Определение № 6644 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалби /по своята правна същност частни жалби/, подадени от В. Б. М. и Е. - В. В. М., в които са посочени множество съдебни актове, между които е определение № 12861 от 11.04.2025г., постановено по адм.д. № 11145/2016г. от Административен съд - София - град, Второ отделение, 40 състав, което в случая е предмет на настоящото частно дело. Частните жалбоподатели изразяват несъгласие и недоволство от горепосоченото определение и го считат за неправилно. От съдържанието на частните жалби може да се извлече претенция за отмяна на оспореното определение и съобразяването му със закона. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частните жалби за процесуално допустими, но разгледани по същество за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното определение № 12861 от 11.04.2025г. по адм. дело №11145/2016г. Административен съд София град с първи диспозитив е отхвърлил искането на В. Б. М. и Е.- В. В. М. освобождаване от държавна такса. С втори диспозитив е върнал молбите им за отмяна на влязло в сила определение №6832/05.12.2016г., постановено по адм. д.№11145/2016г. по описа на АССГ, на основание чл.213а, ал.1, изр. 2-ро от АПК вр. чл. 242, ал.1 от АПК и с трети диспозитив е оставил без разглеждане жалбите им срещу определение №5425/17.02.2025г., постановено по адм. д. №11145/2016г. по описа на АССГ, на основание чл. 215, т. 4 от АПК вр. чл. 236 от АПК. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София - град е установил, че подадените от горепосочените две лица жалби не съответстват на законовите изисквания, въз основа на което с определение №5425/17.02.2025г. съдът ги е оставил без движение в частта, имаща характер на молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, като е дал указания да отстранят нередовностите. Същите не са изпълнени в законния преклузивен 7 - дневен срок. Това обстоятелство е наложило първоинстанционният съд да се позове на нормата на чл. 213а, ал. 1, изречение второ АПК, изискваща връщането на частните жалби, поради неотстранени в срок нередовности. По отношение на направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, съдът е дал указания в същия срок да приложат по делото декларация за материално и гражданско състояние, както и документи, от които може да се направи извод за липсата на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 30 лева от всяка от тях, който указания също не са изпълнени, поради което исканията за освобождаване от държавна такса са отхвърлени като неоснователни. А по отправеното искане за отмяна на ИД241555934/24 и ИД 251635120/25на ДСИ, съдът е посочил, че същите не са от компетентността на административния, а на общия съд, по арг. на чл. 436, ал.1 вр. чл. 435 ГПК и с Определение №5425/17.02.2025г. е прекратил производството по жалбата, в посочената част и е изпратил в тази част по подсъдност на СГС. По отношение на депозираните жалби срещу определение №5425/17.02.2025г. постановено по адм. дело №11145/2016г. по описа на АССГ, съдът ги е оставил без разглеждане, тъй като са насочени срещу актове, който не подлежат на обжалване. Определението е правилно. При постановяването на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първостепенният съд е констатирал, че са подадени жалби, които по същество представляват искане за отмяна на влязло в сила определение №6832/05.12.2016г., постановено по адм.д. №11145/2016г. по описа на АССГ, които при извършена проверка за редовност на искането на основание чл.213а, ал.1, от АПК е установено, че не съдържа мотивирано изложение за отмяна, както и че не са приложени документи за внесена държавна такса. С оглед на това с определение №5425 от 17.02.2025г., постановено адм. д. №11145/2016г. на АССГ, първостепенния съд на основание чл. 213а, ал.1, и ал. 3 от АПК и чл. 135, ал. 2 от АПК е оставил без движение горепосочените жалби и на двамата жалбоподатели са дадени указания за отстранява на констатираните нередовности, както и че е прекратено производството по жалба вх. №1406/31.01.2025г. по описа на ВАС в частта, касаеща искането за отмяна на ИД241555934/24 и ИД 251635120/25на ДСИ и изпраща делото в посочената част по подсъдност на СГС. В определението административния съд изрично е посочил, че не подлежи на обжалване. Настоящият съдебен състав установи, че определението надлежно е съобщено на молителите. В законния 7 - дневен срок от получаване на съобщенията молителите безспорно не са изпълнили дадените от първоинстанционния съд указания и не са отстранили нередовностите в подадените от тях частни жалби, а напротив депозирали са жалба срещу същото. Ето защо първостепенният съд обосновано и правилно е произнесъл обжалваното определение № 12861 от 11.04.2025г., с което е отхвърлил искането на В. Б. М. и Е. – В. В. М. за освобождаване от държавна такса и върнал молбата на виолета Б. М. и Е. – В. В. М. за отмяна на влязло в сила на 24.01.20217г. Определение №6832/05.12.2016г., постановено по адм. д. №11145/2016г. по описа на АССГ. Първостепенният съд точно е тълкувал и приложил относимите императивни норми на чл.213а, ал. 1 в АПК. На следващо място правилно административния съд е приел, че определение №5425 от 17.02.2025г., постановено адм. д. №11145/2016г. на АССГ, с което жалбите на В. Б. М. и Е. М. са оставени без движение и са дадени указания по тяхната редовност не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7, както и тези, постановени в случаите, изрично посочени в закона. Оспорването на това определение за отстраняване на нередовностите по подадените жалби е извън уредените две хипотези от чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което правилно административния съд е оставил без разглеждане жалбите на основание чл. 215, т. 4 от АПК вр. с чл. 236 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните в жалбите пороци, което налага отхвърлянето им, по които е образувано настоящото частно съдебно производство. На основание на горното и на чл. 213а, ал. 7, във връзка с чл. 229 и сл. от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,