Определение № 163 от 07.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2791/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Понсстройинженеринг“АД, чрез адв. С. Н., срещу решение №548/27.07.2022 г. по т.д. №310/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №261582/10.12.2021г. по т.д.№4510/16г. по описа на Софийски градски съд, с което дружеството е обявено в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите му с лишаване от правото да го управляват и се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване и разпределение на осребреното имущество. С касационната жалба въззивното решение е оспорено като неправилно, поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Навежда се оплакване,че към датата на постановяването му не са били налице предпоставките за обявяване на дружеството в несъстоятелност, тъй като решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него е било обжалвано и делото по жалбата е било висящо пред Софийски апелативен съд, финансово-икономическото му състояние все още се е изяснявало,а междувременно са били правени погасявания на задължения на дружеството към негови кредитори, поради което съществувала възможност решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Понсстройинженеринг“АД да бъде отменено, а молбата за това – отхвърлена. Твърдейки,че първоинстанционното решение по чл.710 ТЗ и потвърждаващото го въззивно решение са постановени преждевременно и незаконосъобразно, касаторът прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт. Допълнително излага съображения, че изпълнението му ще има необратими за дружеството последици, а отмяната му не би накърнила интересите на кредиторите на несъстоятелността, тъй като масата ще бъде съхранена в първоначалния ѝ вид до окончателното решаване на спора. Искането си за допускане на разглеждането на касационната му жалба по същество касаторът обосновава с наличието на предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която счита за осъществена с въпросите: 1.Влизането в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност предпоставка ли е за постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност? и 2. Обжалването на решение за откриване на производство по несъстоятелност пречка ли е да се пристъпи към постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност? Наведени са доводи и за приложимост на предпоставката за допускане по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Очевидната неправилност се обосновава със съображения за явна необоснованост, поради липса на обстойно изследване на развилата се фактическа обстановка; необосновано игнориране на представени доказателства за извършени погасявания след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и необсъждане на доводи на дружеството. Поддържа се и теза за явно противоречие с процесуалния и материалния закон, поради неглижиране от съда на факта,че е било налице висящо производство по обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В писмен отговор ответникът по касационната жалба „Хидроинжект“ЕООД, чрез адв. А. Ч., е оспорил касационната жалба и е направил искане да не се допуска касационно обжалване на решението на апелативния съд. Навел е твърдение,че към момента решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството е влязло в сила /с определение на ВКС, с което не е допуснато обжалването на въззивното решение пред касационната инстанция/, поради което касационната жалба, основана на довод за обратното, е лишена от правен интерес. Оспорено е наличието на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК с поставените от касатора въпроси. Изложени са доводи и за неоснователност на оплакванията, наведени в касационната жалба. Вторият ответник по касационната жалба„Инвестбанк“АД не се е възползвал от правото си на отговор. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са допустими. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: С обжалваното пред настоящия състав на ВКС въззивно решение съставът на Софийски апелативен съд е констатирал,че СГС е постановил решение №633/24.04.2020г. по т.д.н.№4510/16г., с което е открил производство по несъстоятелност на „Понсстройинженеринг“АД; в определения с чл.698 ал.1 ТЗ срок не е бил предложен план за оздравяване на дружеството, поради което е постановено от съда по несъстоятелността и решението по чл.710 ТЗ; с решение №295/04.05.2022г. по т.д.№132/21г. САС е потвърдил решението по чл.630 ТЗ. Въз основа на тези факти съставът на апелативния съд е намерил за неоснователно единственото оплакване на въззивника за преждевременно постановяване на решението по чл.710 ТЗ, доколкото в хода на производството пред въззивната инстанция твърдяната от жалбоподателя процесуална пречка е отпаднала. Допълнително е изтъкнал, че, според практиката на ВКС, влизането в сила на решението по чл.630 ТЗ не е процесуална предпоставка за постановяване на решение по чл.710 ТЗ и не е условие за неговата допустимост,а извършените междувременно частични плащания на задължения към кредитори са ирелевантни за спора, повдигнат с въззивната жалба. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, прилагана в съответствие с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол на въззивното решение по този ред се допуска, ако с изложението на касатора са обосновани едновременно както общата, така и допълнителните предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при не само сочена, но и обоснована някоя от хипотезите, визирани в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол. Вторият от поставените в изложението въпроси не е бил разрешен от въззивния съд по обуславящ изхода на делото начин, тъй като съдът е съобразил настъпилия в хода на производството пред него факт,че обжалването на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството е било приключило с решение на въззивната инстанция, с което решението по чл.630 ТЗ е било потвърдено. Първият от въпросите е обуславящ, предвид решаващия извод на въззивния състав,че влизането в сила на решението по чл.630 ТЗ не е процесуална предпоставка за постановяване на решение по чл.710 ТЗ. В депозираното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК обаче липсва правна аргументация, имаща отношение към сочената с този въпрос допълнителна предпоставка за селектирането на жалбата - по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Същата не се изчерпва с бланкетното позоваване на законовия текст ”от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, доколкото, съгласно т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона по вложения от законодателя смисъл в този допълнителен селективен критерий цели отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото, като един от аспектите на точното прилагане на закона е предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап, каквито доводи касаторът не навежда. Същият не сочи конкретна правна норма, нуждаеща се от тълкуване, нито практика, която се налага да бъде променена. Напротив – относими към случая са ясните императивни норми на чл.634 ТЗ и чл.710 ТЗ, които се прилагат еднозначно от съдилищата – решението за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение, което означава,че след вписването му в Търговския регистър започват да текат предвидените в чл.685 ал.1 ТЗ и чл.698 ал.1 ТЗ срокове - за предявяване на вземанията и за предлагане на план за оздравяване; след изтичането на последния съдът постановява решение за обявяване в несъстоятелност, следейки за наличието на някоя от изрично посочените в чл.710 ТЗ хипотези: ако в срока не е бил предложен план за оздравяване, предложеният такъв не е бил приет, ако същият не е бил утвърден или в някой от случаите на чл.630 ал.2, чл.632 ал.1 или чл.709 ал.1 ТЗ. Липсата на обоснована допълнителна предпоставка, във връзка с която се цели да бъде даден отговор на поставения въпрос, е пречка за удовлетворяване на молбата на касатора за достъп до касация. Не е налице и предпоставката за допускане на обжалването пред касационната инстанция по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Съгласно поддържаната от ВКС практика, такова е решение, което е постановено при такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Неправилността в този случай следва да е обективно и явно установима – същата би била налице например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др. В представеното от касатора изложение не се обосновава която и да е от посочените хипотези на очевидна неправилност,а наведените доводи по съществото си представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 ГПК, които не могат да обосноват друг правен резултат в настоящата фаза от процеса пред касационната инстанция. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение