Определение № 50471 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2295/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Р. Г. И., чрез особения му представител адв. Х. Р. Б., срещу решение № 230 от 21. 02. 2022 г. по в. гр. д. № 3291/2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 с-в, потвърждаващо решение № 264956 от 22. 07. 2021 г. по гр. д. № 8588/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, I-11 с-в, с което: а/. е признато за установено, по предявения от И. К. Т. и Т. Г. Т. срещу А. А. П., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост, че И. К. Т. и Т. Г. Т. са собственици, при условията на съпружеска имуществена общност, на основание договор за продажба от ...... г., сключен със Софийски народен съвет, на апартамент № ...., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 84, 87 кв.м., заедно с 1, 717 % ид.ч. от общите части на сградата, нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор .....по кадастралната карта на [населено място]; б/. е развален, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, сключеният между А. А. П. и Р. Г. И., с нотариален акт № .....г. по описа на нотариус М. П., рег. № 236 НК, договор за покупко-продажба на описания – по-горе апартамент; в/. е осъден Р. Г. И., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, да върне на А. А. П. сумата 27500 евро платена по разваления договор продажна цена и сумата 2025 лв. разноски по делото, които А. А. П. е осъдена да заплати на И. К. Т. и Т. Г. Т., при условие, че същите бъдат заплатени. Р. Г. И. е осъден да заплати на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 4041, 41 лв. – държавна такса и възнаграждение за особен представител, а на адв. Е. П. – сумата 3474, 57 лв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.

Развити са оплаквания за неправилност на решението. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ищците И. К. Т. и Т. Г. Т., чрез пълномощника им адв. А. Н., с който се поддържа липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния от фактическа страна, според които на 05. 05. 1988 г., между ищеца И. К. Т. и Главна дирекция за изграждане на София при СНС, е бил сключен договор за покупко-продажба на жилище, по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.), рег. .... год., с който И. Т. е придобил собствеността върху процесния апартамент, при условията на СИО, тъй като договорът е сключен през време на брака му с ищцата Т. Г. Т..

С нотариален акт № .....г. по описа на нотариус Н. Д., рег. № 329 НК, В. М. Б. и М. Д. Б. са продали на Р. Г. И. процесния апартамент. В нотариалния акт е посочено, че са се легитимирали като собственици с договор за продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТУС, рег. № ....г. на ГДИС при СГНС. Нотариус Н. Д. е изпратила копие от съдържащия се в нотариалното дело договор, рег. № ..... г.

С н.а. № ..... г. по описа на нотариус М. П. Р. Г. И. продал на А. А. П. процесния апартамент, легитимирайки се като собственик с н.а. № ..... г. Апартаментът е продаден за сумата 28000 евро, от която приобретателката А. П. е превела по банков път на продавача сумата 27500 евро.

От представените по делото 2 бр. официални писма от Столична община - рег. № 306985/15. 04. 2021 г. и изх. № СОА21-ГР94-278-3/22. 06. 21 г. и приложения към първото е видно, че в архива на Столична община не съществува договор от 21. 03. 1989 г., рег. № .... г., сключен между В. и М. Б. и СНС, с предмет покупко-продажба на процесния апартамент. Съществува договор рег. № .... г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, между СНС – Софинвест и Ц. С. Т., с което на последния се продава апартамент в [населено място],[жк], бл. ....

По делото е установено, че А. А. П. е подала до Специализирана наказателна прокуратура сигнал срещу Р. Г. И., в който е изложено, че след сключване на договора и превеждане на продажната цена установила, че е жертва на имотна измама, тъй като й е бил продаден чужд имот. След сделката Р. И. спрял да й вдига телефона, не отговарял на съобщенията. Полицейски служители й обяснили, че срещу Р. И. има множество сигнали за измами, с участието и на лицата В. Б. и М. Б. – тримата, с неистински документи, продавали чужди имоти. По сигнала е образувано досъдебно производство.

