Определение № 509 от 06.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2274/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 553/14.12.2022 г. по гр.д. № 611/2022 г., с което Апелативен съд - П., потвърждавайки първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, е уважил иска на А. А. И. срещу ЗК „Лев Инс“ АД по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, заявен като частичен, до сумата 320 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 27.08.2019 г., ведно със законните лихви от 16.08.2018 г. Решението се обжалва от ЗК „Лев Инс“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните правни въпроси, обобщени и конкретизирани по начина, изяснен в т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК: 1. При възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат следва ли съдът да посочи въз основа на кои установени по делото обстоятелства основава извода си за наличие или липса на съпричиняване и да изясни тяхното значение при установяване на увреждащия механизъм? 2. Следва ли съдът да посочи в решението си какъв е механизмът на увреждането, да изясни кои установени по делото обстоятелства са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на делинквента, кои имат за причина поведението на увреденото лице, и така да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и процента, с който го намалява на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД? и 3. Законът допуска ли съдът да базира изводите си за увреждащия механизъм само на заключението на вещо лице, без да го обсъди заедно с другите събрани по делото доказателства? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД), при допуснато съществено процесуално нарушение (по чл. 202 ГПК) и необоснованост –касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 – пр. 3 ГПК. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба А. И. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. За да заключи, че ПТП от 27.08.2019 г. е застрахователно събитие, пораждащо вземането по прекия иск по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ на ищеца/увреденото лице срещу ответника/застрахователя по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, от фактическа страна въззивният съд е приел, че на 27.08.2019 г., около 16.30 ч. в с Обручище, обл. Стара З., автобус „С. С 315 ХД“ с рег. № СТ 44-50 АН, управляван от С. Д. С., се движи в посока от изток на запад със скорост 52 км/ч. Пред него откъм дясната му страна, в уширението на същото платно за движение на необозначена с пътен знак автобусна спирка е спрял пътнически микробус „Фолксваген“ за качване и слизане на провозваните пътници. Микробусът е разположен наполовина в уширението за спирката и наполовина в пътното платно. Преди уширението, на около 18 метра е поставен пътен знак Д 17, обозначаващ пешеходна пътека (глава IX, раздел V ППЗДвП). Пешеходната пътека не е очертана с хоризонтална пътна маркировка. В това време ищецът предприема пресичане пред предната част на спрелия микробус, навлизайки в пътното платно от лявата страна на микробуса в посока от север на юг. Към този момент автобусът се намира на 23 м. преди коридора за пресичане на пешеходеца. При заобикаляне на микробуса на дистанция 115 см. ищецът е ударен от автобуса. Към удара ищецът е навлязъл в платното с лявата си страна към челната част на автобуса. Мястото на удара е на 6.1 м. източно от мерната линия и 2.0 м. южно от северния край на платното на движение. Първоначалният контакт е в зоната на предната дясна ъглова част на автобуса. Надлъжната ос на автобуса е успоредна или почти успоредна с платното за движение. От удара ищецът е отхвърлен напред по посоката на движение на автобуса. След удара водачът задейства спирачките и автобусът се установява в дясната част на платното за движение. При избраната скорост на движение 52 км/ч опасната зона за спиране е около 38 м. Водачът на автобуса е можел да възприеме пътния знак за пешеходна пътека и спрелия за спиране и качване на пътници микробус от разстояние, значително по-голямо от опасната зона за спиране и да предотврати удара, ако се е движел със скорост до 35 км/ч. и е предприел аварийно спиране, заобикаляйки микробуса на по-голяма дистанция от избраната или ако към момента, в който ищецът е излязъл на нивото на лявата страна на спрелия микробус се е движил със скорост до 23 км/ч. и е реагирал чрез аварийно спиране и е спрял преди да пресече коридора на движение на пешеходеца. Нито едно от възможните обстоятелства за предотвратяване на удара от страна на водача на автобуса не е