Определение № 56 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3437/2020 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Стара Загора против решение № 218 от 04.08-2020 г. по гр.д.№ 1292/2020 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 171 от 03.02.2020г. по гр.дело № 787/2019г. на Старозагорския районен съд. С последното е признато за установено по отношение на Община Стара Загора, че Д. М. Ж., Д. М. Ж. и Д. Д. В. са собственици по давност и наследство на поземлен имот с идентификатор .... по КК и КР, находящ се в м.“Б.“, землището на [населено място] могила, [община], с площ 118 кв.м., при посочени квоти за всеки от ищците и при описани съседи В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 19 ЗСПЗЗ, защото съдът е приел, че за имота не се прилага този текст, въпреки, че не е бил заявен от ищците и пар.1 ЗДЗС, тъй като съдът е приел, че ищците са придобили по давност имот, който е общинска собственост, като такъв, който се намира извън регулация. Наведено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства – заключението на вещото лице и представените документи за собственост, които се отнасят за други имоти. Твърди се и необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК. Излагат се отново съображения за неправилност на решението, защото ищците не са доказали, че наследодателят им или те самите са собственици на процесния имот - не представят документ за собственост.Твърди се противоречие с Решение № 91/17.11.1971 г. по гр.д.№ 73/1871 г. за правомощията на втората инстанция, с т.4 от ПП-7-65 г. и Решение № 2/22.04.2019 г. по гр.д.№ 26/2018 г., защото съдът не е обсъдил събраните доказателства. Формулиран е и въпроса: липсата на документ за собственост на наследодателя на ищците и на тях самите и на доказателства процесния имот да е бил собственост на друго лице изключва ли възможността земята да бъде включена във фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ при положение, че съгласно чл. 6, ал.2 ЗС в първоначалната му редакция и тази след изменението ДВ бр. 7717.09.1991 г. държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, така също и имотите, които нямат друг собственик. Този въпрос се свързва с твърдението на касатора, че липсват документи за собственост на наследодателя и на ищците Ответниците оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като в изложението не са формулирани въпроси, а се излагат съображения за неправилност на решението. Ако се приеме, че се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГФПК, то съдебното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Ищците са предявили положителен установителен иск за собственост на процесния имот с площ 118 кв.м. с идентификатор .... по КК и КР, находящ се в м.“Б.“, землището на [населено място] могила. Посочили са като основание за придобиване на собствеността давност и наследство и по това основание се е произнесъл съдът. Съобразно наведеното основание са поискали и съдът е допуснал свидетелски показания. За придобиване на вещ на основание придобивна давност не е необходимо предварително позоваващият се да се е снабдил с документ за собственост. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност – ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. По делото е установено следното: Ищците се легитимират като наследници на С. С. К., починал на 14.05.1996 г., който е бил осиновен от М. М. К., починал на 09.01.1951 г. и съпругата му М. М. К.. Другият осиновен М. С. К. е заявил отказ от наследство. Според заключението на вещото лице, по плана от 1940 г. процесния имот е част от имот пл. № .... и е записан на името на наследодателя С. К., което е видно и от представените копия от страниците на разписната книга.. Имота е бил с голяма площ и за него са били отредени няколко парцела между които и парцел .... от кв. ...., записан на С. К. на основание н.а. № .... г. Този имот не е предмет на спора. Предмет на спора е частта от имот пл. № ...., която е останала извън регулацията. Следващият план е от 1995 г. Процесният имот е част от имот с пл. № .... и също е записан на името на С. К., респективно на наследниците му, включително и частта, останала извън регулацията. Целия имот е с площ 476 кв.м. Със заповед от 2013 г. от имот пл. № .... се обособява имот пл. №.... с площ 260 кв.м., за който е отреден парцел .... със заповед от 2016 г. Този парцел не е предмет на спора. Страните спорят за частта от имот ...., която е останала извън този парцел и извън регулацията с площ 118 кв.м.. След отделянето, тя е заснета с отделен пл. № .... Тази част не е заявявана от никой за реституция по ЗСПЗЗ и е включена в КВС с номер .... а в КК е заснета като имот с идентификатор ..... Като собственик е вписана общината на основание чл. 19 ЗСПЗЗ поради това, че е извън регулацията и не е била заявена и за нея общината е съставила АЧДС № 08666/08.02.2011г. Свителелските показания установяват, че имота бил по-голям и е бил дворно място, което е било на С. и е разделено между наследниците му. Процесното место с форма на триъгълник се ползвало за овощна градина от дядо С., а след смъртта му – от наследниците му. Цялото място било по-малко от декар, а край него минавал път. Не било включено в блокове на ТКЗС, защото било дворно място. Наследниците на С. го оградили. РС е уважил иска, като е приел, че имота е стопанисван от ищците като част от техен имот и е придобит от тях на основание давност и наследство, не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, поради което не е придобит от Общината на основание чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че имотът е бил собственост на общия наследодател на ищците, като дворно място – част от техни имоти, за урегулираната част, от които се отнасят представените нотариални актове и като наследници ищците никога не са губили владението върху имота, нито физически или юридически. По делото няма данни имот да е внасян в ТКЗС, поради което не е заявен за реституция по ЗСПЗЗ. Посочено е, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място или при промяна на регулационния план, са станали държавна или кооперативна собственост при масовизацията. В такъв случай, ако земята фактически не е била отнета, собственикът запазва собствеността си изцяло, респ. по силата на наследственото правоприемство тази собственост преминава върху неговите наследници. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито пък могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните. Затова е прието за неоснователно възражението на ответната община, че тя е собственик на процесния имот по силата на закона – чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. Не кореспондира на мотивите на обжалваното решение твърдението, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства. Доказателствата са обсъдени, като съдът е разгледал и това как е образуван процесния имот след отделянето му от по-големия имот. Обстоятелството, че за частта от имота, която е останала извън регулацията не са представени документи за собственост от ищците не ги лишава от възможността да са придобили тази част по давност. Общината не се е позовала на основанието по чл. 6 ЗС в първоначалната му редакция или на чл.2, ал.2 т.5 ЗОС. Тя е съставила АЧОС на основание чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и това основание е поддържано в отговора на исковата молба. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по първия поставен въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди относимите към спора доказателства и доводите на страните. Съдът е изпълнил това задължение. Цитираното от касатора решение от 1971 г. е постановено при друга уредба в ГПК, когато второинстанционното производство бе контролно-отменително и правомощията на втората инстанция бяха уредени по друг начин. Въззивното решение е постановено в съответствие със съдебната практика относно имоти, които са останали извън регулацията, но не са внесени в ТКЗС, защото са били дворни места и поради това не са заявени за реституция по ЗСПЗЗ.. Такива имоти нямат земеделски характер. Независимо дали са останали извън регулационния план или са изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г ., те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС или причислени към държавния поземлен фонд. Когато не са отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места могат да ги придобиват по давност. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, съгласно Примерните устави на ТКЗС от 1958 г. /Обн., Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г. и от 1968 г., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г./ чл. 10, ал. 3, съответно чл. 11 могат да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за тях не се прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ. Ако лицата, които владеят такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Когато в съдебен процес се оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност, оспорващият следва да установи правоизключващото си възражение, като докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и поради това е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място и притендиращите го не притежават документ за собственост да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. /В този смисъл Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., Решение № 455 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 566/2009 г., I г. о., Решение № 249/4.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. I гр. о., Решение № 88/17.07.2015 г. по гр. д. № 6225/2014 г. на ВКС I гр. о. Решение № 109 от 25.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 356/2016 г., I г. о. Решение № 124 от 30.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3824/2018 г., I г. о. и цитираните в тях/. В конкретния случай общината не е съставила АЧОС на основание чл. 6 ЗС в първоначална редакция или чл. 2, ал.2 т.5 ЗОС и не се е позовала на това основание в отговора на исковата молба, поради което вторият въпрос не определя изхода от спора. Въпреки това, съдът отбелязва следното. На основание чл. 6 ЗС /първоначална редакция/ стават държавна собственост имотите, които нямат друг собственик. Това основание е възпроизведено в чл.2, ал.2 т.5 от ЗОС в първоначалната му редакция ДВ бр. 44/1996г./, като за общинска собственост са обявени „недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен“ Съдебната практика приема, че ако имота е бил деклариран, записан е в разписния лист на някакво лице, той не е безстопанствен, т.е. не е налице това основание. Общинска собственост стават “недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен”. Констатацията, че един имот няма друг собственик и като такъв се придобива от държавата на основание чл. 6, ал. 2 ЗС, се основава на проверка на данните за собствеността, извлечени от кадастралните планове и разписните списъци към тях, както и от данъчните книги. Когато имота е записан в разписната книга на физическо или юридическо лице, той не е без собственик или безстопанствен по смисъла на цитираните текстове и не се придобива от държавата, респективно от общината, за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /В този смисъл Решение № 321/14.10.2011г. по гр.д.№ 1167/2010г. І гр.о., Решение № 269/03.08.2010г. по гр.д.№ 643/2011г. І гр.о. Решение № 2 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 326/2018 г., I г. о., и др./ По делото е установено, че имота е стопанисван от наследодателя на ищците и от тях самите, т.е. не е бил безстопанствен, респективно държавна или общинска собственост, поради което за него не се прилага пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. Така обжалваното съдебно решение не противоречи като краен резултат и на цитираната съдебна практика по втория формулиран въпрос. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение