Определение № 728 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3759/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото П. П. К. срещу решение № 778/01.06.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 2532/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение от 28.04.2021 г. по гр. дело № 16828/2019 г. на Софийския градски съд (СГС), предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ), иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и б. „д“, във вр. с чл. 26, ал. 1 и с чл. 20, ал. 4 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила на 22.08.2017 г. присъда от 08.11.2011 г. по н.о.х.д. № 1662/2007 г. на СГС, е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв. до пълния му предявен размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост при определянето на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, т.е. – навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя К., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) какви са критериите, които определят понятието „справедлив размер“ на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ; 2) длъжен ли е въззивният съд да анализира и определи значението и тежестта на всяко конкретно обстоятелство, което обуславя размера на обезщетението за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ; 3) длъжен ли е въззивният съд да обсъди значението на обстоятелството, дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия, за която има завишени изисквания за почтеност и спазване на закона, и как това обстоятелство се отразява на паричното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди; следва ли в този случай обезщетението за неимуществени вреди да се определи в по-голям размер; и 4) следва ли въззивният съд да приложи чл. 266, ал. 3 от ГПК, при условие, че искът е частично отхвърлен поради приет за недоказан факт от съществено значение за делото, за доказването на който е направено своевременно доказателствено искане за събиране на доказателство в първоинстанционното производство, но не е допуснато от съда, и за това са наведени изрични оплаквания във въззивната жалба; при иск за обезщетение за неимуществени вреди и данни по делото за наличие на влошено психологическо състояние, съдът следва ли да допусне съдебно-психологична експертиза. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, и конкретно: първите три въпроса – в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 281/30.11.2018 г. по гр. д. № 582/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 57/09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 232/25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 158/28.12.2011 г. по търг. д. № 157/2011 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 182/19.11.2019 г. по гр. д. № 4662/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 60323/11.02.2022 г. по гр. д. № 517/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 93/23.06.2011 г. по търг. д. № 566/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 26/11.02.2019 г. по гр. д. № 1467/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 158/17.01.2019 г. по гр. д. № 299/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС; а четвъртият въпрос – в противоречие с решение № 92/03.04.2013 г. по гр. д. № 1147/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 284/21.07.2010 г. по гр. д. № 378/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 341/02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на II-ро гр. отд. на ВКС и решение № 417/12.07.2010 г. по гр. д. № 788/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Разрешение на първите два въпроса, формулирани в изложението към касационната жалба, е дадено с т. 11 (т. II) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена и обилна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз и в част от множеството от посочените от жалбоподателката решения. В обобщение, тази многобройна константна практика на ВКС приема следното: Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан, респ. наказателното производство е прекратено; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; дали е взета, респ. – вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца предвид данните за неговата личност, начин на живот и обичайна среда, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, разгласяването и публичността на производството, обществения отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразното наказателно преследване срещу него, но в мотивите към решението си съдът трябва да обсъди всички конкретни релевантни обстоятелствата, които е установил по делото и е взел предвид, както и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението, тъй като те и тяхното проявление са различни във всеки отделен случай. Настоящият съдебен състав намира, че в мотивите към обжалваното решение въззивният съд е възприел разрешение на обсъжданите два правни въпроса, не в противоречие, а в съответствие с така цитираната практика на ВС и ВКС, поради което по отношение на тези въпроси не е налице наведената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Третият правен въпрос в изложението към касационната жалба също е такъв по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като той съставлява частна хипотеза на горните два въпроса, но е непрецизно формулиран от страна на касатора. Поради това, настоящият съдебен състав, съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, го уточнява и конкретизира, както следва: когато незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната от ищеца професия, за която има завишени изисквания за почтеност и спазване на закона, как съдът следва да преценява значението на тези обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Разрешение на този въпрос е дадено с посочените от жалбоподателя решение № 158/17.01.2019 г. по гр. д. № 299/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 26/11.02.2019 г. по гр. д. № 1467/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, в които се приема следното: От значение е не само размерът и видът на наказанието в съответния състав на нормата, но и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган, при завишени изисквания за почтеност, и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес. Такива са включително длъжностите в структурата на Агенция „Митници“ и дейността по осъществяването на митническият контрол в страната. В тези случаи, за да се прецени в конкретна степен злепоставящият ефект от обвинението, решаващо се съобразяват факти от обективно естество, като видът заемана длъжност, професионалните и морални изисквания за нейното заемане, като обективни показатели за кариерното развитие на ищеца. Взема се под внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за престъпна злоупотреба със служебно положение, налице ли е разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация предвид завишеното обществено внимание към разкриването на корупционни престъпления и извършителите им. Преценява се степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната или друг вид реализация на лицето, като се съобразява каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното преследване за извършено престъпление по служба е предпоставка да се преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността. Преценката за начина, по който обвинението се е отразило върху професионалната реализация на пострадалия трябва да се извършва въз основа на доказателствата за периода, през който е бил лишен от възможност да упражнява професията си, да се развива като специалист в съответната област, да се утвърждава кариерно. Следва да се извършва и преценка доколко едно продължително откъсване от работа в определена област, през което време лицето е било лишено от възможност за обновяване и повишаване на квалификацията, би довело до значителни неудобства или невъзможност да продължи да упражнява професията си занапред; да се отчита и спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица, разгласяването на незаконно повдигнато и поддържано обвинение би рефлектирало върху възможността пострадалият да се завърне към упражняването на професията си поради неоправдано предизвиканите негативни обществени нагласи. В случая, в противоречие с така цитираната практика на ВКС, при излагане на съображенията си относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд само е маркирал, че с оглед спецификата на обвинението срещу ищеца в качеството му на длъжностно лице, е бил накърнен и професионалният му авторитет; както и че той е изпитвал финансови затруднения поради невъзможността да си намери работа, доколкото повдигането на обвинение за престъпление по служба логично е възпрепятствало намирането на друга работа, като пречка за започването на такава е и уволнението му от митницата. При така обсъдените обстоятелства, единствено декларативно е посочено в мотивите към обжалваното решение, че като обстоятелство, обуславящо по-голям размер на обезщетението, въззивният съд съобразил тежестта на обвинението на ищеца в качеството му на длъжностно лице, към който в това му качество има завишени изисквания за почтеност и съблюдаване на закона, и че деянието, предмет на незаконното обвинение, е обществено укоримо в по-висока степен с оглед обществените отговорности на длъжността, поради което с обвинението ищецът е злепоставен в професионалната си сфера. Горното обуславя допускане на касационното обжалване на въззивното решение, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – по третия посочен от касатора-ищец правен въпрос, както същият е уточнен от съда. Четвъртият процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 266, ал. 3 от ГПК жалбоподателят свързва с касационното си оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в оставяне без уважение на доказателственото му искане за допускане на съдебно-психологочна експертиза, направено с въззивната му жалба. Отказът на апелативния съд да събере това доказателство е мотивиран с липсата на твърдения в исковата молба за влошаване на психическото и физическо здраве на касатора-ищец вследствие процесното незаконно обвинение, като основание на иска му за процесното обезщетение за неимуществени вреди. При това положение, не е налице доказателствено искане на ищеца относно установяването на „факт от съществено значение за делото“, каквато е постановката на този процесуалноправен въпрос, поради което същият е неотносим и е без значение за изхода на спора по делото; неотносима е и посочената във връзка с него практика на ВКС. Въззивният съд е процедирал в пълно съответствие със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед това, няма основание касационното обжалване да се допуска по четвъртия процесуалноправен въпрос, посочен от жалбоподателя. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, само по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ: когато незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната от ищеца професия, за която има завишени изисквания за почтеност и спазване на закона, как съдът следва да преценява значението на тези обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение