Определение № 2592 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н.Х. И. и А. Б. А., чрез адв. Ч. Т., срещу решение № 1873 от 29.03.2024г. по в. гр.дело № 3105/2023г. на Софийски градски съд, в частта, с която се отменя определение № 35050/21.12.2022 г. по гр. д. № 47898/2021 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която „Гимекспорт“ АД и „Еко геоланд“ ЕООД са осъдени да заплатят на Н. Х. И. и А. Б. А., на основание чл.78, ал. 1 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 2 191 лв. до присъдения размер от 4 800 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е достигнал до констатацията, че с определение от 21.12.2022 г. по реда на чл. 248 ГПК постановено по първоинстанционното дело, ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски, включително сумата от 4 800 лв. – адвокатско възнаграждение. В мотивите си въззивната инстанция е посочила, че цената на исковете по чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 когато договорът има за предмет вещни права върху имот е според данъчната оценка, която в процесния случай е в размер на 5 656,20 лв. От договор за правна защита и съдействие от 01.06.2022 г. е видно, че в брой са заплатени на адвоката на ищците 4 800 лв., които са присъдени с определението. В законоустановения срок от ответниците е сторено възражение за прекомерност. Според състава на градски съд същото неправилно е прието за неоснователно с обжалваното определение. Взети са предвид разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно които минималният размер на възнаграждението е 626 лв. Инстанцията по същество е изтъкнала ,че отчита фактическата и правна и сложност на делото,по което са представени множество писмени доказателства, разпитвани са свидетели и са проведени две съдебни заседания.С оглед на така установеното съдът е приел, че възнаграждението следва да бъде намалено до 2 191 лв. Частните жалбоподатели намират решението, в обжалваната част, за неправилно, поради непълно изследване на предпоставките и неправлино-повратно тълкуване и прилагане на закона. В изложението към жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен, без да се сочи основанието за това твърдение. Балнкетно е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е формулиран въпрос. Ответниците „Гимекспорт“ АД и „Еко Геоланд“ ЕООД, чрез пълномощник адв. П. К. оспорват жалбата. Заявяват, че жалбоподателите не са формулирали въпроси и не е обосновано наличието на елементите, от което и да е основание по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане поради следните съображения: В случая не е удовлетворено законоустановеното изискване за точно и мотивирано изложение на касационните основания.Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира.В този смисъл, сама по себе си, липсата на конкретно формулиран, обуславящ решаваща воля на съда по делото правен въпрос /като обща предпоставка за допустимост на касационния контрол/, е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване. В настоящия случай такъв въпрос не е изведен от касатора в изложението. Обжалваният съдебен акт е съобразен с установената практика на ВКС по разрешаването на аналогични правни спорове,при което действащата законова норма е тълкувана и прилагана еднопосочно, поради което не може да бъде споделено и повдигнатото оплакване за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицирана степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл,нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила,или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай.Съдът,по възражение на насрещната страна има правомощието да намали поради прекомерност платено адвокатско възнаграждение при възлагането на дължимите разноски,по който въпрос е налице и задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС.При установените по делото данни изложените от въззивния съд мотиви не дават основание за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на определението.Съдът е процедирал съобразно закона, като не се констатират нарушения на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.