осъществено. Според решението, този механизъм на ПТП се установява от заключението на изслушаната по делото комплексна експертиза в автотехническата й част и изготвената към него мащабна скица с хоризонтални и вертикални маркировки, която отразява резултатите от всички намерени на местопроизшествието следи и находки, включително от несвоевременно задействаните спирачки, движението и крайното местоположение на автобуса, разположението му на пътното платно преди и след удара, както и спрямо ищеца и спрелия микробус. При този механизъм на ПТП въззивният съд е заключил, че причината за ударения пешеходец е във виновното противоправно поведение на водача на автобуса. Първо, той се е движил в населеното място със скорост 52 км/ч, над разрешените 50 км/ч – нарушение по чл. 21 ЗДвП. Второ, избраната скорост на движение е несъобразена с местността, състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да си осигури водачът възможността да спре при възникналата опасност да удари ищеца. Конкретно, водачът се е движил с превишена скорост, без да съобрази, че подминава означена с пътен знак пешеходна пътека, т.е. бил е длъжен превантивно да намали скоростта си на движение и да я съобрази с възможността пътното платно да бъде пресечено от пешеходци – нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Трето, избраните скорост на движение и дистанция за заобикаляне на спрелия микробус в зоната на спирка са в нарушение на чл. 65 ЗДвП. Така въззивният съд е отхвърлил възражението, че се касае за случайно деяние в смисъла по чл. 15 НК. Въззивният съд е приел също, че и поведението на ищеца е причина за ПТП. Той е могъл да изчака преминаването на автобуса, след като си осигури необходимата видимост, или да пресече пътното платно на пешеходната пътека – нарушение по чл. 113, ал. 1 ЗДвП. По възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) въззивният съд е съобразил и следните обстоятелства. Първо, водачът на автобуса притежава правоспособност за управление на МПС категория D, с право да превозва повече от 8 пътници, т.е. изискванията към него за спазване на правилата за движение по пътищата и съобразяване с конкретните пътни условия са по-високи. Второ, ищецът 15-годишен към ПТП, дете с незначителен житейски опит и с призната от закона, ограничена способност да разбира действията си и последиците от тях. Така въззивният съд е определил 20 % принос на ищеца за ПТП. След това е пристъпил към обсъждане на причинените увреждания на ищеца от ПТП: контузия на главата, подкожен хематом в ляво челно и орбитално, дифузна мозъчна контузия в областта на двете хемисфери, мозъчен оток, хигрома двустранна на главовия мозък, контузия на гръдния кош, двустранна контузия на белия дроб, разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица, счипване на 2-ра и 3-та метатарзални кости на левия крак. След инцидента ищецът е превозен с линейка в безсъзнание, с подуто лице, наполовина синьо. Хоспитализиран е и поставен в дълготрайна медикаментозна кома на изкуствено дишане (седация) поради тежките увреждания. Не е можел да диша без апарат. Хранен е с тръби. Не е реагирал. След извеждането от седация е пребазиран поради ментални смущения, обусловени от тежката дифузна травма на мозъка. Повече от месец е лекуван в болница, включително оперативно по причина на стеснението на трахеята от интубацията. По време на лечението в болничното заведение настъпват и пулмонални и декубитални усложнения. Изписан е на 17.09.2019 г. с окончателна диагноза Contusio capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio celebri biilateralis (Diff. Axonal Indjury), Higroma celebri bilateralis, Fractura oss zugomatici sinistri, Contusio pulmonum bilateralis и е насочен за рехабилитация с предписано медикаментозно лечение. На 17.09.2019 г. постъпва в отделение за рехибилитационно лечение с оплаквания от силно затруднени активни движения в крайниците, понижена мускулна сила, затруднен говор, ДЕЖ и невъзможна самостоятелна походка. На 24.10.2019 г. е прегледан от ортопед-тревматолог, диагностирал счупването на двете метатарзални кости на левия крак. На 20.11.2019 г. е прегледан от специалист детски болести и детска неврология и е установено, че има ограничена дорзална флексия на двете стъпала и дисдиахокинезия. Диагностирани са други неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната система с назначена медикаментозна терапия. В резултат на причинената тежка черепно-мозъчна травма и загуба на съзнание ищецът е с психично разстройство посткомоционен органичен мозъчен синдром. Има главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, намалена концентрация и трудности в изпълнението на умствени задачи, изразени нарушения в паметта. Засегнати са познавателната дейност, потребностите, емоциите и подтиците. Преди ПТП ищецът е весело и жизнерадостно дете, отличен ученик с много приятели и социални контакти. След ПТП неговите възможности за мисловна дейност и ниво на социална зрелост са под нормалното развитие за възрастта. Налице е регрес, който връща ищецът три години назад в тези му способности. Той няма да се излекува и възстанови състоянието си преди ПТП, тъй като е загубил мозъчна тъкан. Това ще оказва влияние до края на неговия живот. Нуждите от медикаментозно и специализирано лечение от психиатри, психолози и невролози, ще се проявяват и занапред. Медикаментозното лечение е необходимо, за да задържи морфологията на мозъка, за да има надежда да се подобри качеството на мисловния процес. Съобразявайки увреждащия механизъм, травмите на ищеца по причина на ПТП, включително преживения ужас, медикаментозната кома, интубация, първоначалната и продължителна невъзможност ищецът да разпознава и най-близките си хора, реалният риск от усложнения като целебрастения, енцефалопатия или епилепсия, забавеното развитие, съществената разлика в здравословния, емоционалния, интелектуалния и социалния статус преди и след ПТП, включително при отчитане на младежката възраст и очакванията травмите да оставят и занапред траен отпечатък върху здравето и психиката на ищеца, да рефлектират негативно с неудобства при избора на професия, общуване и самостоятелно обслужване в домакинството въззивният съд е определил справедливото обезщетение за неимуществени вреди в размера от 400 000 лв., а на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД го е намалил до сумата 320 000 лв. При тези мотиви на въззивния съд първите два повдигнати въпроса обуславят решението, но начинът, по който той им е отговорил, не противоречи, а съответства на практиката на Върховния касационен съд. Механизмът на ПТП е логично и детайлно изяснен. Изяснени са всички обстоятелства на противоправността във виновното поведение на водача на автобуса, и онези, определящи приноса на пострадалия за вредоносния резултат. Решението съответства на практиката на Върховния касационен съд в приложението на чл. 45 ЗЗД и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пренесена и в практиката и по прекия иск по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ на пострадало от ПТП лице срещу застрахователя „гражданска отговорност на автомобилистите“ като функция на отговорността на делинквента. Решението съответства на т. 11 ППлВС № 4/1965 г. и на практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 ЗЗД, според които с оглед вложения от законодателя смисъл в чл. 52 ЗЗД понятие „справедливост“ не е абстрактно, а всякога е обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. При телесни увреждания на пострадалия тези обективни обстоятелства биха могли да са свързани с начина на извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици, възрастта на увредения, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Следователно по тези въпроси е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол Третият повдигнат също обуславя решението, но начинът, по който въззивният съд му е отговорил съответства на практиката на Върховния касационен съд по чл. 202 ГПК. В установяване на увреждащия механизъм решението съдържа прецизен анализ на събраните по делото доказателства, включително на установимите факти чрез заключението на комплексната експертиза в автотехническата й част, което е обсъдено и според приложената скица, и според неговата връзка със заключенията на вещите лица-медици. Дали изводите на въззивният съд действително се подкрепят от събраните по делото доказателства, в настоящото производство не може да се провери, но мотивите на решението са достатъчни, за да изключат допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и да сведат процесуалноправния въпрос до касационно оплакване по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК за допуснато в решението съществено процесуално нарушение по чл. 202 ГПК. В настоящата фаза по селектиране на касационната жалба обаче Върховният касационен съд няма правомощие да се произнася по касационните основания (така т. 1 от ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят направените и пред настоящата инстанция разноски от ответника по касация/от ищеца. Те се изразяват в уговорения и платен адвокатски хонорар. При тези мотиви, съдът