Определение № 50479 от 09.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2282/2022 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 2707 от 27.04.2022 г., подадена от М. К. Х. чрез адвокат Д. П. от АК – В. против въззивно Решение № 41 от 23.03.2022 г. по в.гр.д.№ 537/2021 г. на Апелативен съд – Варна, І състав.

Ответникът по касация Община – Варна е подал отговор на касационната жалба чрез юрисконсулт Г. П.. Възразява срещу искането за допускане на касационно обжалване, както и срещу основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, след като с Решение № 60124 от 03.11.2021 г. по гр.д.№ 954/2021 г. на ВКС, I г.о., е отменено въззивно Решение № 260056 от 01.12.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 372/2020 г. по описа на АС – Варна и делото е върнато за разглеждане от друг състав на АС – Варна.

При новото разглеждане на спора от въззивния съд е отменено Решение № 260097 от 15.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1507/2019 г. по описа на ОС – Варна, вместо което е постановено ново, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. К. Х. срещу Община – Варна иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Община Варна не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ по действащите КККР, одобрени със заповед № РД 18-92 от 14.10.2008 г. на АГКК, ПИ с идентификатор * с площ от 2 211 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори *, *, *, *, *, *, а по действащ ПУП-ПРЗ, одобрен 2017 г., представляващ УПИ , кв. 62 по плана на 25 м.р. на [населено място], с площ от 2 211 кв.м., при граници УПИ , УПИ , УПИ **, път и път.

На първо място въззивният съд е приел, че предявеният от М. К. Х. иск е допустим. Позовал се е на разясненията в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права. Цитирано е Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр.д.№ 4705/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински - предвид установения с § 1 от ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г.) мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти (с уточнението, че нормата е обявена за противоконституционна с Решение на КС, обн., ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., т.е. не се прилага, считано от 08.03.2022 г.). До отричане със СПН на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината.

Произнасяйки се по съществото на спора, съдът е посочил, че съгласно заключението на СТЕ от 01.06.2020 г. на в.л. Ж. Б. (изслушано пред първоинстанционния съд) за територията, в която попада процесният недвижим имот, първият изготвен, технически одобрен и използван план е КП от 1956 г. В комбинирана скица № 1 към СТЕ с оранжев цвят и щрихи са посочени границите на заснетите имоти по този план, а с лилав контур е очертан процесният недвижим имот с идентификатор *** по КККР от 2008 г. В основната си част (1 530 кв.м.) процесният имот попада в имот пл.№ * по КП от 1956 г. (целият с площ от 2 216 кв.м., записан първоначално в РЛ от 1956 г. на името на И. Г. Л.); с част от 256 кв.м. попада в разположения източно имот пл.№ * (целият с площ от 1 788 кв.м., записан в РЛ на наследници на С. Н. Д.); с площ от 400 кв.м. попада в разположения северно имот пл.№ * (целият с площ от 2 398 кв.м., записан на Г. Л.) и с 25 кв.м. в терен с незатворен контур откъм запад. Към 1956 г. имотът е извън регулационните граници на града и представлява земеделска земя (лозе). Извън регулационните граници остава и съгласно първия регулационен план на [населено място] за тази територия, одобрен със заповед № 244 от 16.01.1959 г. Следващият изготвен, технически одобрен и използван за територията, в която попада процесният недвижим имот, е КП от 1988 г. Междувременно (преди КП от 1988 г.) за територията има одобрени множество подробни устройствени планове. Съгласно РП от 1966 г. за 23, 24 и 25 м.р., одобрен със заповед № 1721 от 01.07.1966 г., първоначално имотът е бил извън регулационните граници на града. Този РП е изменен със заповед № 32 от 13.04.1968 г., като за първи път територията на процесния недвижим имот е включена в регулационните граници на 25 микрорайон на града. Първоначалното отреждане е за „Етнографски паметник”. С последвало изменение от 1975 г. на РП за 25 м.р., одобрено със заповед № 77 от 11.07.1975 г., територията в района на Вятърната мелница (където попада имотът), се преотрежда за „Ресторант с озеленяване”. Със заповед № 130 от 18.04.1980 г. на ИК на ГНС - Варна имотите, заключени между пътната връзка и етнографския паметник се отреждат за „Ресторант с озеленяване”. Нов последващ РП за 25 м.р. е РП от 1983 г., одобрен със заповед № 130 от 06.07.1983 г., по който отреждането за територията, в която попада имотът, отново е за „Ресторант с озеленяване”. Уличната (вкл. за обществени мероприятия) регулация по РП от 1983 г. е показана на комбинирана скица № 2 към СТЕ, където теренът, отреден за „Ресторант с озеленяване” (общо 5 407 кв.м.) е оконтурен и щрихован с червен цвят. Скица само по РП от 1983 г. е приложена на л. 29 от делото на ВОС. Границите на процесния имот са показани на скица № 2 към СТЕ с лилав контур. Видно от тази комбинирана скица с голямата си част имот с идентификатор *** по КККР от 2008 г. попада именно в терена с това отреждане, като малка част в северния край (571 кв.м., която по КП от 1956 г. е попадала в имот пл.№ *) попада в отреждане за разположения от север [улица]. Видно от същата скица имотът, граничещ от изток с имот пл.№ * по КП от 1956 г., а именно имот пл.№ * по този план попада изцяло в отреждането за път (пътна връзка).

Видно от тази скица, на която са нанесени върху основата на РП от 1983 г. с улична регулация границите на имотите по действащия към 1983 г. КП от 1956 г., е, че в имот пл.№ * е имало извършено впоследствие попълване на КП с нанасянето на изградените в този имот постройки - множество (според условните знаци по плана) паянтови жилищни, масивни жилищни, полумасивни жилищни и паянтови стопански постройки, както и е имало попълване на граници в плана, вътре в самия имот пл.№ * (с хоризонтални линии) като са обособени общо 5 имота, без обаче да се нанесени самостоятелни номера. Регулационният план от 1983 г. е бил действащ до приемането на ПУП-ПРЗ от 2017 г. в обхвата на нов кв. 62, 25 м.р. на града и улична регулация между осови точки, съобразен с уличната регулация на [улица]по ПУП-ПУР от 2012 г. на[жк]и ОУП на града. През 1988 г. за територията е одобрен КП - комбинирана скица № 3 към СТЕ, на която е показан и РП от 1983 г., както и процесният имот. По него първоначално не са нанесени самостоятелни имоти, извън имот пл.№ *, разположен свободно в северозападната част на района около вятърната мелница, с начин на трайно ползване - за ресторант с озеленяване, при липсващи други съседни имоти, като са извършвани попълвания впоследствие, а именно имот пл.№ * (стар имот пл.№ *, попадащ южно под имот пл.№ * по КП от 1956 г.) с площ от 2 169 кв.м., който е попълнен след реституция с решение на кмета на Община Варна от 16.07.1992 г. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. (отчужден 1985 г. за мероприятие - „Ресторант с озеленяване”, което не е изпълнено). Видно от тази скица, сградите, които са били нанесени по плана от 1956 г. в имот пл.№ * не са заснети като съществуващи към 1988 г. с изключение на две сгради в най-западната му част, не са заснети и границите на обособените по-малки имоти, вътре в имот пл.№ *.

