Определение № 50077 от 06.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1026/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Ай енд Ай инвест груп“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът „УниКредит Лизинг“ ЕАД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Предмет на исковото производство са частични искове, квалифицирани от инстанциите по същество по чл. 199а КЗ (отм.) и чл. 384, ал. 3 КЗ (главен) и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД (евентуален), предявени на основание, респ. във връзка, със сключен между страните договор за лизинг на лек автомобил, по който ответникът като лизингодател получил плащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ поради пълна загуба на автомобила в резултат на кражба. Претендира се осъждането на ответника да заплати на ищеца полученото застрахователно обезщетение, евентуално същата сума поради неоснователното му обогатяване със застрахователното обезщетение.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по съображения, че разпоредбата на чл. 384, ал. 3 КЗ не намира приложение към отношенията между страните с оглед моментите на сключване на лизинговия договор и настъпване на застрахователното събитие при действието на отменения КЗ, а разпоредбата на чл. 199а КЗ не се прилага, тъй като приложното й поле обхваща случаите на различен вид застраховка на имущество, собственост на длъжника и в полза на кредитора. Приел е, че не е налице и предвиденото в лизинговия договор условие за плащането на застрахователното обезщетение, а именно лизингополучателят да е заплатил съответните лизингови вноски. Евентуалния иск е намерил за неоснователен поради липса на обогатяване на ответника и обедняване на ищеца по подробни съображения.

Въззивният съд е обезсилил решението и е прекратил производството, намирайки предявените искове за недопустими.

Извода за недопустимост е основал върху приетите за установени факти, че с влязло в сила решение по предявен от ищеца срещу застрахователя иск по чл. 134 ЗЗД вр. чл. 208 КЗ (отм.) застрахователят е бил осъден да заплати на настоящия ответник застрахователното обезщетение, както и че в друго производство между настоящите страни с решение, влязло в сила в отхвърлителната част, ищецът е бил осъден на основание чл. 535 ТЗ да заплати на ответника част от главницата по запис на заповед, издаден за обезпечаване на задълженията на ищеца по договора за лизинг. Констатирал е, че съобразно мотивите на постановените в това производство съдебни актове в отхвърлената част искът е приет за неоснователен поради полученото от ответника застрахователно обезщетение, с което следва да бъдат погасени дължимите от ищеца лизингови вноски, застрахователни премии, данък, лихви и неустойки.

Въз основа на тези факти е изложил правните съображения, че е налице съвпадение между предмета на настоящото производство и предмета на горепосочените две дела, доколкото всички се отнасят до размера на застрахователното обезщетение при настъпил застрахователен риск по застраховката на лизинговата вещ, плащането на обезщетението, задълженията на ищеца- лизингополучател по издадения запис на заповед, обезпечаващ задълженията по каузалното правоотношение по договора за лизинг, както и въпросът дължи ли лизингодателят на лизингополучателя полученото застрахователно обезщетение и на какво основание. Посочил е, че въпросът за задължението на лизингодателя да заплати застрахователното обезщетение е следвало под страх от преклузия да бъде разрешен в производството по иска по чл. 535 ТЗ, тъй като в противен случай би се стигнало до постановяване на противоречиви решения като недопустим съгласно чл. 299 ГПК резултат. С това е обосновал крайния извод за недопустимост на исковете на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

За допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Освен това, извън изложените от жалбоподателя оплаквания за неправилност, липсват конкретни аргументи за обосноваване на очевидността като квалифициращ признак на поддържаната неправилност и основание за допускане по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие с посочена практика на ВКС по въпросите

• относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила отхвърлително решение по иск за вземане, основано на менителничния ефект на запис на заповед и по-конкретно разпростира ли се силата на пресъдено нещо върху вземането по каузалната сделка, за обезпечението на което е издаден записът на заповед или относно правната същност на мотивите на влязло в сила съдебно решение, тяхната доказателствена сила и ползват ли се същите със сила на пресъдено нещо, и

• относно предмета на иск за вземане по запис на заповед и обхваща ли той каузалното правоотношение в цялост, ако ищецът е посочил връзката на записа на заповед със същото.

Поставените въпроси, обобщено отнасящи се до обективните предели на силата на пресъдено нещо и нейния източник, отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото са поставени в основата на решаващите изводи на въззивния съд. Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед установената последователна практика на ВКС по въпроса, вкл. посочената от жалбоподателя, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.

С тези мотиви съдът