От правна страна въззивният съд е възприел за правилни изводите на първоинстанционния, според които собственици на процесния апартамент са ищците И. К. Т. и Т. Г. Т., които са го придобили в режим на СИО от държавата, на основание сключен на 05. 05. 1988 г., по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.), между Главна дирекция за изграждане на София при СНС и И. К. Т. договор за покупко-продажба на жилище рег. № .... год. Договорът, с който В. Б. и М. Б. са се легитимирали като собственици на процесния апартамент при сключване на договора за покупко-продажба с Р. Г. И., с н.а. № .... г., е неистински. Продавачите по този договор не са били собственици на прехвърления апартамент, поради което приобретателят Р. И. и последващата приобретателка А. А. П. по н.а. № .... г. не са придобили правото на собственост върху жилището – договорите не са породили вещноправно действие, тъй като прехвърлителите по тях са били несобственици. Приел е и изводите на първоинстанционния съд, че са налице основания за уважаване на иска по чл. 87, ал. 3, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, за разваляне на договора, сключен между Р. И. и А. П., тъй като е налице пълно неизпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността. Приел е, че са налице основания за уважаване и на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ГПК, тъй като с оглед обратното действие на развалянето на договора за покупко-продажба е отпаднало основанието за плащане на сумата 27500 лв. продажна цена по договора от 20. 03. 2018 г. Отговорил е на доводите и твърденията във въззивната жалба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

„1. Допустимо ли е единствено и само въз основа на договора за продажба на Софийския народен съвет да се установи, че ищците са легитимни собственици на процесния имот, без да се изследвани обстоятелствата при сделките пред нотариуси Д. и П..

2. Следва ли съдът да кредитира съдържанието на НА като официален документ, с оглед съществуващото противоречие с удостоверението на СО по отношение на легитимацията на страните като собственици.

3. Представлява ли процесуално нарушение на въззивния съд недопускането до разпит на нотариус П. и нотариус Д., с цел изясняване на спора по делото и на фактическите обстоятелства, свързани с договорите за продажба на процесния имот.

4. Въззивното инстанция следва ли служебно да провери и да следи за това дали първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения.

5. При констатирани пропуски, допуснати от първоинстанционния съд, въззивната инстанция следва ли да събере нови доказателства, за да попълни делото с нови факти и обстоятелства, чрез които напълно да изясни спора от фактическа страна.“

Четвърти и пети въпрос се поставят във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - твърди се разрешаването им в противоречие с тълкувателно решение № 6/2017 от 15. 01. 2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а останалите въпроси – във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първите три въпроса. Въпросите не поставят за разглеждане принципни правни проблеми (процесуални или материални), а по съществото си представляват оплаквания за допуснати по конкретното дело процесуални нарушения – недопускане до разпит като свидетели на нотариусите П. и Д., за установяване на обстоятелствата при които са сключени договорите за покупко-продажба, неизследване „обстоятелствата при сделките“ пред нотариуси Д. и П., както и неправилна преценка на събраните доказателства –нотариалните актове и писмата на Столична община, които оплаквания по съществото си представляват касационни основания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК (допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 153, чл. 159, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК). Обсъждането на въпросите и даването на отговор на същите, така както са поставени, е свързано с обсъждане на осъществените от страните и съда процесуални действия и с извършването на преценка за съответствие на последните с изискванията на процесуалния закон, както и за обоснованост на фактическите изводи, тоест – с преценка правилността на обжалвания съдебен акт. Извършването на такава преценка във фазата по чл. 288 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е недопустимо. Контрол върху правилността на въззивното решение би могъл да се осъществи само в случай, че последното бъде допуснато до касационно обжалване. В този смисъл, въпросите не покриват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК на общо основание, което би могло да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение за преценка на правилността му.

Съгласно указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, обусловил изводите на съда и от решаващо значение за изхода на делото, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по четвърти и пети въпрос. Тези въпроси не са решени в противоречие с тълкувателно решение № 6/2017 от 15. 01. 2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са били предмет на обсъждате в тълкувателния акт – същият е дал отговор на въпроса дали ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, се прилагат в производството по частна жалба. Въпросите са обсъждани в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, на които изводите на въззивния съд не противоречат. Въззивният съд е разгледал и обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и доводите в отговора на въззивната жалба. В пределите очертани с въззивната жалба и отговора и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК е подложил на самостоятелна преценка релевантните доказателства и е обсъдил защитните тези и доводи на страните. Тези изводи са намерили писмено отражение в мотивите към въззивното решение, които обективират осъществена правораздавателна дейност по съществото на правния спор. Обстоятелството, че фактическите и правни изводи на въззивния съд не съвпадат с виждането на касатора и поддържаните от него тези не налага извод в обратния смисъл.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

При този изход на делото касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ищците И. К. Т. и Т. Г. Т. сумата 1500 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

Ответницата по иска и по касационната жалба А. А. П. претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, но не е представила доказателства да е извършила такива.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение