Определение № 408 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. К. К., представлявана от нейната майка И. Ц. К., чрез адвокат Г. И. против определение № 1164 от 27.05.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 844/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 2559 от 22.03.2016 г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на Районен съд – Пловдив. С последното е отхвърлена молбата К. К. К., чрез законния й представител И. Ц. К., обективирана в исков формуляр по Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, постъпила в Районен съд – Пловдив с вх. № 7772 от 15.02.2016 г. и уточнена с искови формуляри с вх. № 11590 от 07.03.2016 г. и вх. № 14403 от 21.03.2016 г. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е подадена от надлежна страна, същата следва да бъде оставена без разглеждане с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Съображенията на това са следните: Съгласно цитираната разпоредба, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая първоинстанционният съд е сезиран от касатора по настоящото производство с исков формуляр - образец по Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес с вх. № 7772 от 15.02.2016 г., поправян по указания на районния съд на два пъти, съответно с исков формуляр вх. № 11590 от 07.03.2016 г. и исков формуляр вх. № 14403 от 21.03.2016 г. Първоначално заявената претенция е насочена срещу ответника хотел „Прати“ – [населено място], Италия за заплащане на ищеца в качеството му на потребител на сумата от 2000 евро – главница по паричен иск, както и на сумата от 2000 евро обезщетение на материални и нематериални щети, без да са посочени основанията на исковете. В изпълнение указанията, дадени с разпореждане от 17.02.2016 г. по отстраняване на констатирани в исковата молба нередовности, ищцата е подала допълнителен формуляр - образец с вх. № 11590 от 07.03.2016 г., в който е посочено, че се иска осъждането на М. Р. Г. от [населено място], Италия да заплати й заплати сумата от 2000 евро –главница по паричен иск. С разпореждане от 08.03.2016 г. първоинстанционният съд е дал повторни указания до ищцата за конкретизиране ответника по иска. В изпълнение на това е депозиран втори допълнителен исков формуляр с вх. № 14403 от 21.03.2016 г., в който като ответник отново се сочи хотел „Прати“ – [населено място], Италия с представител М. Р. Г., като се иска от съда посоченият ответник да бъде осъден да заплати следните суми: 2000 евро – главница по паричен иск, и 2000 евро – материални и нематериални щети, свързани с накърнено човешко достойнство и последващи здравословни проблеми. При така заявените искови претенции следва да се приеме, че първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове - иск за претърпени имуществени вреди, в едно с иск за неимуществени вреди, двата общо за сумата от 2000 евро, както и иск за сумата от 2000 евро, без да се сочи конкретно и отделно за какво се претендира тя, респективно на какво основание. Съгласно чл. 19 Регламент (ЕО) № 861/2007 приложимо право към европейската процедура за исковете с малък материален интерес, е процесуалното право на държавата – членка, в която се провежда процедурата. Доколкото в горепосочения Регламент не се съдържат норми, предвиждащи специален ред за обжалване на преграждащите производството определения, то в случая приложение следва да намерят общите правила на чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК, установяващи критерии за достъп до касационно обжалване. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. При обективно съединяване на искове, меродавна за преценката на цената на иска при касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, определяна към момента на подаване на исковата молба. Цената на всеки един от трите предявени иска е под установения в закона минимум от 5000 лв. за граждански дела, поради което частната касационна жалба се явява процесуално недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение