Определение № 391 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение11.03.2011 г.
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.03.2009 година по гр.д. № 631/2007 година на С.Г. съд, ІV „г” въззивен състав. УКАЗВА на касаторите В. Л. Т. и Т. А. Т. в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 50,60 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК. При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. С решение от 31.03.2009 година по гр.д. № 631/2007 година на С.О. съд е оставено в сила решение от 14.02.2006 г. по гр.д. № 4312/2004 г. на С.Р. съд, с което е уважен предявения от Б. К. Т. срещу В. Г. Н., В. Л. Т. и Т. А. Т., всички от[населено място], иск за прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал.2, пр.2 –ро ЗЗД вр. с чл. 44 ЗЗД на пълномощно № 17828 от 14.08.1998 г., издадено от Д. Н. К.. В решението е прието, че действайки като пълномощник на Д. Н. К., първият ответник В. Н. е продал на втория – В. Т., недвижим имот в[населено място]. Д. К. е починал на 10.09.2003 г., а преди смъртта си, на 12.08.2003 г. е завещал същия имот на ищцата Б. Т.. Подписът върху пълномощно № 17828 от 14.08.1998 г. на упълномощителя Д. Н. К. не е автентичен и макар същият да е манифестирал намерение да продаде имота и дори да е изготвил пълномощно за това, не е материализирал намерението си именно в пълномощното, с което е извършена продажбата на имота. Прието е, че липсва правно изявена воля за упълномощаване, поради което упълномощителната сделка е прогласена за нищожна поради липса на съгласие. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от В. Л. Т. от[населено място], към която се е присъединила Т. А. Т.. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото процесуалноправен въпрос: следва ли съдът да обсъди в тяхната цялост всички доказателства, относими към спорния предмет на делото, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д. № 2219/2003 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение и решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр.д. № 677/2001 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Ответницата по касационната жалба Б. К. Т. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение - налице е противоречива практика по повдигнатия в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 12 ГПК и 235 ГПК, воден от което