Определение № 249 от 10.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1797/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 909 от 19.12.2012г. по ч. гр. д. № 1028/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.10.2012 г. по ч. гр. д. № 2707/2012 г. на Пазарджишки районен съд за обезсилване на издадената по същото дело заповед за изпълнение № 1810 от 28.06.2012 г. на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото /предвид предмета на спора – вземане, породено от договор за изработка, сключен между търговци във връзка с дейността им/, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 410 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за сумата 7 275.68 лв. - главница и 1 415.87 лв. - мораторна лихва. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение