Определение № 461 от 21.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 959/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ЛАЙТХАУС ГОЛФ ЕНД СПА ХОТЕЛ“ АД против определение № 242 от 31. 03. 2023 г., постановено от Варненски апелативен съд по в.ч.т.д. № 99 по описа на съда за 2023 г. С обжалваното по касационен ред определение е потвърдено първоинстанционно такова № 1083 от 05. 12. 2022 г., постановено от Варненски окръжен съд по т.д. № 424 по описа на съда за 2022 г., с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено определение на същия съд, с което делото е прекратено, поради неподведомственост на спора на съдилищата, и частният касационен жалбоподател е осъден на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да заплати на насрещната нему страна – ответника в производството разноски в размер на 2760 лв. адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че с прекратяване на производството пред съда, поради неподведомственост, не се слага край на спора, а същият се пренася за разглеждане пред компетентния арбитраж, поради което и за ответника не възниква право на разноски. В инкорпорирано в частната жалба изложение на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа наличие на основание за допускане на такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса: „Когато се прекратява дело поради възражение за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза, слага ли се край на процесния спор и дължат ли се разноски в полза на ответната страна на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК?“ Твърди се наличието по този въпрос на противоречива практика на съдилищата, в уверение на което са приложени копия от две определения. Поддържа се също, че формираната съдебна практика по този въпрос е порочна и не съответства на смисъла на процесуалния закон, като чрез даване на отговор на същия въпрос ще се стигне до разкриване на точния смисъл на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, чрез тълкуването ѝ с оглед преодоляването на възприети противоречиви правни разрешения по прилагане на посочената правна норма, което ще доведе до разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона и ще допринесе за развитие на правото. Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване, поради неналичие на предпоставките за това, по същество оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. За да потвърди определението, с което първоинстанционният съд е уважил молбата на ответника да допълни прекратителното си определение с присъждане на разноски, въззивният съд е изложил, че: На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото; Основанието за прекратяване е без значение; Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, едва след което производството по делото е прекратено, при прекратяване на производството за ответника възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски; Няма значение дали е било проведено първото съдебно заседание по делото; Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии; Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото, независимо, дали е проведено първото заседание по него; Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК, респ. чл. 367 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството /в този смисъл определение № 289 от 12. 05. 2011г. по ч.гр.дело № 255/11 г., Четвърто г.о./; Изричен отговор на въпроса подлежи ли на намаляване, поради прекомерност, при възражение основано на чл. 78, ал. 5 от ГПК, възмездяването на договорено и изплатено от ответника адвокатско възнаграждение в случай, че производството не се развие с обичайните си фази и продължителност, напр. приключи с прекратяването му, по волята на ищеца, респ. реално осъществените процесуални действия са ли обект на преценката за фактическа и правна сложност на спора, е даден от ВКС с определение № 253 от 29. 05. 2017 г. по ч.търг.дело № 2614/16 г., Първо търг.отделение; От касационната инстанция е прието че подлежащо на възмездяване адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК само предвид факта, че производството не се е развило напълно, т.е. само предвид факта, че не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство; В тази хипотеза възнаграждението може да бъде намалено, като прекомерно, само ако още към момента на договарянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото; В настоящия случай обаче размерът на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в рамките на минималния, определен съобразно на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; Още повече, че в предоставения на страната по реда на чл. 248, ал. 2 срок от ГПК от ищеца, не е постъпил отговор на молбата, съответно няма и направено възражение за прекомерност. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато. За да бъде допуснато такова обжалване жалбоподателят следва да формулира правен въпрос, който да съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият смисъл е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., т.е. въпросът да е именно правен и да е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и по делото да се установи наличието на някой от допълнителните селективни критерии, законоуредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В случая в частта му дали се дължат разноски на ответника на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, при прекратяване на производството поради отвод за неподведомственост на съдилищата, при налична валидна арбитражна клауза в процесния договор, формулираният от частния жалбоподател въпрос е правен и отговорът му, даден от въззивния съд е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, съответно – същият въпрос съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване. По делото обаче не се установява да е налице поддържаният от жалбоподателя допълнителен селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното съдържание на това основание за допускане на касационно обжалване е разяснено по задължителен за съдилищата начин с т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, съобразно която правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Цитираната и приложена от частния касационен жалбоподател съдебна практика в обратният на приетия от въззивния съд в обжалваното му определение смисъл, и изтъквана като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е епизодична, изолирана и не се споделя от настоящия състав. По поставения правен въпрос и в противният на поддържания от жалбоподателя смисъл, е формирана съдебна практика /пр. определение № 1877 от 21. 06. 2019 г. по в.ч.гр.д. № 983/2019 г. на Окръжен съд – Варна, определение № 1207 от 22. 04. 2020 г. по в.ч.гр.д. № 812/2020 г. на Окръжен съд – Варна и др./, включително такава и на ВКС /определение № 791 от 06. 12. 2012 г. по ч.т.д. № 657/2012 г., Т.К., І т.о. на ВКС, определение № 167 от 14. 04. 2022 г. по ч.т.д. № 714/2022 г., Т.К., ІІ т.о. на ВКС, определение № 105 от 11. 02. 2013 г. по ч.т.д. № 975/2012 г., Т.К., ІІ т.о. на ВКС и др./, която е постоянна и еднопосочна. Според тази практика разноски на ответника в случаите, като процесния се дължат на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, като главен аргумент за това е обстоятелството, че именно ищецът, като инициираща делото страна е този, който е предявил иска си пред държавен съд, на който разглеждането на делото е неподведомствено, при налична валидна арбитражна клауза в договора, на който искът се основава, поради което и ищецът следва да понесе имуществената отговорност за направените от ответника разноски по делото в случаите на законосъобразното му, с оглед обстоятелствата, прекратяване от съда. Именно тази практика се споделя от настоящия касационен състав и според същия, в случая не е налице продиктувана от изменения в законодателството и обществените условия необходимост от осъвременяването или промяната ѝ, а приложимият по делото закон е ясен и също безпротиворечив. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Доколкото самото касационното производство е с предмет преценка дължимостта на разноски, в същото разноски не следва да се присъждат, независимо от изхода му. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение