Определение № 149 от 08.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 556/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. О. и адв. Е. М. като пълномощници на Д. К. Ж. и А. И. Ж., против решение № 100 от 13.10.2015 г. по гр.д. № 146/2015 г. на Бургаския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 89 от 12.03.2015 г. по гр.д. № 731/2014 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Ж. и А. Ж. против Г. Ц. Ц. и С. И. Ц. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградена постройка /лятна кухня/ в югозападната част на поземлен имот с идентификатор 48619.501.75. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Иска се допускане на решението до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1/ Необходимо ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС да доказва с какво точно строежът на ответната страна му пречи, когато при изграждане на строежа са допуснати нарушения на такива строителни правила и норми като изисквания за височина и минимално отстояние, установени от закона с оглед осигуряване на възможност за ползване на съседния имот по предназначение. 2/ Относно задължението на съда да обсъди всички доводи на страните. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Г. Ц. Ц. и С. И. Ц., действащи чрез своя процесуален представител адв. Г. К., изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателите в настоящото производство са носители на право на строеж върху държавна земя, съставляваща имот с идентификатор 48619.501.74 по кадастралната карта на [населено място], в който са построили жилищна сграда. Ответниците по иска - Г. Ц. и С. Ц. са собственици на ½ ид. част от съседния имот с идентификатор 48619.501.75 и на жилище в двуетажната сграда, построена в него. През 2013 г. въз основа на издадено разрешение за строеж ответниците Ц. изградили в собствения си имот лятна кухня с дървен навес с двускатен покрив, която отстои на 0.50 м от вътрешната регулационна граница с имота на ищците, съставляващ УПИ ХVІ – 422, и в най- високата част на покрива има височина 3.70 м. Вещото лице е установило, че наклонът на покрива е на северозапад и североизток и отводняването му се извършва съответно към собствения на ответниците имот и към имот с идентификатор 48619.501.88, който е на трети, неучастващи по делото лица. Установено е също, че с нотариално заверена декларация от 21.01.2013 г. жалбоподателят Д. Ж. като собственик на имот 48619.501.74 е дал съгласие ответникът Г. Ц. да построи лятна кухня на общата граница на имотите. Твърдението на жалбоподателите, ищци по иска по чл. 109 ЗС, е било, че лятната кухня е изградена в нарушение на чл. 42, ал.1 и ал.2 и чл. 46, ал.2 ЗУТ, според които постройките от допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени посторойки в съседния имот, или плътни огради, а при свободно разполагане са с височина до 3.6 м и на разстояние от вътрешните граници най- малко 3 м. В резултат на допуснатото от ответниците нарушение на тези изисквания дъждовната вода от лятната кухня се отвеждала в техния имот и се препятствала осветеността на имота им повече от допустимото. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява процесната постройка да създава пречки на ищците за нормалното ползване на собствения им имот. Обстоятелството, че височината на лятната кухня надхвърля с 10 см максимално допустимата, съгласно чл. 42, ал.2 ЗУТ, височина само по себе си не доказва твърдението им, че се ограничава слънчевата светлина към техния имот. Покривът на кухнята е двускатен и е ориентиран по начин, при който дъждовните води не се отвеждат към имота на ищците, а към собствения на ответниците имот и към имот на друго лице. Посочил е също, че за неоснователността на претенцията не е без значение даденото от ищеца Д. Ж. съгласие за изграждане на постройката на вътрешната граница между двата имота, с което е допринесъл за създаденото ново положение, поради което следва да понесе и последиците от изрично изразената своя воля. Първият от поставените от касаторите правни въпроси е обуславящ изхода на спора. Същият е включен в предмета на тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС /т.3/, образувано с Разпореждане от 10.11.2015 г. на председателя на ВКС, което е висящо. Това налага спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал.1, т.7 във вр. с чл. 292 ГПК. Водим от гореизложеното съдът