Определение № 126 от 10.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 924/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а ПВ и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № А-1334/1.Х.2010 г. на [фирма] - С., подадена против въззивното определение на М. ОС, ГК, от 21.ІХ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 145/10 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на търговеца срещу отказ на съдията по вписванията при Б. РС от 2 юни 2010 г. да впише възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжник по образувано от д-вото изп. дело, тъй като не бил посочен идентификатор на имота и липсвала скица от одобрения кадастрален план на[населено място] за същия. Оплакванията на дружеството частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да се уважи „искането за налагане на възбрана върху процесния имот”. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, частният касатор [фирма] - С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение М. ОС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, „свързан с реда и начина за вписване на възбрана, регламентиран в ПВ, в хипотеза когато имотът, предмет на искането, се намира в място с одобрена кадастрална карта, но без да е бил надлежно отразен в същата и съответно за него да може да се издаде скица и да има посочен идентификатор”. Тезата е за липса на съдебна практика. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред М. ОС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени. В процесния случай освен твърдение за липса на съдебна практика по приложението на чл. 6, ал. 3 ПВ във вр. чл. 60, т.т 1-7 ЗКИР, търговецът частен касатор не излага доводи за неясноти, непълноти или противоречия в цитираните разпоредби на тези два относими нормативни акта от различна степен. Правно несъстоятелно е - при съвършено ясния характер на изискванията за посочване на идентификатор и за прилагане на скица, както и при липсата на спор, че за централната част на[населено място] има одобрена кадастрална карта, да се очаква, че може да има contra L. съдебна практика, т.е. такава, „отменяща” въпросните изисквания в чл. 6, ал. 4 ПВ във вр. чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. В заключение, разпоредбата на чл. 53 ЗКИР предвижда ред, по който одобрените кадастрална карта и регистри да се изменят вкл. и когато съдържат непълноти, поради което релевираният от частния касатор процесуалноправен въпрос всъщност дори не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд, потвърдил отказа на съдията по вписванията констатирал единствено непълнота по отношение на имота, за който се е отнасяло искането на търговеца за налага на възбрана, в одобрената кадастрална карта на[населено място]. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение