Определение № 97 от 18.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 3819/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. А. – синдик на [фирма], [населено място] срещу решение № 174/01.07.13г., постановено по т.д.№ 148/11г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 17/11.05.09г. по т.д.№ 71/08г. на Русенския окръжен съд и е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против Н. С. Н., И. А. Н. и [фирма] – в несъстоятелност чрез назначения му особен представител, иск за обявяване на недействителността по отношение на масата на несъстоятелността на търговеца на прекратяването на съпружеската имуществена общност, станало с решение № 36/06.07.01г. по гр.д.№ 43/01г. на Кубратския районен съд по отношение на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна къща със застроена площ от 60 кв.м., построена в дворно място с площ от 576 кв.м., парцел ХІХ-353 по плана на [населено място], придобит по договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя поради придобиването на този имот с извънбрачни средства, дарени от родителите лично на ответницата Н. С. Н.. Решението е постановено след връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.294 ГПК Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответниците Н. С. Н., И. А. Н. оспорват касационната жалба. Особеният представител на [фирма] – в несъстоятелност не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че бракът между Н. Н. и И. Н. е прекратен по взаимно съгласие и в одобреното на 06.07.01г. от съда споразумение относно имуществените последици е прието, че по време на брака Н. Н. е придобила с лични средства с извънбрачен произход недвижимия имот, по отношение на който се иска обявяване на недействителността на прекратена съпружеска имуществена общност. Изложени са съображения, че имотът е придобит от И. Н. по време на брака му с договор за продажба, но средствата, с които е платена цената, са дарени на Н. Н. от нейните родители, поради което по силата на настъпила трансформация имотът е лична собственост на Н. Н.. Касаторът поставя въпроса: „Настъпва ли трансформация на лично имущество за съпруга, който не е участвал като приобретател по сделката за покупка на имота, но претендира, че същият е придобит изцяло с негови лични средства, дарени му от родителите му, когато като приобретател на имота е посочен другият съпруг?”. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по решение № 828/20.12.10г. по гр.д.№ 1477/10г. на ІV гр.о.и решение № 355/09.01.12г. по гр.д.№ 430/11г. на ІІ гр.о. В решение № 828/20.12.10г. е прието, че когато имот е придобит на името на единия съпруг може да възникне трансформация за придобиващия, а другият съпруг участва в съсобствеността, ако вещта се придобива в режим на съпружеска имуществена общност, но не може да претендира трансформация на лично имущество, освен ако не се касае за персонална симулация и тя бъде разкрита по надлежния ред. Пред ОСГТК на ВКС е висящо тълк.д.№ 5/13г. по въпроса: „Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 и 2 СК /чл.21, ал.1 и 2 СК от 1985 г.- отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?”. Настоящият състав на ВКС намира, че отговорът на въпроса, предмет на разглеждане по тълк.д.№ 5/13г., независимо, че не е аналогичен на въведения от касатора правен въпрос, е обуславящ за допускането на касационното обжалване, поради което