Въззивният съд е възпроизвел изложеното в заключението на допуснатата при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция СТЕ от 23.02.2022 г., в което в.л. Ж. Б. е описал предоставените му от Община Варна, отдел „Общинска собственост” графични данни по плановете в обхвата на имоти пл.№ * и пл.№ * по КП от 1956 г. и текстови данни за извършени отчуждавания. Същите са както следва: 1) за имот пл.№ * е посочена заповед № 1439 от 27.06.1980 г. по чл. 95 ЗТСУ (отм.) на председателя на ИК на ГНС Варна и заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.); 2) за имот пл.№ * (част) е посочена отчуждителна заповед № 1440 от 27.06.1980 г. на председателя на ИК на ГНС Варна и съставен АДС № 103 от 08.12.1980 г. за площ от 265 кв.м., заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и оценителен протокол; 3) за имот пл.№ * е посочена отчуждителна заповед № 1445 от 27.06.1980 г. на председателя на ИК на ГНС Варна и съставен АДС № 104 от 08.12.1980 г. за площ от 150 кв.м., заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и оценителен протокол; 4) за имот пл.№ * е посочена отчуждителна заповед № 1444 от 27.06.1980 г. на председателя на ИК на ГНС Варна, за 367 кв.м., заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и оценителен протокол; 5) за имот пл.№ * (част) е посочена отчуждителна заповед № 1443 от 27.06.1980 г. на председателя на ИК на ГНС Варна, за 290 кв.м., заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и оценителен протокол; 6) за имот пл.№ * е посочена отчуждителна заповед № 1442 от 27.06.1980 г. на председателя на ИК на ГНС Варна, АДС № 102 от 08.12.1980 г. за площ от 237 кв.м., заповеди по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и оценителен протокол.

Въззивният съд е посочил, че е извършил съвкупен анализ на доказателствата, въз основа на което е приел за установено, че с отчуждителни заповеди по чл. 95 ЗТСУ (отм.), всички от една дата и с поредни номера, са били отчуждени за предвидено по действащия към 1980 г. РП благоустройствено мероприятие - „Ресторант и озеленяване, 25 п.р.” недвижими имоти, всички с посочен адм. адрес [населено място], [улица], съставляващи части от имот пл.№ * по КП от 1956 г. (с нанесени граници по платното на КП от 1956г., но без обозначаване с отделни букви), за което отчуждаване правоимащите лица са били обезщетявани с жилища.

Предвид това съдът не е кредитирал заключението на СТЕ от 23.02.2022 г. в частта му, съгласно която тези имоти са с неустановено положение на терен, тъй като липсват графични данни. След отчуждаването през 1980 г. и събаряне на сградите по последващия КП, одобрен 1988 г., първоначално имотът в голямата си част попада в територия без номер (терен с незатворен контур) в рамките на общия терен с отреждане „Ресторант с озеленяване” по РП от 1983 г. и едва след извършване на реституционни процедури в рамките му е започнало нанасяне на самостоятелни имоти. Няма данни за проведена реституция по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. касателно имотите, съставляващи части от имот пл.№ * по КП от 1956 г., както и за южната част на имот пл.№ *, попадаща в улична регулация и отчуждена за път, които попадат в границите на процесния имот. При действащ РП от 1983 г. през 2008 г. е одобрен последващия за територията КП и това са КККР, одобрени със заповед от 14.10.2008 г. На комбинирана скица № 4 към СТЕ от 01.06.2020 г. е показано първоначалното заснемане по КККР.

