Определение № 1392 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 782/2023 г.

Производството е по чл.280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Балмакс“ ЕООД, [населено място], срещу решение №3448 от 29.11.2022г. по гр.д.№8576/2021г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение № 20070375/17.03.2021г. по гр. д. №76844/2018г. на Софийски районен съд, 138 състав, с което ответникът „Балмакс“ ЕООД, [населено място], е осъден да заплати на „М Рент“ ЕАД, [населено място], на основание чл. 79, ал.1 вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 8836,46 лв., представляваща общ размер на наемни вноски по договор за наем №6440/07.01.2014г. за периода 07.08.2015г. -02.06.2016г. и лихва за забава в размер на сумата от 2469,24 лв., дължима за периода 08.08.2015г. – 05.10.2018г., сумата от 3688,69 лв., представляваща общ размер на наемни вноски по договор за наем №6507/30.01.2015г. за периода 07.08.2015 – 06.11.2015г., сумата от 89,10лв. разноски за гориво и сумата от 1153,69лв., представляваща лихва за забава за периода 08.08.2015г. – 05.10.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Ответникът „М Рент“ ЕАД, [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК /ред.ДВ бр.86/2017г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В случая сключените между страните по делото договори за наем имат характер на търговски сделки, доколкото са сключени между търговци и съгласно чл.286 ал.1, вр. ал.3 от ТЗ следва да се приеме, че са във връзка с упражняваното от тях занятие. Всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.232, ал.2 от ЗЗД /съответно за сумите от 8836,46 лв., 3688,69 лв. и 89,10 лв./, както и акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД са с цена под 20 000 лева, поради което въззивното решение, на основание чл. 280 ал.3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 280 ал.3 от ГПК