишен отпуск на родителите, учебни ваканции на децата, почивни дни през месеца/?”; 1.3.”При определяне на режима на лични отношения от съда следва ли да се вземат предвид обстоятелства като местоживеенето на родителя, като се определят по-редки, но по-продължителни лични срещи?” /реш.№.131/14.06.16 ПО Г.Д.№.4490/15, III ГО, реш.№.244/15.07.15 по г.д.№.7234/14, IV ГО, реш.№.18/2.02.16 по г.д.№.250/15, ІІІ ГО, реш.№.164/4.06.14 по г.д.№.196/14, ІІІ ГО/; 2.1.”В интерес на детето ли е ограничаване на режима на личните му контакти с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права?”; 2.2.”Следва ли личните контакти между детето и родителя, който не е носител на родителската отговорност, да бъдат насърчавани и подпомагани, или напротив-да бъдат ограничавани?” /реш. по г.д. №.1707/ 09, четвърто ГО, т.4 ППВС 1 по г.д.№.3/74, реш.№.131/14.06.16 по г.д. №.4490/15, ІІІ ГО, реш.№.74/7.04.16 по г.д.№.4369/15, ІVГО, реш.№.36/ 20.03.15 по г.д.№.4794/14/; 3.1.“Следва ли да се определи по-разширен режим на лични контакти, когато са налице данни за родителско отчуждение?“; 3.2. „Следва ли при такива данни или данни за опасност за детето или влошени отношения между родителите, да бъде постановено личните контакти да бъдат извършвани в присъствието на другия родител, на член от разширеното семейство на този родител, социален работник, или може да бъде и всяко едно трето лице, посочено от този родител?” /реш.№.36/20.03.15 по г.д.№.4794/14/, реш.№.276/14.07.11 по г.д.№.591/10, ІV ГО/; 4. „Може ли съдът да предостави преценката за начина на осъществяване на личните отношения на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, на другия родител?“ /реш.№.36/20.03.15 по г.д.№.4794/14/, реш.№.276/14.07.11 по г.д.№.591/10, ІV ГО - при евентуалност чл.280 ал.1 т.3/; 5.“Достатъчно ли е съдът при определяне на режима на лични отношения да се основава само на доказателства, изходящи от единия родител, относно родителското отчуждение или трябва да назначи психологическа експертиза за установяване на това обстоятелство?“ /реш.№.36/20.03.15 по г.д.№.4794/ 14/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка със задължението на съда да следи служебно за своята международна компетентност /чл.15 ГПК/ - предвид представеното с касационната жалба копие от решение на Окръжен съд на осемнадесети съдебен окръг У., окръг Д., И., САЩ, от 24.09.15, постановено по молба на касатора от 15.06.14, касаещо разтрогването на брака на страните и уреждане на отношенията между бившите съпрузи, в това число родителската отговорност - с което „попечителството” над роденото от брака дете е предоставено на бащата. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,