Видно от същата е, че теренът, отреден за „Ресторант с озеленяване” е обособен като ПИ с идентификатор * с площ от 4 647 кв.м. Извън тази площ са обособени ПИ с идентификатор * с площ от 2 171 кв.м. (представляващ реституирания имот пл.№ * по КП от 1956 г. и пл.№ * по КП от 1988 г., нанесен след реституцията през 1992 г.), както и ПИ с идентификатор * с площ от 334 кв.м., записан в КР на Община Варна, така и ПИ с идентификатор *. С първата промяна на КККР, извършена със заповед от 02.11.2015 г., показана на комбинирана скица № 5, площта на ПИ с идентификатор * се намалява на 4 267 кв.м., т.к. се обособява в източната му част ПИ с идентификатор * с площ от 379 кв.м., който е обособен за реституираните на А. И. Р. и Г. А. Н. през 2000 г. ид.ч. от недвижим имот. При така действащата КККР с изменение от 2015 г., е одобрен за територията със заповед № 283 от 04.10.2017 г. нов подробен устройствен план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за кв. 62 по плана на 25 м.р. на [населено място] и улична регулация между посочените в заповедта осови точки, представляващ изменение на РП за УПИ „Ресторант с озеленяване”, одобрен със заповед № 130 от 06.07.1983 г., така, както е показано на скицата със съответни цветове в графичната част на заповедта (л. 31 от делото на ВОС). Съгласно СТЕ този ПУП-ПРЗ е влязъл в сила на 31.10.2017 г. и е действащ понастоящем за територията. Видно от скицата към заповедта за ПИ * (с площ по КК от 4 267 кв.м.) се отрежда УПИ с площ от 2 211 кв.м. - за смесено застояване и озеленяване, за ПИ * (с площ по КК от 2 171 кв.м.) се отрежда УПИ с площ от 1 795 кв.м. - за жилищно строителство и озеленяване, за ПИ * (с площ по КК от 334 кв.м.) се отрежда УПИ с площ от 277 кв.м. - за жилищно строителство и озеленяване и за ПИ * (с площ по КК от 379 кв.м.) се отрежда УПИ с площ от 314 кв.м. - за жилищно строителство и озеленяване. Всички останали площи от съответните ПИ (* + * + * + * кв.м.) са предвидени за улична регулация - за улица между посочените в заповедта осови точки. Заповедта е по чл. 16 ЗУТ, като с нея се определят необходимите площи за изграждане на техническа инфраструктура - публична собственост, и съгласно чл. 16, ал. 6 ЗУТ от датата на влизане в сила на плана собствениците на ПИ придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 16, ал. 4 ЗУТ в случаите по ал. 1 на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот (имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници, а на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ за всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Така за ПИ ***, който според изменението на КККР от 2015 г. се намира източно от процесния имот (там, където е попадал имот пл.№ * по КП от 1956 г., част от който е реституиран 2000 г.), се отрежда УПИ . Заповедта по чл. 16, ал. 4 ЗУТ за този имот е от 16.01.2018 г. Границите на новообразуваните УПИ по заповедта са посочени на комбинирана скица № 6 към СТЕ. След одобряване на ПУП-ПРЗ е извършено ново изменение на КККР, действащо и понастоящем, като за УПИ с площ от 2 211 кв.м. е обособен процесният ПИ с идентификатор * с площ от 2 211 кв.м., за УПИ с площ от 1 795 кв.м. е обособен ПИ с идентификатор * с площ от 1 795 кв.м., за УПИ с площ от 277 кв.м. е обособен ПИ с идентификатор * с площ от 277 кв.м. и за УПИ с площ от 314 кв.м. е обособен ПИ с идентификатор *** с площ от 314 кв.м., като видно от посочените площи и граници и съгласно СТЕ от 01.06.2020 г. границите по ПУП-ПРЗ понастоящем изцяло съвпадат с тези по КККР след последното й изменение.

Процесният недвижим имот с идентификатор *** съставлява за площта си от 1 530 кв.м. част от отчуждените части от имот пл.№ * по КП от 1956 г. за предвиденото по РП мероприятие - „Ресторант с озеленяване”, за които не е проведено реституционно производство, за частта от 256 кв.м. част от отчуждения имот пл.№ * по КП от 1956 г. за предвидено по РП мероприятие - „Обходен път” (който отчасти е реституиран, но след влизане в сила на заповедта по чл. 16 ЗУТ от 2017 г., имаща отчуждително действие, тази част е придобита отново от Община Варна), част от 400 кв.м. от отчуждения имот пл.№ * по КП от 1956 г. за предвидено по РП мероприятие - „Обходен път”, за който също не е предвидено реституционно производство и част от 25 кв.м. в северозападния край, попадаща в улична регулация. Частите, отчуждени при действието на ЗТСУ за предвидени по съответните действащи тогава подробни устройствени планове благоустройствени мероприятия, са били собственост на държавата.

Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА (обн., ДВ, бр. 77/1991 г.) с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици. Ако и да е имало части от имот пл.№ *, за които да е можело да се проведе реституционно производство (касаещи неизпълненото мероприятие „Ресторант с озеленяване”), такова не е проведено. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (обн., ДВ, бр. 96/1999 г.) застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Поради наличието на посочените предпоставки Община Варна е придобила собственост по силата на закона. Предвид разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г.), ако и да е осъществявана фактическа власт с намерение за своене от ищцата върху процесния недвижим имот, частна общинска собственост, с начало на владението от м. 04.2000 г. и продължаващо към датата на подаване на исковата молба (което е прието, че не се установява безпротиворечиво от показанията на разпитаните по делото свидетели), то с оглед приложението на нормата до 08.03.2022 г., давността не е текла и не е осъществено придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Обобщено е, че Община Варна понастоящем продължава да се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси в контекста на поддържаното от касаторката основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Същевременно, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. За наличието на първите два порока касационният съд е длъжен да следи служебно по силата на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, а регламентирането на очевидната неправилност наред с тях е израз на законодателната воля (отразена в мотивите на законодателя, видно от стенограма от пленарно заседание на Народното събрание от 17.10.2017 г., за приемането на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК) да се въведе критерий за допускане до касационен контрол, който (при запазване на селективния му характер) да разшири приложното поле на предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивните актове, включително чрез засилване на служебните правомощия на ВКС при установяването им. ВКС е задължен да извърши преценка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК преди да пристъпи към обсъждане дали касаторът е доказал наличието на основание, регламентирано с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Доводи за наличие на вероятна нищожност или недопустимост не са въведени и в резултат от служебната проверка не се установява вероятност за такива пороци на въззивния акт.

Относно очевидната неправилност в практиката на ВКС се приема, че това основание визира квалифицирана степен на пороците, регламентирани с чл. 281, т. 3 ГПК (нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост), проявени по начин, установим от самия прочит на въззивния акт. В случая отхвърлянето на отрицателния установителен иск за собственост е мотивирано с обобщението, че процесният имот е придобит в собственост от общината в процеса на разграничаване на общинската от държавната собственост на придобивните основания, регламентирани с § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Този извод е предпоставен от отговора на въпроса дали и на какво основание държавата е придобила собствеността върху имотите, съставляващи по предходно действащите планове основа на настоящия ПИ № *, респ. - УПИ , кв. 62 по плана на 25 м.р. на [населено място] по одобрения през 2017 г. ПУП-ПРЗ. В тази връзка в мотивите на обжалваното решение декларативно е прието, че с отчуждителни заповеди по чл. 95 ЗТСУ (отм.), всички от една дата и с поредни номера, са били отчуждени за предвидено по действащия към 1980 г. РП благоустройствено мероприятие - „Ресторант и озеленяване, 25 п.р.” недвижими имоти, всички с посочен адм. адрес [населено място], [улица], съставляващи части от имот пл.№ * по КП от 1956 г. (с нанесени граници по платното на КП от 1956 г., но без обозначаване с отделни букви). Видно от мотивите на съда, същият не е почерпил данни от съдържанието на документите, посочени като такива, съставени в процедури по отчуждаването на т.нар. части от имот пл.№ * по КП от 1956 г. – относно лицата, от които е извършено отчуждаването и конкретното местоположение на всяка от частите от имот пл.№ *, индивидуализирана чрез границите й. В този смисъл неаргументиран се явява извода, че не следва да бъде кредитирано заключението на СТЕ от 23.02.2022 г., съгласно което тези имоти – приети от въззивния съд за части от имот пл.№ * по КП от 1956 г., са с неустановено положение на терен, респ. – неустановена се явява връзката между изброените в заключението на СТЕ документи за отчуждаване и имот пл.№ * по КП от 1956 г., чиято територия формира основната част от процесния ПИ № ***. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че обжалваното решение почива на извод за факта от решаващо значение за крайния изход на спора, който е неубедителен и поставя под съмнение обосноваността на съдебния акт като цяло. Това е установимо пряко от прочита на решението, без да се налага навлизане в преценка на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи. Касае се следователно до хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, на което основание следва да се допусне касационното обжалване.

При допускане на обжалването страната – касатор дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 621,29 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение