Определение № 3947 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1399/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. Д. К., чрез адв. К. Х., срещу определение № 177 от 07. 02. 2024 г. по в. ч. гр. д. № 60/2024 г. на ОС – Русе, потвърждаващо определение № 4484 от 13. 11. 2023 г. по гр. д. № 5617/2022 г. на РС – Русе, с което е отхвърлена подадената от А. Д. К. молба по чл. 248 ГПК за допълване на решение № 905 от 14. 06. 2023 г. по гр. д. № 5617/2022 г. в частта за разноските чрез осъждане на К. И. К. да заплати на А. Д. К. сумата 264, 92 лв., а на адв. К. Х. сумата 2257 лв. адвокатско възнаграждение за безплатно предоставената правна защита и съдействие на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Твърди се незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска допускането му до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и уважаване на искането по чл. 248 ГПК. Не е подадено писмено възражение от ответника по молбата К. И. К.. Настоящия състав на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за законосъобразност на постановеното от районния съд определение по чл. 248 ГПК въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предявеният от А. К. срещу К. К. иск по чл. 23 СК е уважен, като е прието, че ищцата е изключителен собственик на апартамент с идентификатор ***и апартамент с идентификатор ***по одобрените КККРР на [населено място], придобити на възмездно основание през време на брака. Ответникът обаче не е дал повод за завеждане на делото – същият е изразил становище за основателност на иска и уважаването му. Признава, че имотите са придобити през време на брака изцяло с лични средства на ищцата, получени като обезщетение за смъртта на баща й, и в нито един момент не е оспорвал изложените в исковата молба обстоятелства. Изхождайки от естеството на спора, свеждащ се до оборване на законова презумпция за общност на придобитото имущество по време на брака, чрез иск по чл. 23 СК, предявен от заинтересования съпруг, и предвид признаване на иска и всички факти, на които се основава, съдът е приел, че не би могло да се приеме, че ответникът е дал повод за предявяване на иска и следва да понесе отговорността за разноските, направени от ищцата. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение жалбоподателката е поставила следния въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: намира ли приложение нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и може ли да бъде прието, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, когато провеждане на исковото производство е условие за упражняване на субективни права на ищеца, каквото е потестативното му право да предяви конститутивния иск по чл. 23, ал. 1 СК. Твърди се разрешаването му в противоречие с определение № 500 от 16. 07. 2013 г. по гр. д. № 2326/2013 г. на ВКС, 1 т.о., и определение № 709 от 28. 12. 2012 г. по гр. д. № 592/2012 г. на ВКС, 1 г.о. Противоречие не е налице. В посочената съдебна практика е прието, че липсва предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, каквото безспорно е потестативното му право да предяви всеки от конститутивните искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и по чл. 135 ЗЗД. Неизпълнението на договор с предмет вещни права върху недвижим имот винаги поражда право на изправната страна да поиска развалянето му и това право е упражнимо само по исков ред. Само по исков ред може да се обяви и относителна недействителност по отношение на кредитора на разпоредителна сделка, сключена от длъжника, която го уврежда. И в двата случая се касае за потестативни права, упражними с конститутивните искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД. И в двата случая ответниците са дали повод за завеждане на делото (с неизпълнение на задължение за гледане и издръжка, произтичащо от алеаторен договор или със сключване на разпоредителни увреждащи кредитора сделки с имущество на длъжника. Искът по чл. 23, ал. 1 ГПК не е конститутивен, а е установителен иск за собственост, основан на твърдения за пълна трансформация на лично имущество на единия съпруг. С предявяването му не се упражнява потестативно право. Основан е на възмездно придобиване през време на брака на имоти със средства лична собственост на единия съпруг. Ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането му (жилищните имоти са придобити с договори за продажба, сключени от А. К., като съпругът не е оспорвал, че това е станало с нейни лични средства, получени като обезщетение за вреди от смъртта на баща й) и е признал изцяло предявения иск и всички факти, изложени в исковата молба. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС е неотносима към процесния случай, поради което не би могло да се приеме, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,