Определение № 514 от 24.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3846/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. П. против решение № 155/01.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 701/2021 г. от състав на Окръжен съд – Добрич. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел за неоснователни следните предявени искове: главен иск на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, евентуален иск на основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на гореописания договор за покупко-продажба като привиден относително симулативен и прикриващ договор за дарение-и кумулативно съединен с него иск на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД за разкриване на прикритата сделка-дарение /според уточнението на исковата претенция в съдебно заседание на 23.02.2022 г. пред ДОС, евентуален иск на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка,обективирана в нотариално заверено пълномощно с нотариална заверка на подписа и кумулативно съединен с него иск на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД за прогласяване за недействителен на гореописания договор за покупко-продажба поради сключването му от лице без представителна власт. По главния иск на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба поради противоречие с добрите нрави-неравностойност на разменените престации по извършената сделка за покупко-продажба съдът е приел, че в случая уговорената продажна цена не е равна на липса на престация. Посочено е, че извършването на сделки за покупко-продажба на недвижими имоти по цена на или близка до данъчната им оценка не е въведено като нарушение на закона и не нарушава установените в обществото правни принципи. Посочено е, че за уговарянето на по-ниска от пазарната продажна цена в настоящата хипотеза има още житейски фактори,които следва да се отчетат.Тази цена е обусловена от близката родствена връзка между продавачката и купувача /майка-син/ и от факта на дългогодишното съжителство на страните по договора в едно домакинство,свързано със семейна взаимопомощ,съвместно посрещане на финансови задължения и други житейски нужди. Отчетено е и обстоятелството, че при определяне пазарната цена на продавания имот не е взето предвид от вещото лице,че върху имота тежи учредено в полза на прехвърлителката пожизнено вещно право на ползване. В заключение е прието, че не се констатира нееквивалентност на престациите по процесния договор за продажба поради драстично разминаване между уговорена и действителна пазарна цена на продадения имот,поради което и не може да се приеме,че сделката е сключена в противоречие на добите нрави и е нищожна. По евентуалния иск на основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на гореописания договор за покупко-продажба като привиден-относително симулативен и прикриващ договор за дарение-и кумулативно съединения с него иск на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД за разкриване на прикритата сделка-дарение съдът е приел, че твърдяната относителна симулация не е доказана. Прието е, че при липса на годен обратен документ симулацията може да се докаже и чрез други доказателствени средства,вкл. чрез гласни доказателства /разпит на свидетели/,които в случая са допустими по смисъла на чл.165 ал.2 изр.2 от ГПК,тъй като ограничението по чл.165 ал.2 изр.1 от ГПК /изискването за наличие на начало на писмено доказателство,изходящо от страната,на която симулацията се противопоставя,или наличие на нейни изявления пред държавен орган,които правят вероятно твърдението за симулация/ не важи спрямо наследниците на прехвърлителя,когато сделката е насочена срещу тях. Прието е, че цената на имота е била платена от купувача на продавачката на продажната цена от 13 000 лв. Фактът,че след продажбата на дата 15.05.2018 г. сумата е била преведена от сметката на продавачката обратно по сметка на купувача,не може да се тълкува еднозначно в подкрепа на извод за относителна симулативност на продажбата и че същата прикрива договор за дарение.Ответникът е разполагал с пълномощия,дадени му от прехвърлителката с пълномощно с нотариална заверка на подписа да я представлява пред банките и от нейно име да се разпорежда без ограничение със сумите по банковите й сметки и влогове.Действията по горния превод на сумата от 13 000 лв на 15.05.2018 г. са очевидно в изпълнение на тези правомощия,надлежно учредени от упълномощителката. Съдът е приел, че превеждането на продажната цена по сметка на ответника може да е продиктувано от различни съображения,като не е задължително да е вследствие уговорка между страните по сделката,че същата всъщност не е продажба,а дарение. По евентуалния иск на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка,обективирана в нотариално заверено пълномощно с нотариална заверка на подписа за описаните в пълномощното действия,като извършена от дееспособен,който не е могъл да разбира или да ръководи действията си,и кумулативно съединения с него иск на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД за прогласяване за недействителен на гореописания договор за покупко-продажба поради сключването му от лице без представителна власт съдът е приел за неоснователни, поради недоказаност на твърденията по исковата молба. Съдът е обосновал своите изводи в тази насока въз основа на заключения на вещи лица, подробно обсъдени от съда, както и от събраните по делото свидетелски показания в тази насока. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Твърди се и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да се прави обосновка на това позоваване. Поставят се правни въпроси, свързани със задължението на представителя да действува в интерес на представлявания и при предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД да се преценява действителната воля на страните при явна и значителна нееквивалентност на престациите, като се поставя идентичен въпрос, свързан и с приложението на чл.40 ЗЗД. Горните въпроси биха били относими и разрешени в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС при положение, че от фактите по спора и от възприетата фактическа обстановка от съда се достига до извод за явна и значителна нееквивалентност на престациите. В случая съдът е приел обратното – липсва явна и значителна нееквивалентност на престациите, като изводите му в тази насока изцяло са съобразени с трайната практика на ВКС относно приложението на разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД /решение №128/17.01.2019 г. по гр.д.№3170/2017 г. на І г.о.,ГК на ВКС, решение №119/22.03.2011 г. по гр.д.№485/2011 г. на І г.о.,ГК на ВКС и др./ Обосновката на въпроса, могат ли императивни норми да бъдат дерогирани по волята на страните по договор отново се обвързва от твърдението на касатора за наличие на основанието по по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, при приложението на което съдът не е допуснал противоречие, като съобразен с практиката на ВКС е извода за липса на явна и значителна нееквивалентност на престациите. Предявен е евентуален иск на основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на гореописания договор за покупко-продажба като привиден-относително симулативен и прикриващ договор за дарение-и кумулативно съединения с него иск на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД и разглеждането на така предявените искове не би могло да доведе до очевидна неправилност на решението, в каквато насока е поставен правен въпрос. Съдът подробно е обсъдил всички доказателства относно дееспособността на прехвърлителката, като е обсъдил заключенията на вещите лица и свидетелските показания в тази насока и не е приел „формална дееспособност“ в каквато насока е зададен правен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, поради което не е процедирал в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика и не е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос. Не е разгледан непредявен иск, каквито твърдения се съдържат в поставените процесуалноправни въпроси, а дадената от съда правна квалификация не е накърнила правото на защита на страната, нито има позоваване на това във въззивната жалба на въззивника, касатор в настоящото производство. Съдът не е обосновал решението се единствено на свидетелските показания на св. Г., а ги е обсъдил в съвкупност с останалите по делото доказателства, в т.ч. и останалите показания на свидетелите по делото, както и експертни заключения, поради което поставения процесуалноправен въпрос относно преценката на свидетелските показания не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, сочена от касатора. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимостта на обжалването. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 3500 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС