Определение № 5968 от 19.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3511/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), представлявана от държавен инспектор А. В., срещу въззивно решение № 53/18.03.2025 г. по възз. гр. д. № 457/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта имаща характер на определение. С обжалвания акт е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение № 260059/03.10.2024 г. по гр. д. № 173/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на Комисията за изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение № 200006/04.07.2024 г., постановено по същото дело. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно, поради което се иска отмяната му. В изложението си за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) при възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, необходимо ли е да се съобрази датата на сключване на договора за правна помощ и следва ли минималният размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. да служи като ориентир, или следва да се даде превес на конкретните данни по делото, при отчитане на действително положените усилия и труд от процесуалния представител, в т.ч. - явяване в открито съдебно заседание, ангажиране на нови доказателства и др.; 2) допустимо ли е подлежащото на заплащане адвокатско възнаграждение да бъде определено като такова за съответното процесуално действие, извършено от упълномощения представител, без оглед на конкретния материален интерес, доколкото в първоинстанционното производство същият, както и обема на представените доказателства и извършените процесуални действия и проведените съдебни заседания, са били съобразени при определяне на фактическата и правна сложност на делото по повод присъждане на разноски при частично прекратяване на производството, поради частичен отказ от иск. Ответниците по жалбата – С. П. С., П. В. К. и Ц. В. К., представлявани от адв. К. Х. и адв. В. В., в писмен отговор изразяват становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: С първоинстанционното решение КОНПИ е осъдена да заплати на П. В. К. сумата от 2 500 лв. – разноски по делото, от които 1 000 лв. – депозит за вещо лице и 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение; на Ц. В. К. – 1 500 лв. разноски за изплатено адвокатско възнаграждение и на С. П. С. сумата от 1 000 лв. – депозит за вещо лице. Наред с това КОНПИ е осъдена да заплати на адв. В. В. сумата от 2 650 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото по делото безплатно процесуално представителство на ответницата С. С. на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Въззивният съд е приел, че присъдените разноски са относими към дължимите за заплащане съдебно-деловодни разходи на ответниците за непрекратената част от производството, респ. – тези, които не са присъдени от съда при частичното прекратяване на делото. Счетено е, че по размер адвокатските възнаграждения не са прекомерни, преценени с оглед извършената от процесуалните представители работа по защита на ответниците, обема ангажирани доказателства, назначените експертизи, направените оспорвания и броя проведени съдебни заседания. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. Формулираните в изложението въпроси не обуславят селектирането на жалбата. Въпросите касаят приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, но същите не са решени от въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. В случая, при присъждане на адвокатските възнаграждения, с оглед възражението за тяхната прекомерност, са отчетени фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита. След съобразяване на материалния интерес, вида на спора, повдигнат пред първоинстанционния съд, данните за извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, въззивният съд е счел, че присъдените с решението на ОС – Бургас адвокатски възнаграждения са обосновани и не са прекомерни. Следва да се посочи, че Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 не задължава националната юрисдикция да намалява размера на дължимото адвокатско възнаграждение под посочените предели в Наредба № 1/2004 г. при надлежно релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна. Съдът може да определи адвокатски хонорар в по-нисък от предвидения в Наредбата размер само когато прецени, че действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществената процесуална защита по него не съответстват на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение