Решение № 8050 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2630/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. Т. от гр.Елена, срещу решение № 157 от 29.01.2026г., постановено по адм. дело № 364/2025 г. по описа на Административен съд Ямбол. Касаторът навежда оплаквания за недопустимост и неправилност. Развива доводи в жалбата, които според него сочат на необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира за обезсилване на решението или за неговата отмяна като делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане или да се постанови решение от касационния съд, с което да се уважи предявения иск, ведно със законните последици. Ответната страна- Административен съд Бургас – в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Ямбол се е развило по предявен от К. Г. Т. против Административен съд Бургас иск за 6000лв. като обезщетение на причинени неимуществени вреди, изразяващи се в неразглеждане в разумен срок на исковата му молба, въз основа на която е образувано адм. Дело №1143/2025г. по описа на АС Бургас. Претендирана е лихва за забава върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. За да отхвърли исковата претенция първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че адм. Дело №1143/2025г. на АС Бургас е образувано на 19.06.2025г. по искова молба на К. Г. Т. против Община Елена за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1300лв. по чл.1,ал.1 ЗОДОВ за периода 02.02.2022г.-28.02.2022г. в резултат на бездействие на Кмета на Община Елена – неупражняване на периодичен контрол относно изхвърляне на отпадни битови води на територията на Община Елена. С определение №6980/06.08.2025г. по адм. Дело №1143/2025г. на АС Бургас делото е изпратено по подсъдност на АС Велико Търново на основание чл.135,ал.2 АПК. От съда е дадена възможност на страните да ангажират доказателства по делото, във връзка с доводите им. Ищецът е посочил гласни доказателства, които не са допуснати от съда поради неотносимост на обстоятелствата, за които се искат за предмета на спора. На 06.08.2025г. е заведена исковата молба по дело №1452/2025г. на АС Бургас, по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение. От правна страна първостепенният съд е приел, че искът е с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ като се търси обезщетяване на причинени неимуществени вреди от забавяне поради дейности на съдебната администрация. Не възприема дадената от ищеца правна квалификация по чл.2б, ал.3 ЗОДОВ, като съобразява наведените в исковата молба факти и обстоятелства, сочещи към иск с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ предвид забавени действия на съдебна администрация като вид административна дейност от една страна и от друга страна – поради липса на данни и твърдения за проведено производство и изчерпана административна процедура по чл.8,ал.2 ЗОДОВ вр. с глава трета „а“ ЗСВ. По съществото на спора съдът приема, че няма забавено движение, нито незаконосъобразно бездействие на администрацията, тъй като по делото след образуването му е налице произнасяне с определение от 06.08.2025г. като същото е изпратено на компетентен съд съобразно разписаната за това процедура в АПК. От този момент делото е приключило и прекратено пред АС Бургас като ответна в спора страна. Първоинстанционният съд на намира наличие на предпоставките като елементи на ФС по чл.1,ал.1 ЗОДОВ за уважаване на иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.221, ал.2,изр. Второ АПК, касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания. При съобразяване на наведените факти и обстоятелства в исковата молба и предпоставките за допустимост на предявения иск, дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спора по чл.1,ал.1 ЗОДОВ е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, в случая следва да се установят незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от тях, както и да е налице пряка причинна връзка с настъпила за ищеца неимуществена вреда. В процесния случай обосновано съдът е приел, че не доказано наличието на нито една от кумулативно необходимите предпоставки като елементи на изискуемия ФС за уважаване на предявения иск. Не е установено бездействие при изпълнение на дейността на съдебната администрация, тъй като изпращането на делото по компетентност съставлява активно процесуално действие. Не е налице и твърдяното забавяне за извършване на процесуални действия по делото с оглед инструктивността на сроковете и предмета на делото, който не попада измежду тези, предвидени в чл.329 ЗСВ за разглеждане в периода на съдебна ваканция от 15.07 до 01.09. Обосновано и законосъобразно е прието от съда, че не е налице фактическият състав за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ предвид и с оглед неосъщественото доказване от страна на ищеца на причинна връзка, както и на претърпени от него неимуществени вреди от вида на претърпени болки и страдания. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е допуснал исканите от ищеца гласни доказателства, тъй като обстоятелствата, за които е искано събирането на свидетелските показания са неотносими за спора и за предмета на делото. С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение