Определение № 6820 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5747/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Т. И. от гр. Аксаково, срещу Определение № 5171 от 24.04.2026 г., постановено по адм. дело № 784/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 26008774/06.02.2026 г. на директора на ДИТ-Софийска област и производството по делото е прекратено. Изложени са възражения за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Развити са съображения, че се касае за изричен отказ, който има белезите на индивидуален административен акт, като в случая бил неприложим реда по чл.256 от АПК. Формулирано е искане за отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ София област, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд - в тричленен състав на шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. от 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че във връзка с отмяна на заповед № 7/11.01.2024 г. на работодателя „Прогрес-2022“ ЕООД, с която е прекратено трудово правоотношение на И. Т. И., с решение № 2276/11.02.2025г. на РС-София, от работодателя не е отразено признатото в регистъра на заетостта незаконното уволнение. Със заявление от 23.01.2026 г. частния жалбоподател е поискал от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София област на основание чл. 350а от КТ във вр. с чл. 14, ал.3 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта да се извърши вписване на периода, "през който е бил без работа поради незаконното уволнение и да се определи общия му трудов стаж към "Прогрес 2022"ЕООД". Във връзка с това негово заявление с писмо от 06.02.2026 г. директорът на ДИТ-София област го е уведомил, че е била наложена ПАМ на работодателя заради незаличаване на уведомлението за прекратяване на трудово правоотношение, сочат се данни от представените от И. справки за осигуряване, има и преценка за съществуването на "спорни" данни за трудова дейност през месеците февруари и март 2024г.. От правна страна, първоинстанционният съд е приел, че правна регламентация за вписването в посочения регистър не предполага издаването на нарочен писмен административен акт. Вписването било действие, дължимо от административния орган и същото произтичало пряко от нормативен акт. Защитата срещу пасивност на длъжностното лице към ИА " Главна инспекция по труда" да изпълни това законово задължение се реализирала посредством подаването на иск по реда на чл. 256 от АПК в раздел ІІ от този кодекс - "Защита срещу неоснователни бездействия ", а не чрез обжалване по реда на чл.145 АПК на писмото на директора на ДИТ- София област. Така съдът е достигнал до извода, че не съществува годен предмет на оспорване, както и правен интерес от оспорването и съдебното производството е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Налице е годен за обжалване акт – изричен отказ на директора на ДИТ- София област да издаде административен акт от значение за упражняване правата на молителя. Като такъв същия подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Варна. В тази насока, изложените съображения в жалбата на И. Т. И. са основателни. Съгласно чл.346 ал.1 от КТ когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в единния електронен трудов запис на работника или служителя. Според ал.2 на този текст от закона вписването в единния електронен трудов запис се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от инспекцията по труда. Съгласно чл.350а ал.1 от КТ данни за продължителността на трудовия стаж, установен със съдебно решение, се вписват в регистъра на заетостта от работодателя, а при отказ или когато това е невъзможно – от инспекцията по труда. Според ал.2 когато уволнението на работника или служителя е признато за незаконно или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписването се извършва от работодателя, прекратил трудовото правоотношение, а при отказ или когато това е невъзможно – от инспекцията по труда. В разпоредбата на чл.350а ал.4 от КТ е посочено, че вписването на данни в единния електронен трудов запис от инспекцията по труда се извършва по ред, определен в наредбата по чл. 62, ал. 5. В случая това е Наредба за вписване в регистъра на заетостта, като съгласно чл.14 т.3 от същата длъжностно лице от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ вписва данните в регистъра на заетостта чрез подаване на електронен трудов запис съгласно приложение № 3 в седемдневен срок от установяване на обстоятелството, че работодателят или органът по назначаването отказва или не може да извърши вписване въз основа на влязло в сила съдебно решение за: а) продължителността на трудов или служебен стаж; б) признаване за незаконно на уволнението на работника или служителя или на прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител; в) поправка на основанието за прекратяване на трудовото или служебното правоотношение; 4. влизане в сила на предписанието по чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда, когато трудовият договор не е сключен. В случая се касае до извършване на правни действия, каквото е вписване на данни в регистъра за заетостта. Доколкото това правно действие е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на лицето до което се отнася, то представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.2 от АПК. (В този смисъл е и съдебната практика на ВАС отразена в Определение № 3208 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2010 г., VI о. Решение № 6396 от 30.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 2115/2008 г., VI о. Определение № 3794 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3871/2009 г., VI о.) Определението, с което е отказано правосъдие на формално основание, е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Поради това следва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 от АПК, а делото върнато на същия състав на Административен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал.2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,