Определение № 1295 от 17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4877/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. А. от [населено място] срещу въззивно решение №1036/27.05.2015г., постановено по възз.гр.д.№640/2015г. на Окръжен съд – Варна, с което е изменен режима на лични контакти на бащата с малолетното дете А. А. А., родено на 20.07.2013г., определен с първоинстанционното решение по гр.д.№9544/2014г. на РС – Варна. Сочи се, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. В изложението на основанията за касационно обжалване касаторът твърди, че допускането на касационния контрол „е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото” по въпроса за критериите, които следва да се съблюдават при определяне режима на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права. В допълнителна молба като основание за касационен контрол се изтъква и хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, не е представила писмен отговор. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд /приложими са правилата на § 14 ПЗР на ЗИДГПК – обн. в ДВ, бр. 50/03.07. 2015 г., в сила от 07.07.2015 г./, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, предвид следното: С въззивното решение е определен режим за лични отношения между бащата и детето А. А., родено на 20.07.2013г., който касаторът намира, че е необосновано ограничен и неадекватен с оглед интересите на детето, вкл. осуетяващ възможността за поддържане на нормална и пълноценна връзка в отношенията родител-дете. При определяне режима на лични контакти въззивният съд е отчел родителските и възпитателски качества на двамата родители, приемайки че и двамата притежават необходимите качества и разполагат с възможности за правилното отглеждане и възпитаване на детето; съобразил е ниската му 2-годишна възраст, изискваща непосредствени и ежедневни майчини грижи; както и установената положителна емоционална връзка на детето с бащата, посочвайки, че същата следва да се съхрани и утвърди. Ръководейки се от интереса на малолетния син на страните, съдът е определил подробно мерките за лични контакти, разграничавайки ги – до и след навършване на тригодишна възраст – като последните са по-разширени и включват преспиване на детето при бащата и по-дълги престои, без присъствието на майката. Решаващите изводи на съда при определяне на режима за лични отношения с бащата са съобразени със създадената задължителна съдебна практика – ППВС №1/1974г. и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Според приетото по р.IV от Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС, при определяне на личните отношения между децата и родителите, съдът изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които имат значение за интересите на детето, като начинът и формата на поддържане на тези отношения могат да бъдат най-разнообразни. При всички случаи режимът трябва да създава нормална обстановка за поддържане на отношенията родител - дете, така че определените с решението мерки да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите; а същевременно да удовлетворяват интереса на детето за съхраняване на създадената връзка с родителя, комуто не са предоставени родителските права. По делото съдът е събрал и обсъдил всички релевантни за интереса на детето доказателства – изслушани са родителите, разпитани са посочените от тях свидетели, приет е социален доклад на Агенцията за социално подпомагане, отчетени са конкретните за спора обстоятелства, вследствие на което въззивното решение не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика. Предвид изложеното, не се установява приложното поле на основанията по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, които са посочени формално от касатора и без конкретна аргументация. Отделен е въпросът, че наличието на задължителна съдебна практика по въпроса за критериите, от които се ръководи съдът при определяне на режима на лични отношения на родителя с детето, поначало изключва приложното поле на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК; а доводи за необходимостта от промяна на създадената практика, от ново тълкуване на приложимия закон, каквито предпоставки предвижда хипотезата на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол – въобще не са изложени от касатора. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение